Юлия Цинзова, Столичната библиотека: Книгата „Христо Ботев: До моето първо либе” разкрива вдъхновителната сила на жените в живота на поета – одухотворени, интелигентни и силни

Юлия Цинзова, директор на Столичната библиотека, в интервю за сутрешния блок „Добро утро, България“ на Радио „Фокус“.

Книгата „Христо Ботев: До моето първо либе“ ще бъде представена днес от 18.30 часа в литературния клуб на Столична библиотека на пл. „Славейков“ № 4. За първи път жените, вдъхновителки на българския национален герой, революционер, поет и публицист Христо Ботев, излизат от сянката на забравата. Събитието е част от поредицата „Издателски вечери“ на библиотеката, а информация в аванс очакваме от Юлия Цинзова – директор на Столичната библиотека. Госпожо Цинзова, коя страна на гениалния български поет ще разкрие новата книга?
Нека най-напред да кажа, че това наистина е част от нашите поредици на литературния клуб, който повече от 5 г. вече представя всеки месец поет на месеца, разказвач на месеца, преводач на месеца. Издателски вечери, в които представяме издателствата. Тази вечер това ще бъде издателство „Персей“. Представяме и литературните издания, вече започнахме и тази нова поредица. Така че, да, една много богата програма, която създава едно културно пространство, с което ние се опитваме да представяме авторите и в различна светлина. Авторите в тяхната цялост. И тази вечер ще представим едно страхотно издание, наистина уникално на издателство „Персей“, издание, което разкрива неизвестни, малко известни факти за жените, които са вдъхновявали Ботев. Уникално издание, което печели конкурс на Министерство на културата. Това е издание от поредицата „Персей“, което представя живота и любовта на големите български поети, не само на Ботев, и предлага с нов поглед да прочетем техните шедьоври. Заедно с книгата за Ботев, излизат и нови тиражи. Искам да кажа на любителите на поезията – „Не бой се и ела“ на Яворов, „Аз искам да те помня все така“ на Дебелянов; „Любовта е златен сън“ на Вазов. Вдъхновителките на Ботев се открояват със силен характер и интелектуален размах. Те са забележителни, а нежното им и одухотворено излъчване напомня за мадоните на Ренесанса. Така представя жените в живота на Ботев госпожа Габровска, изследовател, историк и журналист, която наистина е проучила изключително много архивни документи, факти, спомени на очевидци и е открила непознати досега снимки на тези забравени жени, за да възкреси пълнокръвния образ на един от най-великите български поети.

Неминуемо и трите жени в живота на Ботев оставят следи в неговата поезия. Къде обаче се пресичат любовта, идеалите и революционните стремежи на Христо Ботев, госпожо Цинзова, според вас?
Разбира се в поезията. Всички жени са вдъхновявали Ботев със своята одухотвореност, със своята интелигентност, със своята сила. Така че това са музите на големите поети и това е тяхната вдъхновяваща роля в техния живот. И е хубаво, че ги разкриваме, че ги откриваме и в тази светлина.

Какво е общото между тези три жени, докоснали се до сърцето на Ботев?
Техният характер, техният стремеж да бъдат образовани, да са интелигентни, тяхната одухотвореност. Те по различен начин оказват влияние върху неговия живот. Блестящо образование в чужбина получава Мария Горанова, наричана царицата на хубостта в Прага, която според други свидетели на епохата е и голямата любов на поета. Тя, сестра й Елисавета и брат й Богдан са сред най-близките приятели на Ботев и той е респектиран от техните усилия да разкрият просветата в България на по-високо ниво. Парашкева Шушулова е определяна от първите биографи на поета като първа по ум, първа по хубост. Така че да, това са качества, които са вдъхновявали Ботев и са го привличали в тези жени.

И Венета Ботева да споменем.
Разбира се. Тук вече основното качество, разбира се, на Венета – уникална като всеотдайност и затова е била с него.

Има различни мнения и до кого всъщност е адресирано „До моето първо либе“. Какво е вашето мнение?
Аз наистина прочетох с огромен интерес това издание, което е като оформление уникално, и като разказ. Не мога да преценя. Би могло да бъде на всички, и на трите, но по-скоро, според мен, все пак е на Венета. Но това е мое лично усещане, разбира се.

Госпожо Цинзова, какви инициативи сте предвидели и тази година в Столична библиотека?
Както обикновено, почти всеки ден, част от нашите поредици на литературния клуб, очакваме поет на месеца, този месец ще бъде Йордан Ефтимов, преводач на месеца, разказвач на месеца. И нещо ново – започваме извън нашата дейност по разпространението и все по-широкото разпространение на художествената литература, на българската. Достъпът на младите хора до нея, по-скоро. Срещите на писатели с автори, с българските автори. Започваме нова поредица „Лектория – светът на физиката на живо“. За нас е много важно младите хора да се срещат и с учени. България има големи учени, учени с принос в науката. Ние получаваме всяка издадена научна книга в България и за нас е много важно идеите на науката да стигнат и по такъв начин чрез лектории и срещи с автори с младите хора. Започваме тази поредица със списание „Света на физиката“ на Съюза на физиците в България и с Минногеоложкия институт.
Йоланда ПЕЛОВА

Д-р Емил Кабаиванов, кмет на Карлово: Почитаме Ботев и правим чествания не само в името на неговата памет, а и за възраждането на духа на България

Д-р Емил Кабаиванов, кмет на Община Карлово, в интервю за обзора на седмицата „Метроном“ по Радио „Фокус“.

„Само оня, който е свободен, само той може да се нарече човек в пълния смисъл на думата“. Тези слова са на Христо Ботев и са мото на обзора на Радио „Фокус“ „Метроном“ за тази седмица, защото на 6 януари е роден Христо Ботев. Историците не са единодушни, дали месторождението е Калофер или Карлово, затова и двата града с чествания отдават почит на личността му. Като люлка на Възраждането, Карлово е с богат принос в културната и историческата съкровищница на България. Райно Попович, Брайко Хаджигенов, Христо Попвасилев – основоположник на женското образование в града, преводач на Александрията, д-р Иван Богоров, автор на първата българска граматика, издател на първия български вестник „Български орел“, създател на първата отделна книга с български народни песни, Ботьо Петков, братята Евлогий и Христо Георгиеви, Апостолът на свободата Васил Левски. В Карлово и Калофер вече започнаха честванията на 170-годишнината от рождението на поета-революционер Христо Ботев. Казвам добър ден и честит празник на кмета на Карлово д-р Емил Кабаиванов.
Добър ден. Честит празник на вас и на всички българи. Тези дни, освен наситени с посланието, което ни отправя Богоявлението, са изпълнени и с преклонение пред живота, делото и саможертвата на великия българин Христо Ботев. И наша отговорност, наша длъжност пред обществото е да не забравяме, а напротив, да повтаряме постоянно това, което Ботев е направил, да го повтаряме като преглед на неговия живот, на творчеството му като публицист, като поет. Изобщо това е богата личност с кратък, но много бурен житейски път. И като добавим неговото дело като учител, което е много важно, което го е изградило, защото дали Ботев е роден в Карлово или в Калофер не е толкова важно. Ние никога не сме имали такъв спор с калоферци – да им кажем той е роден в Карлово. Важно е, че Ботев е възпитаник чрез баща си на карловската духовна школа. Аз мога да кажа, че тя е и карловска, и калоферска, защото никога двата града, независимо от историческите епохи, не са се разделяли и не са се противопоставяли, а те са част от най-новата история на България и представляват най-бурната, най-красивата, най-емоционалната, изпълнена със съдържание част от най-силните години на България – епохата на Възраждането.

Доктор Кабаиванов, какво включва програмата за честванията за тази година?
Тази вечер има тържествено събрание в Калофер, посветено на 171 години от рождението на Христо Ботев. Там съм убеден, че както всяка година, калоферци ще дойдат масово. Ще говорим за Ботев и за заветите, които ни е оставил. А в утрешния ден, след ритуала, който е характерен за Богоявление – хвърлянето и улавянето на кръста, ще следват възпоменателните тържества за 171 години от рождението на великия българин. Те също се провеждат в Калофер, започват от Националния музей „Христо Ботев“, след това преминаваме в мемориалния комплекс „Христо Ботев“, поднасяме цветя и венци. Гости ще бъдат вицепрезидентът Илияна Йотова и вицепремиерът Мариана Николова, разбира се и народни представители, кметове, съветници, и най-вече почитатели на Ботев, на неговото творчество, на житейския му път от Калофер, Карлово, Подбалкана и се надявам и от цяла България.

Ще има и освещаване на българските знамена, защото 61-ва Стрямска механизирана бригада е в Карлово.
Точно така, започваме в Карлово с освещаване на бойните знамена на 61-ва бригада и след това се пренасяме в Калофер за тържествата, посветени на 171 години от рождението на Христо Ботев.

Какво отличават тържествата, честванията, емоциите, преклонението пред делото на Ботев тази година от предходните? Има ли различия?
Това е въпрос, на който не може да се даде еднократен или еднозначен отговор. Може би най-добре е след като минат тържествата, да ми зададете този въпрос, за да ви отговоря. Но моето желание и на екипа ми, който организира тържествата, е първо да има много хора, защото всичко се прави за почитане паметта на Ботев и те ще бъдат наистина всенародни тържества, когато има българи от Калофер, Подбалкана и от цяла България. Това е за мен най-важното. След което, разбира се, и аз, и съм сигурен, че и вицепрезидентът госпожа Йотова, която ще произнесе основното слово, ще се постараем в малкото минути, в които се говори в такива случаи, да кажем повече за Ботев и то най-важните неща, така, както го чувстваме. Защото за Ботев е написано немалко, издавани са на различни езици неговите стихове, неговата публицистика. Знаете, че той пише в „Свобода и независимост“ на Каравелов и издава „Дума“, „Знаме“ и „Будилник“. Той е страхотен талант. Който има време да прочете публицистиката на Ботев, ще разбере, колко надълбоко влиза той в политическите процеси на Балканите и на Европа, и колко е категоричен в това, че не трябва да се чака дипломацията да реши българския въпрос, а само като се продължи делото на великия апостол Васил Левски – с революционната организация, с готовността на българския народ да се освободи, тогава е по-възможно и по-близко времето, когато България ще бъде свободна. Говори за всеобхватна революция, революция, която не трябва да се отлага във времето, защото разбира, че тогава, говорим за годините 1868-1870 и след това 1874-1875, когато той участва активно в работата на БРЦК в Букурещ, разбира, че е дошло времето за освобождение и българският народ трябва да даде своята жертва, своята дан, за да бъде това освобождение скорошно.

Доктор Кабаиванов, казахте, че тази вечер ще има дискусия за заветите на Ботев. Вие как ги формулирате, кои за вас са завети на великия поет и революционер?
Ботев е от учителско семейство, самият той е бил учител, и в родния Калофер, макар и за кратко, и извън пределите на България, и в местата, населени с българи, той приема, както и Левски, че свободата е универсално право, за нея човек не трябва да се щади в битката и за нея човек трябва да жертва и живота си. Свободата е универсално право на народите за самоопределение и за държавност. Това е характерно и за Апостола, и за Ботев. Освен това Ботев ни завещава още един принцип, както и Левски, че не трябва да чакаме други да измъдруват, кога България трябва да възстанови своята държавност, а да вземем нещата в своите ръце. Освен това той ни оставя още един завет – завета за справедливост в обществото. И той говори за федерация на южните славяни, по-скоро за едно от съвременна гледна точка сътрудничество с оглед на динамиката в Европа и в света на християнските държави от Балканския полуостров.

Много ви благодаря. Хубави празници ви желая и до нови срещи.
Благодаря. И на вас. Нека да е светъл утре и празникът Богоявление, и утре повече българи да дойдат с плам в сърцата в Калофер, за да почетем Ботев. Защото ние почитаме Ботев и правим тези тържества не само в името на неговата памет, а и за възраждането на духа на България.
Цоня СЪБЧЕВА

Атанас Янев: Нека гледаме на Ботев с широко отворени очи, без предразсъдъци

Сценаристът на новия документален филм за Ботев Атанас Янев в интервю за в-к „Стандарт“.

Кой е сценаристът на новия документален филм за Ботев Атанас Янев? Поет, казанлъчанин, какво бихте добавили още?
Автор съм на две стихосбирки „Мъгла в стонове „/2015/ и „Лазурът се разлисти” /2018/.Семестриално съм завършил право в Софийския университет „Св. Кл.Охридски“.Занимавам с много и най-различни дейности, включително и копирайтърска дейност. Получих покана да напиша сценария от режисьора, оператор и монтажист на филма – Борислав Марков, мой колега и приятел.

Сигурно сте запознати с изявлението на режисьора Максим Генчев от миналото лято, че соросоидите т.е. фондация „Америка за България“ му предлагали да направи филм за Ботев по техен сценарий със скандален синопсис, по който трябва да работи: Ботев хваща жена си в изневяра, отмъква семейните бижута, бяга в Букурещ и се отдава на разврат и пиянство… Припомням ви това, за да ви попитам кои са продуцентите на вашия филм и те поставиха ли ви някакви условия?
Нашият филм е копродукция на „България ин моушън пикчърс” и Национален исторически музей. Финансиран е изцяло с наши средства – мои и на г-н Борислав Марков. Никой не ни е предлагал да финансира филма, така че няма как да има упражнено каквото и да било влияние върху нас от когото и да било.

Какво беше най-голямото предизвикателство пред вас, докато пишехте сценария?
Най-голямото предизвикателство бе да намеря баланса между емоциите и рационалното, защото няма как човек да остане безразличен, когато става дума за фигура като Ботев. Така че, между субективизма и обективизма трябваше да се намери една златна среда – нещо, което силно се надявам да съм постигнал. Но последната дума ще има публиката.

Не ви ли обезкуражиха досегашните несполучливи опити да бъде направен филм за Ботев – и документален, и игрален?
Не, защото аз смятам, че голямото послание на нашия филм „На прощаване“ е да покаже, че не трябва да гледаме политкоректно на историята си, т.е. ние трябва да погледнем с широко отоврени очи към Ботев и епохата, в която е живял. Всички, дори децата знаят, че Ботев е силно квалификативен, но малцина са готови да приемат, че той отправя много тежки думи и към собствения си народ. И ние трябва да имаме сетива за това. Защото, в противен случай, ако гледаме политкоректно, избирателно, така да се изразя, на историята си, много лесно можем да изгубим възможността за себепознание като народ. А това е много опасно.

Защо нарекохте вашия филм „На прощаване“?
Историята със заглавието е доста интересна. Работната версия на заглавието беше „И аз съм дошъл народ да освобождавам…“. Това са прословутите думи на войводата Христо Ботев в подножието на Вола, когато овчар му поискал пари за шилетата. И всъщност, това е един лайтмотив, който, въпреки че впоследствие заглавието се промени, преминава през целия филм. Иначе, „На прощаване“ звучи по-кратко, второ, свързано е с една от най-силните творби на поета, и трето има някакъв елемент на недоизказаност, а това може да се стори интересно на зрителите.

В една анотация за филма прочетох, че той ни кара да погледнем с широко отворени очи на Ботев и епохата, в която е живял, и да се простим завинаги със заблудите и лъжите? Кои са най-устойчивите заблуди и лъжи за великия българин, с които искате да се разделим?
Едно от най-устойчивите клишета например е, че той бил поет и революционер, и само толкова. Нашият филм не етипичната възхвала на поета-революционер, нито пък изследва неговата физическа смърт. Такива филми вече са правени в България и са оказали своето въздействие. „На прощаване” е по-скоро духовно-екзистенциален проект. Ние изследваме, дано не прозвучи силно и високопарно, убийците на Ботев в духовен и екзистенциален план. Защото, тази епоха е много драматична, има както слава и безсмъртие, така и позор, и срам. Ние ликвидираме духовно Ботев, ако имаме очи само за едната страна на монетата.

Вие, предполагам, сте изчели много материали за Ботев в подготовката за сценария. За вас самия стана ли ясно коя е истината за смъртта на Ботев, която и досега остава загадка – от турски куршум ли е убит или от свои?
Истината много трудно може да бъде намерена в наши дни. Няма ясни исторически доказателства кой със сигурност е убил Ботев. Би могло да има нови исторически факти и доказателства, ако се отворят турските архиви от онова време, които за съжаление, като цяло са недостъпни на този етап за българските историци. Но аз пак ще кажа, това не е толкова важен въпрос. По-важно е да не гледаме политкоретно на историята си, а с широко отворени очи, без никакви предразсъдъци.

Какво според вас още не знаем за Ботев?
Според мен трябва да обърнем по-голямо внимание на неговата публицистика. Ботев е не само гениален поет – това е другото клише, с което трябва да се разделим. Той е и гениален публицист, сатирик, има и много остроумни гатанки даже. Много ценен извор за него и епохата му е и книгата „Ботевите четници разказват”, събрала много интересни спомени.

Премиерата на филма ще бъде на 5 януари в родния град на Ботев – Калофер. Кога ще могат да го видят зрителите от София и страната?
Премиерата ще бъде в Национален музей „Христо Ботев” – град Калофер на 5-ти януари, от 16 часа, и е част от програмата за честванията на 171 години от рождението на великия българин. След това ще има премиера и в София и в други градове. Филмът ще бъде пуснат в един видеопортал по-нататък, ще се опитаме да осигурим и телевизионно излъчване. Нека хората, които имат интерес, да следят официалната фейсбук страница на нашето екранно произведение, озаглавена „На прощаване – филм за Ботев“. Там ще намерят информация за всичко, свързано с лентата.

Искрен Красимиров, режисьор: Патриотизмът не трябва да се проявява само по празници – той трябва да е в сърцата ни всеки ден

На 28 декември отбелязваме Международния ден на киното. По този повод представяме на Вашето внимание интервю на Радио „Фокус“ – Пирин с един млад режисьор, едва 28-годишен, който през последните години работи много активно за заснемането на филми, свързани с историята на България. Неговото име е Искрен Красимиров. За себе си той казва, че по призвание е актьор и родолюбец. Основател е на проекта „НЕзабравимата БЪЛГАРИЯ“, с който вече три години обикаля цяла България, а и целия свят, където има българи, за да показва филмите за героите, които е направил като част от проекта.

Г-н Красимиров, колко филма успяхте да създадете през годините до този момент?
Вече става дума за над 10 филма като вече имаме филми за всички по-големи български герои от епохата на възраждането като започнем от Паисий, Софроний, Иван Вазов, Васил Левски, Христо Ботев, за когото имаме три филма. Най-новият ни филм пък е посветен на Райна Княгиня. Освен това имаме филм за освобождението на България.

Кой е Вашият любим филм от всички тези, които изброихте?
Моят любим филм може би си оставя първият, който направихме за Христо Ботев. Той бе създаден точно преди 5 години и се казва „Ботев – от Голгота към свобода“. Това е един художествено-документален филм, в който най-вече търсим отговора на въпросите: „Можеше ли Ботев да бъде спасен?“; „Какво доведе до неговата гибел“ и „Защо той реши да се жертва за нас и нашата свобода?“.

А какъв всъщност е отговора на въпроса – можеше ли Ботев да бъде спасен?
Отговорът е много интересен – не можеше да бъде спасен, защото той е Спасителя. Той е българският Иисус Христос. Няма как да спасиш, Спасителя. Той е пратен на този свят с мисия да спаси теб или в случая нас, българите.

Предполагам е голямо предизвикателство да се правят филми за големите български герои. Какво обаче е най-трудното?
Най-трудното честно казано е намирането на средства, защото каквото ѝ да си говорим такива са необходими и то доста – дори за документални филми, каквито правим ние. Не игрални, не холивудски продукции, а съвсем скромни, документални филми с участието винаги на млади хора. В нашите филми винаги има или ученици, или студенти, които търсят истината за нашите герои. Но дори за това се искат не малко средства и там е най-големия проблем. Слава Богу все още се намират добри хора и с дарения вече 5 години успяваме да правим средно по 2 – 3 филма на година, което според мен е голям подвиг.

В процеса на търсене мисля си, че срещате доста интересни материали. Предполагам и доста често се сблъсквате с един вид историческа истина, вписана в дадени архивни документи и друга, която например е написана в училищните учебници. В тази връзка как намират баланса между достоверността и онова, което по една или друга политическа конюнктура е било вписано някъде?
Смея да кажа, че имаме много качествени съветници в лицето на професорите Пламен Митев и Андрей Пантев, които придават историческата тежест на нашите филми. Това се случва чрез техните оценки на събитията. Във филмите ни има ѝ нещо много важно – стремим се да ги правим така, че да са близки, да минават през призмата на днешния млад човек. Именно заради това във филма за Софроний вкарахме водещо, който е съвременен студент да отиде във времето на самия Софроний, да се сблъска с него. Така например двамата заедно бягат от турците и се спасяват. Ето с такива интересни похвати мисля, че успяваме най-вече да докоснем и помогнем на децата. Целта ни е филмите да бъдат интересни за учениците и наистина учители споделят, че в рамките на 40-те минути продължителност на лентите, децата не издават звук, което не е характерно за малки деца. Мисля си, че именно това е ѝ начина образованието да се подобри.

В началото на разговора ни споменахте, че сте обиколил доста места, за да провеждате уроци по родолюбие. Бил сте и в Благоевград. Предполагам сте посетили и много други места в областта. Какви са Вашите впечатления за този край, който знаем, че е много тясно обвързан с историята? Особено ѝ с оглед на това, че доста по-късно се освобождава от турско робство.
Както навсякъде, така ѝ в Благоевград децата са много будни и добри, но е много важно как ще се работи с тях. На учителите често казвам, че децата са като пластилин, тоест могат да бъдат моделирани. Например аз отивам в някое училище и с разкази успявам да „запаля“ в тях искрата на родолюбието. За учителите наистина остава да моделират учениците, за да изкарат най-доброто от тях. А иначе от Благоевград имам само хубави спомени. Награждаван съм с една награда на общината за журналистика на името на ирландската журналистка Вероника Герин. Освен това съм ѝ носител на приза за родолюбие „Дядо Йоцо“. Така, че от Благоевград имам само най-добри спомени. Последно пък бях в Якоруда, както ѝ в село Юруково. Децата са абсолютно с турски имена, има джамия в селото, но не ѝ църква. Въпреки това, когато гледахме филмите и когато ме видяха с униформата на Христо Ботев, която е другата атракция по време на уроците, те се радваха повече ѝ от децата в най-елитното софийско училище. Според мен това е показателно, че на село се раждат най-големите таланти. Там са ѝ най-умните деца.

Казахте, че Вие успявате да „запалите“ интереса на децата към темата „Родолюбие“, а задача на учителите е да продължат Вашата мисия. В тази връзка имате ли обратна връзка с учителите и какво Ви казват те – имало ли е деца, които преди посещенията Ви не са се интересували от историята, а след това ситуацията се променя?
Да, винаги давам за пример едно момче от Павликени, което след урок, който проведохме, вече постоянно ме търси, за да му помагам за домашните. Такива любопитни примери има много. А самият факт, че много от училищата, в които съм бил, след това ме канят втори, трети път с новите филми и уроци, които подготвям. Тоест вече има някаква оценка на делото, което съм захванал. Самият аз съм наясно, че делото ми е апостолско, будителско дори и няма да бъде оценено приживе, докато съм жив, но дано нещата, които правя останат за бъдещето. Често споделям, че с филмите и с проекта „НЕзабравимата БЪЛГАРИЯ“ правя една инвестиция в бъдещето. Искам да отбележа, че с нещата, които правим се стремим и към възрастните, но знаете, че нашето поколение между 20 – 50 години е горе-долу загубено за тези истински неща. Но над 50 години и преди 18 години се наблюдава една много приятна промяна, тоест „лъха един много приятен вятър на промяната“. Лично аз съм оптимист, че България ще я има.

Във връзка с Вашите думи се сещам и за още един въпрос. Днес, като че ли „патриотизма“ е на мода в България, но според Вас какъв е този патриотизъм – дали е такъв, какъвто Ботев описва, тоест „Патриот е – душа дава за наука, за свобода, но не своята душа, братя, а душата на народа!“ или е истински патриотизъм в чистата му форма.
Ако мога да продължа Вашия цитат, защото Ботев казва и друго: „Крещим: „Хайде на Балкана!“. Крещим, но щом изтрезнеем, забравяме думи, клетви, и немеем и се смеем пред народни свети жертви!“. Така е ѝ сега – наблюдаваме едно удряне в гърдите, едно демонстриране какви сме патриоти и колко сме вдъхновени от историята, но не знаем почти нищо за нея. Даже аз, който вече съм изчел стотици книги покрай филмите мога да кажа, че знам много малко за историята и героите ни, защото темата е необятна. Така, че на празници мен няма да ме видите нито на 3 март на Шипка да развявам байряка, нито на 2 юни на Околчица. Не е това патриотизма. Той не е 1 ден в годината. Патриотизма трябва да е с нас всеки ден, тоест наш дълг е да пазим постоянно в сърцата си онези хора, които си дадоха живота, за да ни има. Това е истината.

Тоест ако Ви разбрах правилно – трябва да обичаш родината, а не толкова да казваш, че си родолюбец?
Според мен най-важното нещо е да живееш със заветите ѝ на Левски и на Ботев. Какво е казал Левски – „Свята и чиста Република“; „Свобода и равенство за всички народи“. Виждате ли какви простички неща са това. Но защо 150 години никой политик не ги спази, защо не ги въведе като принципи на нашата българска република. Истината е, че Ботев и Левски някога са били неудобни, неудобни са ѝ днес. Не случайно затова ѝ портретите им стоят зад гърбовете на политиците, а не пред тях, защото е трудно да ги погледнеш в очите, но пък е лесно да идеш на паметниците им. Защото паметниците нито говорят, нито се вълнуват, нито могат да те обидят или накърнят. Не, отиваш на паметника, държиш реч, полагаш цвете и толкова. Но през останалите 364 дни ти въобще не мислиш за тези хора, мислиш само как да си напълниш джоба, което е падението на българина. Докато аз всеки ден съм сред децата, всеки ден давам всичко от себе си за тях. Иска ми се да има поне още един като мен. Хайде да не са всички, но поне още един. За съжаление именно за това и някога никой не се втурва да освободи Левски, защото ѝ той е бил сам в своята мисия за голямо съжаление.

Кой според Вас е завета на българските революционери, който е най-належащо днес да приложим в съвремието си с оглед на всичко, което се случва в българската политика, но и в световен мащаб, например бежанските вълни, загубата на национална идентичност?
От моите пътувания, но и обикаляния у нас и в чужбина, виждам, че още я има расовата омраза, етническата нетърпимост. Мисля си, че отговорът на Вашия въпрос се крие в съвета на Левски, който казва не гледаме на вяра, не гледаме на народност – всички турци, цигани, българи, евреи ще бъдат равноправни в нашата народна република. И наистина, ако спазват закона, това е условието, то всички можем да сме братя и да се обичаме. Това е за мен. Може би утопична идея, както казва един от нашите консултанти проф. Иван Стоянов, но аз смятам, че е осъществима. Ако всеки даде от себе си.

Тъй като сме в края на годината, то каква е Вашата равносметка за изминалите месеци и какви са бъдещите Ви творчески планове?
Само през тази година съм изнесъл над 150 урока у нас и в чужбина, което означава, че почти през ден съм бил в някое българско училище или българско неделно училище извън страната. Отделно през изминаващата вече година бях в над 10 страни, така че давам добра оценка на делото или поне на онова, което зависи от мен. Това, което зависи от другите – да му помагат, то мисля, че има още какво да се желае. Дано да успеем да намерим и още наши съмишленици, но нещата вървят добре. За догодина дори вече мога да потвърдя, че ще имам участия в Унгария – Будапеща; Норвегия – Осло; Америка – Ню Йорк; Англия – Рединг. Тоест нещата се развиват. Делото продължава и дано има ефект върху децата, защото това е моята най-голяма мисия и мечта – следващото поколение да поведе нашата велика страна. Не искам да казвам „държава“, защото нея не я обичам. Надявам се, че младите ще поведат Родината ни към едно по-светло бъдеще, за което се пее и в химна на Кирил и Методий.

Планувате ли нови филми?
Новите филми, които за сега плануваме са малко по-различни от досегашните ни. Например започваме да снимаме един филм за Странджа планина, който също е свързан с историята ни, но не е обвързан с конкретен герой. Всъщност герои във филма ще бъдат село Бръшлян и град Малко Търново. Там има доста интересни неща, които ще покажем. Местните хора също са страхотни. Другият филм, който правим в момента е обзорен. Той събира всички наши филми до сега в един. Нарекли сме го „Шест подвига за свободата“, защото шестте основни герои са Паисий Хилендарски, Софроний Врачански, Васил Левски, Христо Ботев, Райна Княгиня и освободителят на България, както го нарече Европа – Джанюариъс Макгахан, който е американски журналист с българско сърце. Така, че това са двата ни текущи проекта, а за напред имаме идея и за втори филм за Левски след първия „Лъвский – европеец в Българско“. Идеята е вторият ни филм да носи заглавието „Памет за Левски“, но там все още чакаме одобрението на Община Карлово. Така че не бързам да издавам тайни около този проект.

В края на нашия разговор какво искате да пожелаете на всички по повод предстоящите празници и какъв е Вашият апел към хората?
Пожеланието ми е свързано със стандартните неща – здраве, благоденствие и просперитет. Моят апел към хората е да не бъдат патриоти само на големите празници, да не афишират чак толкова какво правят, а в останалото време да забравят род и родина, и да пишат на шльокавица и на латиница, а напротив – да хванат една книга, да прочетат малко история, да видят кой е бил Ботев, например, и какъв велик човек е той, да видят кой е бил Левски – наистина това са все хора „океани“. Призовавам хората да познават нашата история, да видят лъжите в нея, които са също много. Освен това трябва да знаем и антигероите. Само по този начин ще бъдем горди като народ и ще можем да продължим делото, завещано ни от българските герои, а то наистина е велико. Защото България е най-старата държава в света и единствената, която никога не си е променяла името. Ние винаги сме били България, а народът ни винаги е бил български. Това е велико.

А и нямаме пленено знаме на бойното поле.
Абсолютно сте права. Това е и третата причина, поради която наистина трябва да бъдем горди, че сме българи.
Ливия НИНОВА

Д-р Емил Кабаиванов, кмет на Карлово: Бюст-паметникът на ген. Кирил Ботев отново ще заеме полагащото му се място във Военна академия „Г.С.Раковски“

Кметът на Карлово д-р Емил Кабаиванов в интервю за предаването „Без Ботев няма България“ на Радио „Фокус“.

По инициатива на началника на Военна академия „Г.С.Раковски“ ген.-майор Груди Ангелов и на кмета на Карлово доктор Емил Кабаиванов ще бъде излят бюст-паметник на генерал Кирил Ботев. Казвам добър ден на кмета на Карлово д-р Емил Кабаиванов, от когото ще научим повече за инициативата. Как възникна идеята, доктор Кабаиванов?
Идеята възникна в наши разговори с ген. Груди Ангелов, които бяха и по повод на досегашни инициативи, и във връзка с неговата инициатива за възстановяване на бюстовете на началниците на Военна академия през годините. Такива бюстове е имало в парка на Военна академия. И аз приветствам неговата инициатива да бъдат възстановени и се включвам в нея. Като нашият принос ще бъде община Карлово да осигури средствата за отливане на бюста на ген. Кирил Ботев в неговия оригинален вид, оригинална големина и той да бъде поставен там, където е бил през годините – в парка на Военна академия.

Защо избрахте Кирил Ботев?
Аргументите са свързани с наследството на фамилия Ботеви. Знаете, че ген. Кирил Ботев е брат на Христо Ботев. Неговото участие във войните за национално освобождение и за независимостта на България, пък и това да бъдеш началник на Военна академия, е една позиция, която изисква да бъдеш човек, който съчетава военната теория и практика в едно. И случаен човек не става началник на Военна академия. Не само за това, защото е брат на поета Христо Ботев, но и заради неговите лични качества – морално-волеви и качества на военноначалник.

Докъде стигна осъществяването на идеята, доктор Кабаиванов?
Очакваме съвсем скоро да бъде приключен гипсовият вариант на бюста. Заедно с господин Боян Ботьов, с ген. Груди Ангелов, да го разгледаме и ако го одобрим, да преминем вече към истинския бронзов бюст, който да заеме своето място – да го възстановим там, където е бил, където трябва да бъде – в това свято за България място – Военна академия „Раковски“.

А кой е изпълнителят, доктор Кабаиванов?
Изпълнителят е арх. Иван Тодоров. Имаше малко забавяне, но тук не е въпросът дали ще го сложим този месец или следващия. Така или иначе, в рамките на няколко месеца инициативата ще бъде доведена до край. И аз се надявам други общини да поемат от нас инициативата и да помогнат за възстановяването на други началници на Военна академия, които да бъдат поставени в двора на академията.

Да, вече бе поставен бюстът на полковник Борис Дрангов.
На Борис Дрангов, точно така. На Борис Дрангов е паметник, докато на началниците на Военна академия са бюстове. Разговарях с ген. Ангелов и той ме запозна с неговите и на академията планове паркът да може да бъде посещаван от граждани. Да бъде отворен от тази страна, която е връзката с града, тоест гражданите да могат да виждат кои са тези бюстове, да четат кои са генералите. Историята трябва да я познаваме както ние, така и нашите деца и внуци, защото в глобалния свят, ако не си знаеш историята и езика, нямаш корени. Без корени какво става? Ставаш един глобалист, да не използвам друга дума.

Доктор Кабаиванов, използвам възможността, че сте наш гост, а вие сте и заместник-председател на СДС, за да ви попитам, свързано е и с паметта на Христо Ботев, с неговото наследство и съвети – знаете, че от седмици насам в България има протести, и което е много любопитно, протестиращите издигат като лозунги твърде често словата на Ботев. Какво означава това, как го коментирате?
Словата на Ботев са родени в една бурна епоха – епохата на националноосвободителното движение, в което той има дейно участие не само като поет, но и като революционер. Знаете, че той за един кратък период е председател на Българския таен централен революционен комитет, даже отговаря за организацията и за събирането на средства за Старозагорското въстание. Това значи, че текат бурни процеси в обществото, защото словата, стиховете на Ботев, са стихове за борба, за битка, за революция, те са силни, с много силен емоционален заряд. Това значи, че има в обществото желание за промяна, желание България да върви ускорено по своя път. Спомняте си, че последните няколко години с вас говорим по една тема, която засега няма решение, даже няма и направена крачка в тази посока в България – да изстрада и да приеме своята съвременна национална доктрина, така че който и да ни управлява в следващите години, той да не смее да направи крачка встрани от тази общоприета национална доктрина. На следващо място, ние имаме нужда от бързи реформи във всички сфери на обществения живот, имаме нужда от една стабилна и бързоразвиваща се икономика, която да ни осигури възможността в следващите 10 години България да удвои брутния вътрешен продукт и чувствително да нарасне стандартът на живот на хората. Няма как да бъде доволно обществото, когато имаме най-ниската средна заплата в Европейския съюз, най-ниската средна пенсия и един сравнително нисък ръст на икономиката. Като имаш ниски доходи и вече недоволството става още по-голямо. Като съчетаем и други неблагополучия, които се появиха в управляващата коалиция – малка, голяма и т.н., и това дава общата картина. Не е най-големият проблем цената на бензина – да, действително тя не е от най-ниските в Европа, но тя не би била проблем, ако нашият стандарт на живота се приближаваше до средноевропейския. За съжаление той се отдалечава. Това е голямата болка. Не можеш да живееш с този нисък стандарт, защото той не ти позволява да си осигуриш елементарни потребности, свързани със здравето, образованието, спортни и културни потребности, ако щете и възможността за един живот, който да е свързан освен с работа, и с възможност за културни и спортни развлечения.

И тук на помощ отново ни идва Ботев, за да ни събуди.
Идва ни и затова, защото България като една от държавите- членки на Европейския съюз голяма част от българите искаме да запазим своята идентичност, и тук Ботев ни е много важен. Своята идентичност като лоялен член на Европейския съюз, но най-вече всички да знаят, че сме българи и да отстояваме българското – езика, историята, литературата, интересите ни спрямо нашите съседи, защото сме в едно сложно образование и сложен географски район – Балканския полуостров. Трябва да бъдем много внимателни към това, което се случва около нас. И на юг, и на запад, винаги желанието на България да се развива и да става една силна държава е било осуетявано от стремежите на наши съседи и велики сили да не бъдем толкова сигурни и самостоятелни. Ето тази битка ще трябва да я продължим, но без национална доктрина ще ни бъде много трудно. Така че проблемът не дойде само от приказките на вицепремиера Валери Симеонов, проблемът е много по-дълбок. Липсата на ясна перспектива, липсата на стабилна икономика и ниският стандарт на живот според мен е в основата на тези емоции, които се развиват в последните няколко месеца, а като гледам, май ще продължат да се развиват, а може и да се увеличат.
Цоня СЪБЧЕВА

Ген. Андрей Боцев: Заветите на Ботев ни учат не само на лидерство, но и как да обичаме България

Началникът на отбраната ген. Андрей Боцев в интервю за предаването „Без Ботев няма България“ на Радио „Фокус“.

През юли 140 випуск на Военното училище на Националния военен университет „В. Левски“ и кадетите от Професионалния сержантски колеж във Велико Търново получиха на тържествен ритуал първо офицерско и сержантско звание, носят името випуск „Ботевски“. През август на празника на Военноморските сили курсантите от Висшето военноморско училище „Н. Й. Вапцаров“ получиха също първо офицерско звание името на випуска, с който завършват „Ботевски“. Само преди пет дни Военна академия „Г.С. Раковски“ завърши випуск „Ботевски“ втора смяна. Завършващите през тази година военните училища випуски носят името „Ботевски“. Само годишнината ли го налага? Поканих да представи инициативата и да поговори за нея началникът на отбраната ген. Андрей Боцев. Само годишнината ли налага името на випуска да бъде „Ботевски“?
Бих искал да започна с това – важно е да говорим за Ботев през цялата година, а не само в дните на тържества за неговото рождение или неговата гибел. Трябва да предаваме на поколенията след нас и на младите хора в България неговата саможертва, живот, мъдрост и завети, които ни е оставил. Именно неговите завети ни учат на лидерство и как да бъдем ръководители, не само как да бъдем ръководители, но и как да обичаме България. Тази година се чества 140 г. от създаването на Българската армия и 170 г. от рождението на един от най-великите наши поети, публицисти и революционери Христо Ботев. Решихме да свържем и почетем двата специални повода с възобновяването на една традиция от миналото – випускът на всички български военно-образователни институции през 2018 г. да носят името „Ботевски“. Тази инициатива бе подета от Министерство на отбраната, от Щаба на отбраната и военнопатриотични и родолюбиви организации. И в тази връзка оттук нататък в началото на всяка следваща година началникът на Националния военен университет „В. Левски“ като приемник на най-старото военно училище в България, създадено през 1878 г., ще предлага на министъра на отбраната името на випуска. И вярвам, че по този начин с гордост ще почетем името и заветите на множество родолюбиви българи.

Господин генерал, какво е мястото на заветите на Ботев в Българската армия днес?
Вярвам, че тези завети са част от Българската армия и са в сърцето на всеки военнослужещ и днес. Защото макар и в нови времена и в променена среда, всеки човек осъзнал, взел решението да влезе в редовете на нашата войска, носи преклонение пред родината, честността и себеотрицанието. Той пази наследството на Ботев, Левски, Раковски и на всички други смели българи, запечатали подвига с имената си с нашата история. Вярвам, че повече трябва да говорим, да учим, да преподаваме на следващите поколения за тези велики българи и патриоти. Мисля че смелостта и родолюбието се придобиват не само с рождението, но те се и възпитават у човека. И тук искам да спомена, че щом като именитият пълководец полк. Борис Дрангов също се е учил от Христо Ботев и е заимствал доста от неговите идеи, особено за жертвоготовността в името на България, на отечеството, значи и днес има още много какво да учим от подвига, каузата и неговите идеали.

Каква е ролята на Ботев, на Левски, на нашите възрожденци, в изграждането, в подготовката на офицерския състав на Българската армия?
Тя е голяма и трябва да стане традиция. Аз като началник на отбраната и като офицер също я подкрепям. По този начин като правим випуските на имената на наши видни възрожденци, които са отдали живота си за нашето отечество, на техните близки и приятели със самочувствие и високо вдигната глава ще носят името на випуска и ще служат на страната си с достойнство, също като тези бележити родоначалници. Във връзка с тези чествания, трябва да ви кажа, че годишнината от рождението на Ботев, организиран от Национален инициативен комитет с патрон председателя на 44-то НС госпожа Цвета Караянчева и Националната програма 2018 г. за Ботев, предвидени са и множество събития в календара, също спомагат за това страната ни, в частност родният му град Калофер, да отбележат достойно рождението на видния поет и революционер. Неговата биография е голяма. Той е един от ръководителите на Българския централен революционен комитет през 1873 г., след смъртта на Левски и въпреки неуспеха на Априлското въстание, той събира чета и преминава на българския бряг. Трябва да помним историята и да се гордеем с тези величави българи, и винаги да изпъкват на първи план при вземане на наши решения какви трябва да сме българите и как да се борим за нашето отечество и България да просперира.

Кой от заветите на Ботев е най-близо до вас самия? Може би стих, може би откъс от публицистика?
Той е не само революционер, но той е и поет, публицист. Много известни негови стихотворения са „На прощаване“, което го пише непосредствено преди да влезе с четата в България, също така е писал за обесването на Левски, много значимо стихотворения, участва в издаването на „Будилник“, в изданията на изгнаниците. Той е един от мъдрите хора, много високо образован. Предполагам, че се знае историята, че след като завършва в родното си място училище е изпратен в частно училище в Одеса, където се представя много добре и се обучава, но след като се свързва с Левски и определени български патриоти, той решава, че е по-добре да приеме техните идеи и да работи за освобождението и обединението на България. Такива хора са достойни и необходими, които да поведат нашите революционни организации за окончателно освобождение на България.

Да, Ботев заедно с Раковски и Левски основополагат на практика Българската армия, дават нейната основа със заветите си.
Да, те са основоположници и основата на Българската армия, продължител е Раковски.

„Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира“. Това е мотото на живота на Ботев, това е мотото на живота на хиляди, стотици, милиони българи от различни поколения след неговия живот, след неговата смърт. Благодаря ви за времето, което ни отделихте.
Цоня СЪБЧЕВА

Акад. Иван Радев: И в свои писма Ботев декларира, че се насочва към романов сюжет

Литературният историк и преподавател във Великотърновския университет акад. Иван Радев в интервю за в-к „24 часа“.

Акад. Радев, масовата публика познава Христо Ботев като поет, а вие сега ни изненадвате с негов „политически роман“. Откъде се появи това определение – в книгата си сте събрали статии на Ботев от вестник „Знаме“?
Има един такъв проклативен момент, но аз държа на тази формула – политически или репортажен роман, тъй като този тип романи при жанровата класификация и разслояване на романовата форма присъства в другите литератури. А в българската като репортажен роман се посочва само „Споржилов“ на Георги Караславов от 30-те години. А ние на практика имаме такъв тип текстове, в които акцентът е върху политическото, социалното, всекидневния ход. Връзката между материалите на Ботев във вестник „Знаме“ е безспорна. Но в изданието съм включил и още два коментарни момента, в които проследявам интереса на Ботев към романовия жанр. Самият той декларира в няколко от писмата си, че се насочва към романов сюжет. Има свидетелства на негови съвременници, особено на брат му Кирил Ботев, който изрично казва: Имаше написано от този негов сюжет над 70 страници, но те потънаха в архивите на Румъния.

Така подредени текстовете, в книгата се представя друго лице на Ботев. Например ми направи впечатление, че говори за единението на народите, но и че отрича железниците и навлизането им у нас…
Това е позицията на 70-те години – той на практика, предусещайки, осъжда глобализма. В това отношение Ботев си е много национално убеден и концентриран. И същевременно с такава отвореност към света – та той е 20 и няколко годишен, но подхожда изключително мащабно, проявява интерес към неща, които стават в Испания, дори в Южна Америка. Пише с такава толерантност към балканските народи – какво са сърбите за нас, какво можем да вземем от румънците, какво да чакаме от гърците… Та гениалното у Ботев в по-голяма степен се проявява точно в тази негова публицистика. Тогава жанровете не са уточнени. И той е част от този релативизъм в жанровете.

Ако Ботев беше жив днес, какъв щеше да е с неговия кръгозор, който описвате – на политик, публицист…
Трудно можем да гадаем. Но трябва да сме убедени, че той не би направил дори този повратен път на присъствие, какъвто е характерен за Стамболов. При Ботев има широта, има толерантност, има други качества, не тяснополитически.
За съжаление, политическият живот днес няма нужда от Ботев и го зачерква. Публицистиката му пада с обяснения, че тезите му не са политически коректни. От 1983 г. събрани съчинения на Ботев не са издавани. И от учебните програми отпада. Ето – мина юбилейна годишнина. От Народното събрание декларираха, че правят годината на Ботев, а нищо не са направили. Малко и заради това се хванах – поне една книга да излезе за него.
Лили ИВАНОВА

Антон Минев, зам.-кмет на Карлово: На 1 ноември ще бъде финалът на Националния литературен конкурс „Свобода или смърт юнашка“.

Антон Минев, заместник-кмет на Община Карлово, в интервю за предаването „Без Ботев няма България“ на Радио „Фокус“

Две литературни прояви с конкурсен характер организира Община Карлово – Националния ученически конкурс за есе, стихотворение или рисунка, посветени на Христо Ботев и първата по рода си Национална награда за чистотата на българския език на името на името на големия български книжовник, писател и преводач с-р Иван Богоров. Ще ги представи заместник-кметът Антон Минев. Трябва да кажем обаче, че общото и за двете е, че финалът им е на 1 ноември – Денят на народните будители. Да започнем с Националния ученически конкурс. Той беше обявен през лятото, преди деня на рождението на Христо Ботев. Оценяването на работите мина през септември, какви са резултатите?
Да. Първо искам да напомня, че през тази година се навършват 170 години от рождението на Христо Ботев, и както ние още в началото на годината обявихме – тази година минава под името на този наш велик поет и революционер. Едно от мероприятията, заложени в националната програма на отбелязване на кръглата годишнина от рождението на Христо Ботев, е свързано с подготовката и провеждането на Национален литературен конкурс, който е на тема „Свобода или смърт юнашка“. Тук трябва да кажа, че целта на конкурса е да стимулира творческата изява на учениците в различните възрастови групи и чрез силата на художественото слово да изразят своето отношение към Христо Ботев и да го преосмислят 170 години по-късно. Това, което е направено до момента – конкурсът беше проведен, както и вие споменахте в анонса си – в рамките на предходните месеци, сега идва моментът, в който трябва да бъдат оценени творбите, които са предоставени на Община Карлово. Този национален ученически конкурс, на тази тема е свързан не само с литературни творби, но също и с произведения на изобразителното изкуство и затова условно можем да го разделим на две части, а именно: литературни творби и рисунки от страна на учениците от цялата страна. Тук по отношение на самия литературен конкурс трябва да допълним, че желанието на тези, които желаят и които са го заявили, е свързано с направление „Есе, стихотворение“, а при тези, които са с рисунка – основно живопис или графика – в това направление. Конкурсът се организира от Община Карлово, но тук искам да изтъкна прякото съдействие и разбира се финансиране от страна на Министерството на образованието и науката, които за втора поредна година (миналата, която беше 180 години от рождението на Васил Левски) бяха коректни. И на предложението, което беше отправено от страна на Община Карлово към Министерството на образованието и науката, отговориха по най-добрия начин. Специално и министърът на образованието, заместник-министър Михайлова, отделиха средства от бюджета на министерството, за да може да бъде финансиран този конкурс. По отношение на творбите мога да дам една приблизителна статистика. В момента литературните творби, които са постъпили от ученици от цялата страна, са 57 есета и 42 стихотворения или общо 99 творби от цялата страна, като срокът за оценка на тези творби е тази седмица до 5 октомври. Ще бъдат определени носителите на опредените награди по възрастови групи. Рисунките са общо 40 творби. В двете направления са сформирани комисии, които трябва да ги оценят със заповед на кмета на Община Карлово д-р Емил Кабаиванов. Кулминацията ще бъде на 1 ноември – Денят на народните будители, когато в тържествена обстановка ще бъдат връчени наградите. Те ще бъдат уведомени предварително, за да присъстват. Искам да поясня и това, че връчването на наградите ще бъде в Националния музей на Христо Ботев е град Калофер – родното място на Христо Ботев.

Г-н Минев, да ни представите и другата награда, която е първа по рода си – за чистота на българския език, която се присъжда на името на големия български книжовник д-р Иван Богоров?
Това е една много стара идея. Като казвам стара идея – варираща от десетилетия в карловската общественост, най-вече в Сдружението на писателите в Карлово. Миналата година ние поставихме юридическата основа на тази награда с едно решение на Общинския съвет в Карлово, с което беше приет статут за наградата за чистота на българския език, в който беше регламентирано кои и с какво може да участва. Също така във връзка с осъществяването на самата процедура и съответно стигането до този заключителен етап, а именно връчването на тази награда за чистота на българския език, голяма заслуга има и Съюзът на българските писатели. Община Карлово сключи с тях договор за съвместна дейност като едно от основните направление е да бъдат стимулиран автори, поети, писатели, които са творили в една или друга насока за съхраняване на чистота на български език в годините назад и в момента. Едно от предизвикателствата на нашето време е именно това да запазим и съхраним богатството, което са ни завещали нашите прадеди, а именно богатия български книжовен език. И неслучайно наградата е на името на д-р Иван Богоров, нашия съгражданин от Карлово, който още през 19-то столетие е обърнал внимание на навлизащите чуждици в българския език и се е опитал чрез своята енциклопедична дейност да даде възможност на българите да запазят това богатство, което съхраняваме още от древността. И в тази връзка в ход е процедурата по определянето на наградата за чистота на българския език, която ще бъде първа тази година и ще бъде връчена на 1 ноември. Тази година са номинирани шестима автори.

Бихте ли казали имената им?
Да, разбира се. Това са автори, които в една или в друга степен в своето творчество са засегнали българския език и като същност, и като теория, а също така са творили в различни направления. Ще ги изброя по периода, в който са подадени техните кандидатури – Георги Ангелов – поет и главен редактор на електронното списание „Литературен свят“, Желяз Кондев – писател, основно в художествената документалистика, Георги Балабанов, също писател и член на УС на Съюза на независимите български писатели, Благовеста Касабова – литературен критик, историк, публицист, доц. д-р Красимира Чакърова, а също така и местният автор Светослав Цветков – писател с множество книги, посветени и на Карлово, и изобщо на българската действителност. Това са шестте имена, които са предложение от представители на различни съюзи, организации и граждани. Комисията вече е определила носителя. Той ще бъде обявен на 10 октомври, а на 1 ноември ще имаме официална церемония в заседателната зала на Община Карлово, в която партньор ще бъде и Българската национална телевизия. Там ще бъде връчен и призът за първия носител за Наградата за чистота на българския език на името на д-р Иван Богоров.
Цоня СЪБЧЕВА

Ген. Груди Ангелов: Постижението на българската армия е да има честни, доблестни мъже, които се справят с несгодите на днешното време, по примера на Ботев

Ген. Груди Ангелов, началник на Военна академия „Георги Стойков Раковски“ в интервю за предаването „Без Ботев няма България“ на Радио „Фокус“.

Говорим за заветите на Христо Ботев, останали в Българската армия. Наш гост е ген. Груди Ангелов – началник на Военна академия „Георги Стойков Раковски“. Започваме с въпроса, който задавам на всички – защо е важно да говорим за Ботев цялата година, а не само в дните на тържествата за неговото рождение и неговата гибел? Добър ден на ген. Ангелов.
Добър ден на вас и на вашите слушатели. Защо е важно да говорим за него? Защото мисля, че недостатъчно знаем за него, недостатъчно предаваме на поколенията след нас и на младите хора в България, само в деня на неговото рождение и неговата смърт говорим много. Има много какво да се каже, много повече от това, което си спомняме в тези два дни или в навечерието на тези дни. Защото Ботев има какво да се поучим от неговия живот, има какво да бъдем научени като лидери, като ръководители, за знаем как да обичаме България. И тук бих искал да спомена, че Дрангов също се е учил от него и е заимствал доста от неговите идеи, особено за жертвоготовността, да се жертва в името на България, в името на отечеството. Да не забравяме още, че Ботев също е поел ръководството на Българския централен революционен комитет 1873 година след смъртта на Левски. Въпреки неуспеха на Априлското въстание, той събира чета и преминава на българския бряг. Така че има много какво да се учим, особено как да бъдем българи, как да се борим за нашата родина.

Какво е мястото на заветите на Христо Ботев в Българската армия?
Аз мисля, че все още те са съхранени в Българската армия, защото малко или много всеки, който е влязъл в редовете на Българската армия, е влязъл за това, че на първо място за него е родината, отечеството, че все пак са останали хора, които да вярват в това – да вярват в честността, в себеотрицанието. Ботев също е бил изключително честен, доблестен мъж. Да не забравяме, че при овладяването на „Радецки“, той е подходил много коректно – не е наранил никого, не е обидил никого. Говорил е с капитана на „Радецки“ на френски и е превеждал също така на немски. Забранил е да се взима каквото и да било от българските граждани, от българите, когато тръгнали при Козлодуй. А също така е разрешил само дарения да се приемат за дейността на организацията. Така че има доста какво да желаем. Аз смятам, че Българската армия е постигнала това – да има честни, доблестни мъже, които се справят с несгодите на днешното време.

Ген. Ангелов, вие ръководите Военна академия „Георги Стойков Раковски“, най-елитното, реномирано висше военно училище в България. Какво е мястото, каква е ролята на Ботев в подготовката на офицерския състав на Българската армия и на висшата администрация на България?
Аз мисля, че всички ние сме длъжници на Ботев в този момент, защото все по-малко и по-малко отделяме внимание на българската история при обучението на нашите слушатели, а и на курсантите във Военния университет. Това да отделяме повече място за нашите герои Ботев, Левски, Раковски, защото те са живели по едно и също време, те са били дейци на революционното движение, с една добра военна подготовка. И ние трябва да отделим време и място да изучаваме тези наши герои и техния опит, който са оставили на поколенията.

Ген. Ангелов, вашата академия носи името на Георги Стойков Раковски, но не е ли редно да има и друго висше военно училище, което да вземе името на Христо Ботев? Тук историческата справка показва, че през 1961 година в Плевен започва да функционира Школата за запасни офицери „Христо Ботев“, в която се готвят командни кадри в запаса от всички специалности. Тя е приемник на две школи – от 1901 и 1903 година, съществувала е до 2008 година. Това е историческа справка.
Да, това е историческа справка. Както знаете, с редуцирането на Българската армия, учебните заведения също техният брой намаля. Така че не може да съхраним тази традиция, но би могло да се помисли. И аз мисля, че това решение трябва да бъде провокирано от политическото ръководство на Министерство на отбраната, също така от политически дейци, както сега например, има идея и стартира процесът да се възстанови Военно-въздушното училище. То носеше името на Георги Бенковски. Друг е въпросът дали ще си остане „Бенковски“, ще се съхрани като име или ще бъде наречено името на Христо Ботев. Вече това е решение, което трябва да бъде взето в близко бъдеще. Но да, би трябвало да бъде подкрепян по един или друг начин този наш герой.

Какво направи Военна академия „Георги Стойков Раковски“ до сега в годината на Христо Ботев?
Академията си почива. Всички мероприятия, които са планирани от Националния комитет за честванията, понеже аз съм също в този комитет, съм член на Националния комитет, подпомагаме и Трявна, Троян за възстановяване на част от Алеята на победите, също така с тържествата за Христо Ботев. Но имаме готовност във всеки един момент да подпомагаме дейността. Както знаете и випускът тази година на слушателите е наречен „Ботевски“.

И още един випуск носи името на Христо Ботев на Националния военен университет „Васил Левски“ и Професионалния сержантски колеж на тържествена церемония връчиха първото офицерско и сержантско звание на випускниците си и им дадоха името „Ботевски“. Може би випуск „Ботевски“ трябва да станат всички випуски през тази година.
Да, те ще бъдат, понеже при нас на 31 юли завършиха класното, което политическото ръководство на Въоръжените сили и отбраната, това са т.нар. „генерал-щабен факултет“. Следващият випуск, които са командно-щабен факултет завършват през октомври. Така че те също ще бъдат „Ботевски – втора смяна“. Този випуск, който завършва на 31-ви, беше наречен випуск „Ботевски – първа смяна“. Така че аз мисля, че всички випуски, които ще завършат обучаеми във Военна академия и във Военния университет, както и Военноморското училище, защото тяхното предстои завършването на курсантите от Военноморското училище следващата седмица, също ще бъде „Ботевски“. Така че пазим традицията.

Кой от заветите на Ботев е най-близо до вас самия?
Най-близо?

Може да бъде стих, може да бъде откъс от публицистиката, а може просто да формулирате посланието от делото и живота на поета.
Важното за мен е да възродим българския дух, защото това е най-доброто, което би могло да се запази. И да възстановим традициите на българина, на Българската армия. Защото Ботев е един от основоположниците на Българската армия с Раковски и Левски. Той е участвал в чети, готвил се е. Бил е в четата на Филип Тотю, която така и не преминава Дунав, но впоследствие той повежда собствена чета. Имал е собствен щаб. Така че за мен, да запазим традицията е най-важното, което бихме могли, и най-вече да има България, да бъде свободна и независима.
Цоня СЪБЧЕВА

Атанаска Нанева, писател: България има много велики и безсмъртни герои, но само Ботев може да бъде определен и като гениален

Атанаска Нанева, писател и автор на книгата „Ботевата чета“ в интервю за предаването „Без Ботев няма България“ на Радио „Фокус“.

Гостуваме в Карлово на писателката Атанаска Нанева, автор на книгата „Ботевата чета“. „Ботевата чета“, обаче, е една от поредицата исторически романи, посветени на Възраждането. И за това ще говорим с г-жа Нанева. Като начало, разбира се, и на нея няма как да не й зададем въпроса защо е важно да говорим за Ботев през цялата година, а не само в дните на празненствата за неговото рождение и на неговата гибел. Добър ден, г-жо Нанева.
Добър ден. Най-напред искам да ви поздравя за мотото на предаването – „Без Ботев няма България“. Поздравления за това.

Защо е важно да говорим за Ботев през цялата година?
Както казах, Ботев не е личност, която понякога изплува в нашите представи. Ботев е в сърцето на всеки един българин. С него сме закърмени, него посещаваме поне два пъти годишно, неговите песни пеем, неговият лик виждаме във всеки един град. И най-важното – неговите думи носим в сърцето си. То няма дете, още нетръгнало на училище, което да не знае неговите стихове и да не пее неговите песни. И затова още веднъж поздравявам за това мото – „Без Ботев няма България“.

Но и без България няма Ботев.
Така е.

Уникален исторически герой е. Няма друг на Балканите и няма и такъв в Европа.
Неслучайно, аз много пъти съм казвала – не подценявам никой от нашите национални герои. Велики, безсмъртни, всякакви определения има, но само пред Ботев слагаме името „гениален“. Той наистина е гениален – и в творчество, и в дело, публицистика, стихове. Няма дума, казана от него, която да не е актуална и днес, която да не може да се подпише всеки един честен българин под нея.

Г-жо Нанева, вие сте писател и ще го разберете. Всяко предаване започвам с откъс от негова публицистика, от негов фейлетон. И не можете да си представите колко е актуално. Все едно, че е написано за конкретен човек, живеещ днес. Конкретни процеси – уродливи и на съвременната действителност. И понякога се питам за 170 години нищо ли не се е променило?
Точно това е гениалното. Като че ли не. Ще кажа една негова фраза, която звучи малко обидно днес: „Свестните у нас считат за луди“. Много малко останаха лудите. Това е най-лошото. И аз се радвам, че вие обърнахте внимание точно на публицистиката. Ако ние стиховете ги познаваме широкият кръг читатели, българи, деца дори знаят неговите стихове, малко четем, малко знаем Ботевата публицистика, а там е гениалното у него. Както вие казахте преди малко – толкова актуална. Това е присъщо само на гения.

Тук ще ви кажа и още нещо защо започвам с неговата публицистика. Не само защото сте права – малко я четем или почти не, но и защото от Министерството на образованието свалиха от учебниците за гимназиите неговата публицистика, което е кощунство, защото това е генетичният ни код. Кой се уплаши от Ботев?
Уплашиха се тези, които не искат да черпят от идеите на Ботев. Започваме да се вторачвам в нещо, което е много дребно. Търсим жълтините в биографията на Ботев. Не можем ли да стигнем до него, да се доближим до него, ние всячески се стремим да го дърпаме надолу – в ниското, в тъмното, в черното. Затова Ботев не е удобен. Левски е по-удобният, защото няма такива остри думи. Освен че той е велик и безсмъртен, но той няма тази остра сатира, която да плаши днес. Може би затова не е удобен Ботев – за неговите огнени слова, които плашат.

Да. И защото би могъл да бъде един лош пример за подражание.
Да.

Българинът е човек на думите.
Да. А Ботев, гениалното у него е и това, трети път повтарям трети път думата „гениално“ – съчетава думи и дела и то по един невероятен начин със своята смърт. Това е Ботев. Истината е в Ботев.

И което е още една плесница за съвремието ни.
Абсолютно.

Защото понякога, както се казва жаргонно, „го докарваме на думи“, но делата са тези, които ни издават. Или обратно – тръгваме за делата, но думите прикриваме.
Нещо повече. Ние се опитваме да го очерним. Опитаха се някои, не бих казала колеги, защото ми е обидно, аз съм историк, да кажа колеги, да нарекат Ботев „терорист“. А това, което прави Ботев със завземането на кораба „Радецки“ е една гениална идея. Тя не е негова. Три опита преди него са правени – два в Италия и един в Гърция, но по такъв гениален начин никой не е успял да осъществи тази идея. И неслучайно един от неговите четници казва: „За такова велико дело трябваше велик човек, какъвто беше Ботев“ . Така че Ботев не е терорист, а е велик. Велик, а не терорист.

Именно чрез кораба „Радецки“ – превземането му и използването му за стигане на българския бряг Ботев го използва, го взима като символ, за да възвести на Европа за събудена България.
Всяка негова крачка, всяка негова дума е премерена. Неслучайно той изпраща тази телеграма до френски вестник и до посолството на Белгия в Букурещ. И не пише за себе си някакво друго определение, а пише, че 200 души български юнаци, предвождани от Христо Ботев, забележете, журналист, редактор на в. „Знаме“, орган на Революционна партия. Всяка една дума предварително е премислена. И всъщност тези телеграми дават началото на излизането на Ботевата чета, така да се каже, по широкия свят и отзвука, който получава.

Замислих се колко колеги могат да напишат днес, да се подпишат журналист, редактор.
Журналисти. Аз уважавам много вашата професия без нея не бихме били така отворени към света, но понякога се дразня, когато с най-добри чувства журналисти се опитват да налагат свое мнение по исторически факти, което не бива да става, защото ние всички обичаме нашата история, но преди да кажем някакъв исторически факт, трябва да сме сигурни какво говорим. Като гледам някои предавания, аз се хващам за главата. Небивалици, обаче те се налагат. И както казва един ваш колега, когато спорих с него защо се говорят такива неща, той каза: „Ама, моля ви г-жо, интересно е да има дебат, шум да се вдига“. Този шум е мръсен- отгоре с пяна, с мръсна пяна. И не бива, без да знаем конкретно нещо, да се опитваме да прекрачваме към биографията на Ботев с най-невероятни измислици. Достатъчно велики неща е направил той да споменаваме тях, а не някои дребнавости, при това измислени.

Затова ли подходихте и написахте книгата „Ботевата чета“?
Да. Именно затова. Между другото не знам на кое издание сте попаднали. Това е петото издание, което направих тази година с помощта на Община Карлово, за което благодаря. Втори път преиздават тази книга, което говори, че ясно нашите млади съграждани имат интерес към тази тема. Тази книга реших да напиша много, много отдавна, работейки в Музея на Ботев. Идвайки в музея, много от посетителите с най-добри чувства питат за факти от живота и биографията на Ботев, но много идват с една предварителна създадена представа. Като чух какви неща се говорят, при това казани „аз го четох еди-къде си, аз го видях еди-къде си“. Аз съм историк и държа на всеки един факт. Преди мен са писали велики учени за Ботевата чета. Като започнем – Бурмов, Унджиев, Михаил Димитров, Николай Жечев, Стефан Каракостов. Да не ги изброявам, но това са много силни академични личности. Малко са хората, които ще отидат в библиотеката и ще разгърнат стари издания да четат подробности и документални факти. И затова реших в едно популярно четиво, исторически достоверно, най-наситено с емоция, защото не може да се пише за Ботев без емоции, аз реших да направя това четиво, като започна от създаването на четата, завърша с гибелта на войводата, съденето на Ботеви четници. Между другото много малко се коментира фактът, че за първи път във възрожденските истории Ботевите четници са съдени официално от съд в Русе и в София. Официално се искат смъртни присъди, но благодарение на един блестящ българин, за който знаем много малко – Илия Цанов – тези смъртни присъди се довеждат само до две, което е един безспорен успех на дипломацията. Така че всички тези факти, пак казвам – аз не съм открила нищо ново, но трябваше да ги съберем, за да може един ученик, който е 5 или 6 клас, да чете и да му бъде интересно, да не е наситено само със сухи факти. Това беше моята идея.

Знаете, че подвигът на Ботевата чета някак си в битието може би защото, не може, малки сме, дребни сме, не можем да стигнем до този подвиг, не можем да стигнем до него и принизяваме до финала на Ботев с нелепия въпрос българин ли уби Ботев, четник ли го уби, овчар ли го уби.
Винаги се дразня адски много от този въпрос, но понеже предполагам ме слушат хиляди хора, искам да си кажа думата като историк. Смъртта на Ботев е казана много точно веднага след Освобождението. Това е факт. Във Враца има съдебен процес. На този процес се съдят черкези Вие знаете, нашите слушатели знаят, че Ботевата чета е преследвана главно от черкези и редовна турска войска. Ботев е нарочно мерен от черкези, казва син на един от черкезите, който го убива. Това е черкезинът Джамболет. Тъй като малко по-късно той самият бива убит от Георги Апостолов, черкезите, които са съдени, на съда заявяват: „Да, нарочно беше мерен с неговата блестяща униформа. Тя се виждаше от далече и късно привечер на 20 май (тоест на 1 юни по нов стил) той беше улучен“. Това е черкезка тактика – да се убие предводителят, след което четата вече губи този дух, който има. И аз завинаги цитирам една мисъл на Обретенов, който безкрайно много уважавам и се възмущавам, когато чувам най-нелепи приказки по негова адрес. Когато той е с другите членове на щаба, настигат четата и се чудят как да кажат и се чудят как да кажат на момчетата, че няма войвода вече. Питата момчетата: „Къде е войводата?“. Обретенов се замисля малко и казва една гениална мисъл, много проста, но колко е велика и днес: „Той отиде напред и ние вървим след него. Той е винаги напред и ние вървим след него“. Това може да бъде и днес нашето мото – „Ботев е напред и ние вървим след него“. Надявам се отговорих на въпроса.

О, да. Вие живеете в Карлово и във вашите книги се насочвате към времето на българското Възраждане в Карловския край.
Аз живея в Карлово, но бях 18 години директор на Музея на Ботев и оттам получих това желание и стремеж да пиша по тази тема.

Да, затова щях да ви попитам – на какво се дължи вашият избор на обстоятелството, че живеете в Карлово.
Да. 18 години бях директор на Музея на Ботев в Калофер и тъй като първата ми книга беше за неговия баща – за Ботьо Петков, а там попаднах на нещо много интересно. Когато Ботевата чета вече загива в България и получава вече отзвук в чужбина, един френски вестник пише, че войводата е син на писател, защото ние за даскал Ботьо Петков много малко знаем. Той е невероятен публицист. Ако сравним неговата публицистика с тази на Ботев, ще видим страшна прилика. Така че започнах оттам – бащата, сина. После за майката, после за дъщерята. И така се получиха вече 14 книги все на тази тема – Българско Възраждане, което е моята тясна специалност.

Много ви благодаря за това, че ни гостувахте сега. Надявам се и на нови срещи, защото вие имате много какво да разкажете.
За мен беше удоволствие.

Ще изберем и по-конкретни теми и събития. За мен беше огромно удоволствие, защото малцина днес усещат по този начин с душата си Ботев и могат да го изразят толкова красиво, както вие го направихте.
Благодаря ви. Дерзайте вие журналистите да не замръква величието и славата и на България, и на Ботев.

Ботев ни отпраща много предупреждения. Ние трябва да го отчетем.
Да се обръщаме по-често към него.
Цоня СЪБЧЕВА