Училища Христо Ботев

Творчеството на Христо Ботев

Ботевата чета

Летопис

1847 г., 25 декември (6 януари 1848 н.с.) –  В будното балканско градче Калофер се ражда първият син на даскал Ботьо Петков и Иванка Ботева – Христо Ботев.

1854 г. – Ботьо Петков отива учител в Карлово, където остава четири години. Христо започва да учи в Карловското основно училище.

1858 г. – Семейството на даскал Ботьо се установява отново в Калофер. Христо продължава ученето си под ръководството на своя баща.Слуша песните на майка си и легенди за хайдушки подвизи.Чете български и руски книги в богатата училищна библиотека.Наблюдава отношенията между богати и бедни, между роби и господари.

1863 г., юни – Завършва калоферското трикласно училище.

1863 г., октомври – Заминава да продължи образованието си в Русия.

1863 г., 14 ноември – Пристига в гр. Одеса и се записва частен ученик във Втора одеска гимназия.

1864 г. – Учи и се самообразова.Чете големите руски писатели реалисти: Пушкин, Лермонтов, Некрасов, Шевченко. Възприема идеите на руските революционни демократи: Чернишевски, Добролюбов, Писарев. Увлича се от практическата революционна дейност.

1865 г., септември – Ботев е изключен от гимназията, след като е престанал да посещава учебните занятия.

1866 г. –  Живее в Одеса при поляци революционери. Записва се студент в Одеския университет.

1866 г., октомври – декември –  Учителства в бесарабското село Задунаевка.

1867 г. , януари – Ботев е отново в Калофер. Замества болния си баща в училище. Проповядва бунт срещу чорбаджии и турци.

1867 г., 15 април  – Във вестник „Гайда“ (Цариград), редактиран от П. Р. Славейков, е обнародвано първото стихотворение на Ботев „Майце си“.

1867 г., 11 май –  На празника на Кирил и Методий произнася слово, с което открито призовава към борба.

1867 г., септември – Напуска Калофер завинаги.

1867 г., октомври Ботев пристига в Румъния.

1867 г., ноември – Живее в Букурещ; изпраща писмо до „Добродетелната дружина“ с молба за материална подкрепа – иска да продължи образованието си в Русия.

1867 г., декември–  Установява се в Браила, работи като словослагател при Дим. Паничков, където се печата в. „Дунавска зора“.

1868 г., февруари – Публикува във в. „Дунавска зора“ стихотворението „Към брата си“.

1868 г., 8 април – Съобщава чрез същия вестник, че е приготвил за печат малка книжка „Първи поетически опити – проза и стихотворения“. Книгата не излиза поради липса на средства.Дружи с момчетата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа, които минават Дунава през месец юли.Записва се в четата на дядо Желю войвода, но минаването се осуетява. Боледува.

1868 г., август – Ботев пристига в Букурещ с актьорската трупа на Добри Войников.

1868 г., септември – Постъпва в букурещкото медицинско училище, което скоро напуска.

1868 г., октомври – „Надеждата, която имах, за да свърша образованието си в някой университет, се разби като в камък, подводен“ (писмо до Н. Геров).“Паднал съм в такава бедност, щото освен че съм останал гол и бос, но се нуждая даже и за насъщния“ (писмо до И. Геров).

1868 г., декември – 1869 г., януари – Живее с Васил Левски в една запустяла воденица край Букурещ.

1869 г., март – Постъпва учител в Александрия.

1869 г., юли – Напуска Александрия и отива в Букурещ.

1869 г., август – Заминава учител в Измаил.Сътрудничи в революционния сатиричен вестник „Тъпан“, който започва да излиза през месец януари.

1870 г. – Води незаседнал живот, занимава се с нелегална революционнадейност, подпомага пренасянето на революционна литература в Русия.

1870 г., 8 август – Публикува във в. „Свобода“ стихотворението „Елегия“.

1870 г., 23 август – Пак в същия вестник се появява стихотворението „Дялба“, посветено на Любен Каравелов.

1870 г., октомври – Боледува в Измаил.

1871 г., март – Пристига в Галац, Поздравява с теле грама Парижката комуна.

1871 г., 22 април – Пише „Символ-верую на българската комуна“.

1871 г., май – Установява се в Браила.

1871 г., 10 юни – Излиза бр. 1 на в. „Дума на българските емигранти“.

1871 г., юли – август – След бр. 5 в. „Дума“ спира. Ботев боледува тежко.

1871 г., 29 септември – Издава в отделен лист статията „Причините за неуспеха на Българското книжовно дружество“.

Летопис

1871 г., октомври – Участва в годишното събрание на Българското книжовно дружество.

1872 г. – Живее в Браила и Галац, пътува. Поддържа връзки с руски революционери.

1872 г., 8 април – Публикува във в. „Свобода“ стихотворението „Странник“.

1872 г., април – Арестуван за конспиративна революционна дейност. Изпратен в затвора във Фокшан.

1872 г., юни – Освободен от фокшанския затвор вследствие застъпничеството на Левски и Каравелов. Установява се в Букурещ; работи при Каравелов като печатар, по-късно като сътрудник и съредактор на революционния орган.

1873 г. – Редактира дописки, пише в сатиричната рубрика на в. „Свобода“.Издава превода си „Уроци за първите четири аритметически правила и за счетовете“.

1868 г., февруари – Редактира дописки, пише в сатиричната рубрика на в. „Свобода“.Издава превода си „Уроци за първите четири аритметически правила и за счетовете“.

1873 г., 1 май – Започва да излиза сатиричният вестник на Ботев „Будилник“.

1873 г., 20 май – След бр. З вестникът спира по липса на средства.

1873 г., 11 август – Обнародва във в. „Независимост“ стихотворението „Хаджи Димитър“.

1873 г., септември – ноември – Публикува във в. „Независимост“ стихотворенията „В механата“, „Моята молитва“ и „Зададе се облак тъмен“.

1874 г. – Помага на Каравелов в списването на революционния орган.

1874 г., 20-21 август – Участва в общото събрание на БРЦК.

1874 г., август-октомври – Печата във в. „Независимост“ фейлетоните „Послание от небето“ и „Длъжностите на писателите и на журналистите“.

1874 г., септември – Постъпва учител в българското училище в Букурещ.

1874 г., 12 октомври – Спира в. „Независимост“.

1874 г., ноември – Ботев напуска учителството, за да се посвети изцяло на революционна работа.

1874 г., 8 декември – Под редакцията на Хр. Ботев започва да излиза в. „Знаме“ – новият орган на революционната партия.

1874 г., 27 декември – Събранието на Централния революционен комитет натоварва Ботев с организационни задачи.

1875 г., март – Между Ботев и Каравелов настъпва разрив.

1875 г., 2 март – Ботев печата във в. „Знаме“ фейлетона „Политическа зима“.Издава преводите „За славянското произхождение на дунавските българи“, изследване от Д. Иловайски, и „Кремуций Корд“, драма от Н. Костомаров.

1875 г., юли – Сключва граждански брак с Венета Ст. Везирева.

1875 г., 12 август – Общото събрание в Букурещ избира нов революционен комитет, в който влиза и Ботев, и провъзгласява курс към всеобщо въстание.

1875 г., август – По решение на революционния комитет Ботев заминава за Одеса да покани Филип Тотю за воевода на чета.

1875 г., 14 септември – Излиза последният брой на в. „Знаме“.

1875 г., 20 септември – Ботев се завръща в Одеса.

1875 г., 30 септември – Подава си оставката от БРЦК поради несъгласие с останалите членове на комитета.Излиза от печат стихосбирката „Песни и стихотворения от Ботев и Стамболова“.Ботев издава „Стенен календар за 1876 година“ с последното си стихотворение „Обесването на Васил Левски“.

1876 г., февруари – „Аз ще направя ръцете си на чукове, кожата си на тъпан и главата си на бомба, пък. ще да изляза на борба със стихиите“ (писмо до Тодор Пеев).

1876 г., 13 април – Ражда се дъщерята на Ботев – Иванка.

1876 г., 20 април – Заминава за Русия да събере средства за организиране на чета.

1876 г., 5 май – Издава бр. 1 на в. „Нова България“ със съобщения за Априлското въстание.Ботев развива трескава дейност по организиране на четата.Решава да стане войвода.

1876 г., 13 май – Сбогува се със семейството си, без да разкрие закъде тръгва, и се отправя към Гюргево.

1876 г., 16 май – От Гюргево с част от четниците се качва на парахода „Радецки“.

1876 г., 17 май – Ботев изпраща последните писма до приятелите и до жена си Венета. „Радостта ми няма граници, като си наумя, че „моята молитва“ се сбъдва“ (писмото до БРЦК). „Знай, че после отечеството си съм обичал най-много тебе“ (до Венета). Заставя капитана на „Радецки“ да спре на българския бряг при Козлодуй.205 момчета развълнувани целуват родната земя и поемат пътя към Балкана.

1876 г., 18 май – Първата среща на четата с турски войски в местността Милин камък.

1876 г., 19 май – Четата е на Веслец, готви се за решително сражение. Войводата прави неуспешен опит да се свърже с Врачанския комитет.

1876 г., 20 май (1 юни нов стил)  – Последният тежък бой. Привечер след сражението единичен куршум пронизва Ботев в гърдите. Поетът пада под връх Камарата между суровите склонове на Врачанския балкан.