Книгата „Христо Ботев: До моето първо либе“ ще бъде представена в Литературен клуб на Столична библиотека, съобщава Stolica.bg. Изданието съдържа съкровената страна от личността на гениалния български поет. В книгата са описани трите жени в живота на Христо Ботев. Те са съваршено различни личности. Свидетели на епохата описват Парашкева Шушулова като изключително начетена, Мария Горанова като невероятно красива и третата жена в живота му Венета Ботева – като невероятно всеотдайна. В книгата са включени всички стихотворения на поета. Тя разкрива много неизвестни факти за любимите му жени в живота, които са вдъхновявали Ботев за неговото творчество. Сред тези стихотворения са „Борба“, „До моето първо либе“ и „Пристанал“. В изданието има подромности, както за любовта, така и за революционните стремежи. Премиерата ще бъде в литературния клуб на Столична библиотека на пл. „Славейков“ № 4 на 12. февруари т.г. от 18.30 часа. Събитието е част от поредицата „Издателски вечери“ на библиотеката.

На 6 януари – 171 години от рождението на Христо Ботев, и близо 143 години от неговата ранна гибел, все още България пита как загина Ботьова?
Поколения историографи се изредиха през десетилетията да излагат хипотези и версии, приживе свидетелите на неговите последни минути, които са видели и поне чули изстрела, се надпреварваха да дават противоречиви свидетелски показания. Което дава основание да се подхранва съмнението, че те не са били само свидетели на гибелта на героя, пише в. „Политика„.
Знайно е, че романтичният и гениален български поет и революционер е бил неподготвен да бъде войвода на готовата вече да тръгне за България чета от 207 добре въоръжени и екипирани четници. Знаел го е и сами ят Ботев, но когато в последния момент се отказват Филип То тю, а след него отказва да се качи на „Радецки“ и Стефан Кра-джа – Христо Ботев не се спотайва, а сам поема безумния риск, като повежда четата към своята голгота.
Корабът „Радецки“ е превзет на 17 май 1876 г. и вместо очакваната народна любов, така както са им обещавали Стоян Заимов и Никола Обрете-нов, още със слизането си на Козлодуйския бряг четата е посрещната от свирепи черкези. Патетичните обещания на Стоян Заимов, главен апостол на Врачански революционен окръг, че веднага с пристигането си в България четата ще бъде посрещната от 250 въоръжени въстаници, се оказва пълна лъжа. В следващите 3 дни четата е подложена на преследване не само от черкези, но и от редовна турска войска.
Дълбока заблуда Предусещайки, че е бил подведен в предварителната информация, лесно ранимият и емоционален Ботев често избухвал в пререкания с Никола Обретенов и Войновски, които представлявали част от щаба на четата. Както свидетелстват четници години по-късно, след неравния бой на Милин камък сломеният от мъка Ботев се отделя в една пещера. Захари Стоянов в книгата си „Христо Ботй-ов. Опит за биография“ пише: „В дъното на тая канара, 5-6 метра ниска, има пещера, около която растат липови дървета. В тая пещера намерили Ботйова, М. Цветков, Апостолов и Обретенов. Облегнат на едната си ръка и замислен, очите му били пълни със сълзи, мрачен и отчаян гледал той в гъстата гора, която се захващала от краката му. Той нито помислил да си скрие от тях чувствата, да им не показва сълзите си. Напротив, като ги видял, още повече заплакал: „И ний сме дошли народ да освобождаваме, казал той. Где е народът? Где са тия измъчени ро-бове, които ни викаха? Где е Заимов, тоя лъжец – със зъби да го мислел и работил през целия си живот, два дена бяха доволно да го опровергаят, да покажат моето дълбоко заблуждение!… Всичко е вече напусто, изгоряха двеста души, историята никога няма да ни прости… По-добре да бях паднал да се удавя в Дунава, да не виждах тоя позор!,, Масло в огъня за това състояние на Ботев налива и местният
овчар Димитър Мазната, дошъл в този момент да си иска парите за взетите от четата 17 агнета. Фаталният 20 май Преди разсъмване на 20 май (2 юни нов стил), след жестоката и кървава схватка предния ден, четата търси спасение във Врачанския Балкан. Турците били въоръжени с нови далекобойни пушки, обстрелвали четата вече и с две планински оръдия. За Никола Обретенов ще се окаже, че от тоя ден нататък, в продължение на 70 години той ще е ту свидетел, ту обвиняем. Ще му оказват почести, но и ще го ругаят и обвиняват.
Твърде съществено в биографията на Обретенов е участието му през 1927 г. във втората Комисия за установяване на лобното място и убийството на Ботев. Комисията е създадена в резултат от настояванията на различни слоеве от обществото: професори и студенти от Софийския университет, учители, военнослужещи. Всички са убедени, че Никола Обретенов, след като 50 години не се е качвал във Врачанския Балкан, е наложително да отиде там, да покаже истинското лобно място и да разкаже при какви обстоятелства и как е убит Ботев. Странен факт е, че през 1901 година, когато е сформирана първата комисия, в която Обретенов отказва да участва поради здравословни причини. Обретенов свидетелства, че сочените за лобни места: Веслец, Милин камък, Околчица, включително и Вола, нямат връзка с убийството на войводата. За лобно място той посочва полянка в местността Камарата.
Къде е четата?
На посоченото от него място той застава пред скала, висока около човешки ръст и разказва: „…На мръкване, по здрач, засвири турска тръба за спиране на боя. Нашето знаме беше развято на билото на Камарата. Ботев заповяда да свият знамето и нашата тръба да свири „отбой“. Всички четници, гладни и жадни, отидоха към Крушовишкия извор. Останахме само щабът, както казах по-горе, и другите двама (отнася се за четниците Димитър Тодоров-Димитро-то и Сава Пенев, излегнали се на 15-20 крачки от Георги Апостолов, Перо Херцеговина-Македончето и Никола Обретенов). Ботев каза: „Моето мнение е, понеже отникъде няма помощ, затова, ако искате, да ме последвате, да идем в Сърбия.“ Тогава Перо възрази: „Ако направиш такова нещо да оставиш четата на произвола, ще изгубиш всичко, което си направил досега. Затова предпочети да те убият, отколкото да оставиш четата“. Ботйов стана, казвайки: „Чакайте да видя, къде е четата“. Щом се изправи с целия си ръст, един куршум го удари в гърдите. Падна на 4 гърба си, само изхърка и нищо не продума. Насреща не се виждаха никакви черкези. И четници не се виждаха Не мога да кажа откъде се даде този изстрел. Тогава ние взехме от Ботйов всички знаци, които го отличаваха като войвода, за да не се гаврят после с него, както и всичко ценно, което имаше в него. Аз взех картата, която извадих под дрехата на гърдите, пробита от куршум и кървава. Това беше картата на Европейска Турция, голяма, стенна, Даново издание, на български език, портмонето с пет наполеона, сребърен часовник и бинокъл. Георги Апостолов взе шашката, златното левче с калпака и куртката. Картата и бинокъла после предадох на Войновски. Целунахме Ботйова по челото, което беше чисто, нямаше по него никаква кръв, нито рана. Перо, с пръст на устата: „Шшъът, да не се разправя за смъртта на Ботйова“. Дойдоха и другите двама – Спас Пенев и Димитър Тодоров. След като целунахме войводата, в тъмно време се оттеглихме, оставяйки трупа му до самия камък, на мястото, където беше убит, и отидохме към Крушовишкия извор да търсим четата. Като ни запитаха къде е Ботйов, ние казахме, че е напред, ще го настигнем. Нощувахме нейде около извора. На следващия ден убиха Перо…“ Неудобни въпроси След завършването на огледа
на комисията слизат във Враца. Протоколът съдържа и такива „неудобни“ въпроси, задавани от членовете: „Гърмежът отблизо или отдалече се чу?“, „Забелязахте ли къде точно беше ударен Ботйов?“, „Видяхте ли откъде е излязъл куршума и излязъл ли е?“, „Веднага ли умря Ботйов, след като изхърка?“ „Дали се е коментирал от четниците впоследствие въпроса за убийството на Ботев?“ Протоколът е съставен на 2 юни 1927 г., но е публикуван във вестник „Независимост“ чак през 1929 г. в 10 последователни броя. Членовете на комисията от Враца не са съгласни с изказаните от Обретенов становищаи подписват протокола с особено мнение. Разногласие има и по двата въпроса – за мястото на убийството и за убиеца на Ботев.
Има един особен момент в свидетелствата на Обретенов пред комисия- та, който ще се превърне като Дамоклев меч почти до края на неговия 90-годи-шен живот. Той казва, че би могъл да им разкрие и още нещо за убийството на войводата, но само при условие че се закълнат да го запазят в тайна. Всички отхвърлят поставеното условие. „Фамозната“ тайна, не-огласявана цели 61 години от Никола Обретенов, е разказана от него пред русенския журналист Милан Минчев: „…Ботйов бе ударен в сърцето, а не в челото. Куршумът беше засегнал и гръбначния стълб, вследствие на което Ботйов получи ерекция… Това исках да кажа пред комисията и затова пожелах да се закълнат участниците в нея, че ще запазят тайната.“
Тлеещ конфликт Между Ботев и Обретенов е тлеел конфликт и от други обстоятелства. Синът на баба Тонка е бил своенравна и болезнено амбициозна личност. По време на пътуването с „Радецки“ Димитър Горов предлага на Ботев 400 златни наполеона, но войводата отказва категорично, като заявява, че на четата те не са нужни. Обретенов от своя страна се представя пред Горов за касиер на дружината и прибира парите. Когато Ботев научава, между двамата избухва скандал. Ботев го пита къде са наполеоните? Обретенов му дава абсурдното обяснение, че торбата му тежала и той я захвърлил. В село Борован няколко четници отиват при местния чорбаджия, като го намират скрит в един долап, в който имало една конска торба с пари. Ботев изрично забранил те да се вземат, но Обретенов ги прибира и тях. Тези два примера красноречиво говорят за престъпно нарушена йерархия. Те подхранват съмненията, че Никола Обретенов, за да прикрие престъпленията, е, ако не убиеца, то съучастник в убийството на Христо Ботев. Това, че той доживява до дълбоки старини, чак до 1939 година, е негова участ, защото през всичките тези десетилетия той е разпъван на кръст, но не можа да отговори категорично на един-единствен въпрос: КОЙ УБИ БОТЕВ?
143 години след гибелта на Христо Ботев все още няма отговор на този въпрос.
Румен ЖЕРЕВ

Публицистичното наследство на Христо Ботев ще бъде популяризирано в Гюргево и в други румънски градове от общонародната фондация „Христо Ботйов“. Това съобщи Лили Ганчева – изпълнителен директор на асоциация „Еврорегион Данубиус“, координираща трансграничното сътрудничество между регионите Русе и Гюргево, предаде БТА.
Ганчева обясни, че се е срещнала с Боян Ботйов – внук на големия български революционер. Двамата са обсъдили възможностите за сътрудничество. Идеята е да се организират литературни четения и съвместни изложби с румънски културни институции. Обмисля се популяризирането на публицистичното наследство на Ботев да се осъществява по проекти с европейско финансиране. Ганчева каза още, че по повод на националния празник на България – 3 март, „Еврорегион Данубиус“ подготвя и българско-румънска изложба.

Всеки народ се самоосъзнава чрез личностите, които помни и търси в миналото си. Това каза за предаването „Без Ботев няма България“ на Радио „Фокус“ директорът на Общинския исторически музей – Карлово Мария Деянова. Васил Левски и Христо Ботев са едни от най-великите синове на България, които налагат своя траен отпечатък върху историческото, духовното и държавното развитие на страната, обясни тя, като уточни, че е важно да се говори за тях, защото всеки българин по собствен начин носи както в душата, така и в сърцето си спомена за тях. Те завинаги вграждат словата и делата си в историческата памет, в ценността и културата и в самоопределянето на народа като българи, добави директорът на карловския исторически музей. „Това, което сродява двамата най-големи национални герои от втората половина на XIX век, е че в този важен от развитието на българското националноосвободително движение период, са лидерите, от които българският народ и нацията ни тогава наистина се е нуждаела. Със своята саможертва, въпреки ясното съзнание, че това е отчаяна битка, си дават сметка, че тя няма да бъде напразна и българите няма да бъдат повече най-забравеният етнос в Европа. Пред олтара на Отечеството не Ботев и Левски положиха своя млад живот, талант, способности и самоотвержена преданост и вярност към родината, а Христо Ботев и своя гениален талант“, обясни Мария Деянова. Тя каза още, че вярата в националните герои продължава да бъде част от духовната сила на българския народ. Според нея те са част от националното самочувствие и дават упование, че въпреки трудностите и предизвикателствата, българите ще намерят пътя, ще оцелеят и ще се запазят като нация. Днес посланията и на Ботев, и на Левски са живи – българският народ живее в свободна земя и никой не може да го спре да изпълни дълга към Отечеството, защото няма власт над главата, която е готова да се отдели от плещите си в името на свободата, добави директорът на музея.
Цоня СЪБЧЕВА