България отбеляза 141 години Свобода

Редица събития в цялата страна отбелязаха 141-годишнината от Освобождението на България. Със заря, полагане на венци пред паметника на Цар Освободител и коленичене бе почетена паметта на загиналите за Освобождението в столицата. Тържествената заря-проверка бе пред сградата на Народното събрание и присъстващите имаха възможността да видят празничната заря на фона на надписа на сградата на парламента „Съединението прави силата“. Прозвуча и химнът на Република България „Мила Родино“. В церемонията по повод Трети март участваха представителните части на Българската армия, гвардейският духов оркестър и знамената светини на България. Президентът Румен Радев прие почетния караул, а след това произнесе и слово по повод празника. Националния празник уважиха премиерът Бойко Борисов, председателят на Народното събрание Цвета Караянчева, кметът на София Йорданка Фандъкова, патриарх Неофит, стотици граждани, политици, министри, посланици и общественици.
Това бе кулминацията на честванията на Националния празник в столицата. Те започнаха с празнична литургия в катедралния храм „Св. Александър Невски“. Там бяха отслужени Молебен за преуспяването на българския народ и Панихида за загиналите за българското освобождение. Храмът „Св. Александър Невски“ увековечава събитията от 1877-1878 г. Той носи името на св. Александър Невски, който е покровител на руското войнство през Руско-турската освободителна война.
Час по-късно под звуците на химна и артилерийски салют от 20 залпа бе издигнат българския трибагреник в столицата. В ритуала участваха представителни подразделения на Националната гвардейска част и Гвардейският представителен духов оркестър. Част от церемонията бяха и знамената светини на Българската армия. В рамките на церемонията президентът Румен Радев прие почетния караул и поздрави гвардейците по повод празника, а те му отговориха с мощно „Ура“. На събитието началникът на отбраната ген. Андрей Боцев, патриарх Неофит, негово величество Симеон Втори, политици и стотици родолюбиви граждани.
След церемонията бяха поднесени венци и цветя пред Паметника на Незнайния воин, а след това и на Паметника на Опълченеца в София.
В слово пред Паметника на Опълченеца руският посланик н. пр. Анатолий Макаров, заяви, че винаги трябва да помним великите страници на общата ни история и жертвите, дадени, за да придобие България свободата. „Скъпи приятели, позволете ми от името на Посолството на Русия в България, от свое име и от целия многонационален руски народ сърдечно да ви поздравя с нашия общ празник – Ден на Освобождението на България от османско иго. На тази дата преди 141 години се подписва историческият Санстефански мирен договор, който изпълнява мечтите на българския народ и открива път за самостоятелно независимо национално развитие“, заяви Макаров. Той припомни, че договорът слага край на Руско-турската освободителна война и обърна внимание, че от руската страна документът е подписан от изтъкнатия руски дипломат Николай Павлович Игнатиев, чието име носи една от централните улици на българската столица.
От ПП „Атака“ също почетоха паметта на загиналите за Освобождението на България. Те избраха за това паметника на Цар Освободител пред Народното събрание. Лидерът на партията Волен Сидеров заяви, че от „Атака“ не са при Паметника на Незнайния войн, а пред този на Цар Освободител, защото там е знайният император – Негово величество Александър Втори, който е подписал манифеста през 1877г. и е казал: „Отиваме да освобождаваме угнетените славянски народи“. Сидеров отчете, че всички политически битки в Народното събрание нямаше да са възможни без основната – за Освобождението на България.
По традиция 141-та годишнина от Освобождението на България от турско робство бе празнично чествана и на Шипка. Стотици българи от цялата страна бяха на историческия връх, за да отдадат своята почит към героите. Великотърновският митрополит Григорий отслужи заупокойна молитва в памет на загиналите герои за свободата на България.
Председателят на Народното събрание Цвета Караянчева, която бе сред официалните гости, в словото си по повод Националния празник каза: „На този връх, на тази дата, година след година се събираме, за да почетем героите на българското освобождение.” Тя подчерта, че много са загиналите на Шипка, без да дирят отплата, без да дочакат признание приживе, без почести, опело, без кръст понякога върху гробовете си. „Довчерашни ратаи, студенти, селяни, занаятчии, хъшове, всеки със своите грижи, всеки със своите дела, но осъзнали, че свободата е най – святото нещо, тя е най – висшето благо. И затова, пожертвали живота си, израстнали са апостоли и герои мъченици, заради които имаме днешния ден. Склонни сме да си представяме, че хората загинали за свободата на България, са се родили безсребърни праведници, с души на ангели, че са се родили велики, а не че са обикновени хора, които са се възвисили до една велика саможертва“, отбеляза тя. След приключване на официалната част на честванията на връх Шипка, председателят на Народното събрание Цвета Караянчева прие строя на почетния караул и поднесе венец пред Паметника на свободата на връх „Свети Никола”.
„На Шипка земята помни, въздухът който дишаме помни, потомците на опълченците помнят, а децата ни виждат в Балкана силуета на величавия Паметник на свободата още преди да са били тук, където героизмът и саможертвата откупиха нашето настояще“, каза кметът на Габрово Таня Христова в обръщението си към присъстващите на върха. Тя подчерта, че 141 години ни делят от Санстефанския мир, който легитимира идеала ни за национално единство и от тогава живеем с Трети март в сърцата си. „Стоим пред Паметника на свободата малки и обикновени, несъизмерими с подвига, който увековечава. Той ни гледа, гледат ни през времето и душите на героите, гледат ни децата, за да видят в нас своето достойно и успешно бъдеще. Нека обещаем, че с думи и дела ще съхраним во веки своя национален идеал, в името на една мирна, свята и свободна България“, допълни тя.
На тържествата на историческия връх присъстваха дипломати, народни представители, областни управители, кметове на населени места от цялата страна. Те поднесоха венци и цветя на признателност пред Паметника на свободата на връх „Свети Никола”.
Церемонии по издигане на националния флаг и полагане на венци, многобройни шествия, патриотични инициативи и тържествени зари белязаха празника във всички градове на страната. С тържествена церемония в Москва също бяха отбелязани 141 години от освобождението на България. Церемонията там се състоя пред паметника на руските гренадири, загинали в битката за Плевен, който се намира в центъра на руската столица, и по традиция премина при голям интерес.
Трети март е денят на подписването на Санстефанския мирен договор през 1878 г. От 1396 до 1878 година България е била част от Османската империя. В резултат на победата на Русия в Руско-турската война през 1877-1878 г. страната придобива независимост. От руска страна договорът е подписан от граф Н. Игнатиев. По силата на Санстефанския договор, България се превръща в най-голямата държава на Балканите. В нейните граници влизат Южна Тракия (до Бяло море), цялата територия на Македония на югозапад и Добруджа на североизток. В западната част на страната е включена източната част на днешната Сърбия. Гражданите поставят венци и цветя на паметника на загиналите за освобождението на България руски, финландски и румънски войници. Възстановяването на българската държавност е потвърдено с Берлинския договор, като само формално до 1908 година Княжество България е трибутарно, но на практика е независимо от Портата. През лятото на 1878 г. в Берлин на конгреса на великите сили на Европа по настояване на Австро-Унгария и Англия, Санстефанският мирен договор е променен и границите на България са силно редуцирани. Няколко милиона българи остават извън независимата държава. Това води до приемането на българската национална доктрина – обединението на разбитите български земи от Берлинският договор. Десетилетия напред историята на страната е тясно свързана с тази доктрина.

Президентът Румен Радев: Свободата не се дава даром, тя се отстоява

„Преди 141 години на днешната дата възкръсва България. Възкресението е плод на дълго усилие и много жертви. Паисий ни припомни кои сме и откъде идваме. Борците за църковна независимост възродиха християнската ни вяра, възрожденците разпалиха неугасимата искра на свободата. Левски формулира чистата и свята република, в която всички народи ще живеят под едни закони“. Това заяви президентът Румен Радев по време на тържествената заря-проверка на площад „Народно събрание“ в София за 141-та годишнина от Освобождението на България от турско робство.
„Бенковски и априлци отвориха фатална рана в сърцето на тирана. Кладите на Батак, Клисура и Панагюрище бележат пътя към Нова България, увенчан с неувяхваща слава от героизма на българските опълченци“, каза държавният глава. Радев е убеден, че достойният български народ завинаги ще пази паметта за всички, отдали живота си за свободата на България. По думите на държавния глава мнозина са внушавали, че глобализацията ще изтрие границата и че глобализираният човек ще надрасне условностите над миналото – историята, паметта, езикът и националната си култура. Днес политиката взема реванш над тази заблуда и затова дни като днешния са повод за почит, но и повод за единение около историческата истина, изтъкна Радев. Държавният глава акцентира, че свободата на страната ни идва на щиковете на армията на царя-освободител Александър II. „През годините и най-вече в ново време споменът за Руско-турската освободителна война бе обезпечаван според политическата конюнктура на момента, но вестниците и хрониките от онази епоха са съхранили спомена за тази народна война, за възторга в Москва и Санкт Петербург при обявяване на манифеста“, подчерта Радев. Президентът отбеляза, че незабравим остава споменът за петимата синове на императора, воювали в действащата армия и този за безименните руски селяни, замръзнали в преспите на Шипка или положили кости край Плевен и Шейново. За нашата свобода падат много румънци, финладнци, украинци, както и много доблестни воини от всички народници в руската императорска армия, чиито подвиг днес почитаме, припомни държавният глава. В словото си президентът Румен Радев цитира руския историк Николай Епанчик, офицер в освободителната армия. Според него великият и християнският народ не може да е себелюбец, а той е длъжен да бъде човеколюбец, иначе не е нито християнски, нито велик. „Българите не се делят по вяра и произход, нито по сан и богатство, а заедно се борят за високи цели, за свобода и справедливост, които никога не се дават даром. Всяко поколение само трябва да отстои. Вечна памет за героите! Да живее България!“, завърши словото си президентът Румен Радев. В церемонията участваха още представителните роти от българските въоръжени сили със знамената-светини – Самарското знаме, Знамето на Стилияна Параскевова, Щандарт на 1-ви конен полк, Знаме на 15-ти Ломски полк, 15-ти пехотен Морски полк, Знаме на 23-ти Шипченски полк, Знаме на 24-ти Черноморски полк, Знаме на 25-ти Драгомански полк, 6-ти пехотен Търновски полк и Знаме на 30-ти Черноморски полк. По-рано днес на официална церемония пред паметника на Незнайния воин бе издигнат българския трикольор. В патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски“ имаше Архиерейска Света литургия за Националния празник на България и за Неделя месопустна. След литургията патриарх Неофит отслужи и молебен за Националния празник.

Емблематичният Солаков хан в Букурещ, където отсядали Христо Ботев и Васил Левски, е на път да рухне

Емблематичният Солаков хан в Букурещ, където отсядали Христо Ботев и Васил Левски, а Любен Каравелов списвал своите вестници, е на път да рухне,съобщи Bulgaria ON AIR.
Посторен преди 160 години – от тях оставен в забрава близо 60, Солаковият хан и днес впечатялва със своята уникална арихтекутра и солидна констуркция. Носи името на своите основатели – братята Солакоглу.
Малцина помнят славната история на това място, а най-добре я знае – проф. Лука Велчов – банатски българин, отдал живота си на България, макар да е роден на „Другия бряг на Дунав“.
Днес една скромна табела напомня, че тук е било револиционотого огнище на страната ни. Надпис посветен на Любен Каравелов – с откраднат баралеф.
Събдата на това важно за България място засега е неясна. Собствениците, наследници на Солаковия род, са твърди и искат поне 3 млн. и половина евро. Купувач – няма. За проблема са запознати българските институции, посолството дало морална подкрепа на 90-годишния Лука Велчов, който търси изход в омагьосания кръг.
„Ще продължавам – докато живея. Туй то. Докато живея, всичко българско ни е скъпо и ще се стараем да си го върнем, каквото ще може ще направя“, категоричен е Лика Велчов.
Дали святото място, в което се ражда идеята за Свободна България ще живее – зависи е в ръцете на съвърмениците.

Людмила Дамянова: Параходът-музей „Радецки“ е най-силният символ за Ботев и неговото дело

Параходът-музей „Радецки“ е най-силният символ за Ботев и неговото дело. Няма българин, който да не знае песента по Вазовото стихотворение за „Тих бял Дунав се вълнува, весело шуми и „Радецки“ гордо плува по златни вълни“, заяви Людмила Дамянова, шеф на кораба-музей в Козлодуй. Дали и тази година корабчето ще посрещне туристи, дали ще има кой да чуе патриотичната беседа за Ботевата чета, която е превзела пътуващия кораб и е целунала родната земя, преди да даде живота си във Врачанския балкан в битка срещу турците? „Радецки“ е паметна светиня за всички българи. Той е построен през 1851 г. в корабостроителницата на гр. Обуда и е предназначен за пътнически рейсове по Дунава между Галац и Оршова. Носи името на фелдмаршал Йозеф Радецки. В сегашният си вид корабът е построен от 1 млн. 200 000 деца на България реално, които са събрали средства за построяването му. Корабът е изграден по скици и чертежи на австрийския параход в Русенския корабостроителен завод 1964-1966. Инициаторите на кампанията за построяването му твърдят, че е истинско подобие на австрийския параход. След ремонта през 1988 – 1994 г. оригиналната главна парна машина е заменена с дизелов двигател и „Радецки“ от колесен параход се превръща в моторен колесен кораб. На 30 май 1966 г. той е тържествено посрещнат на Козлодуйски бряг – 57.40 м дълъг, 17.50 м широк, с парна машина, странични колела и с всички други детайли, така както е бил на времето. Предметите, които завещава Дагоберг Енглендер, са изложени редом с експозицията, посветена на Христо Ботев и неговата славна чета. „Емоцията на всеки посетител е много голяма и съм свидетел на това, че младите хора проумяват с ума и сърцето си, че този кораб е построен от децата за децата по време на 1 часовото плаване в акваторията на река Дунав при Козлодуй“, коментира Людмила Дамянова. „Сега корабът се намира на пристан на Козлодуйското пристанище. На всеки 5 години трябва да преминава ремонт на сух док. Тази година срокът изтича на 11 април. Досега параходът-музей винаги е бил ремонтиран в Русенската корабостроителница, но сега тя не работи. Трябва да търсим друг място у нас или в чужбина“, уточнява Л.Дамянова. „Ако това не стане, корабоплаващите органи ще го спрат от движение.Първостепенната ни задача е да уредим този въпрос , защото през последните години статистиката показва, че са се увеличили посетителите на кораба-музей. През 2017 г. са извършени 50 плавания, а през 2018 – 64. Аз съм на работа тук от 2003 г. и считам тази работа за моя лична кауза, допълва Дамянова. Още не мога да кажа колко ще струва ремонта, но за предишният в Русе ни бяха нужни 232 хил. лв“. Сдружение „Енергийно бъдеще за България“ стартира тази година на 8 януари инициатива за събиране на средства за съхраняване на кораба-музей „Радецки“.Благотворителната инициатива продължава до 3 март – националния празник на България. Людмила Дамянова коментира, че досега има постъпили дарения от много родолюбиви българи, както и от наши сънародници в чужбина. Всеки дарява колкото е по силите му . Даренията постъпват по банков път: ДСК Банк ЕАД ЦЧБ, София, ул. Московска 19 IBAN: BG23СТСА93000024648152, BIC: STSABGSF Сдружение „Енергийно бъдеще за България“ С какво е интересен пътуващият кораб-музей? Дамянова казва, че няма почивен ден и корабчето посреща гости 7 дни от седмицата от 9 – 17.30 часа. Посетителите могат да чуят историческа беседа за Ботевата чета и изложба, дарени от дружество „Единение“. Всяка година родолюбивото дружество прави възстановка на слизането на четата на Козлодуйския бряг. Любопитен експонат е и копие на знамето на Ботевите четници. През 1966 г., след конкурс за ушиването му, който е спечелен от учениците на НУ „Св.Софроний Врачански“, знамето вече стои на кораба. Самите историци не знаят къде е оригиналното знаме, ушито през 1875 г., ушито от Петрана Обретенова, дъщеря на Баба Тонка от Русе. То е приготвено от зелен копринен плат, със сърмени ресни и пискюли и разярен лъв в средата, ушит от сърма и коприна; най отгоре стои фразата: ”Свобода или смърт” . На „Радецки“ са и онези последни писма на Ботев, писани от Войводата минути преди да слезе на Козлодуйския бряг. „Мила ми, Венето…, ако умра, знай, че после Отечеството си, съм обичал най-много тебе“… В експозицията има изложени скици и чертежи на австрийския параход „Радецки“, по чието подобие е построен кораба музей и който е база за създаването му. Не зная какво е всеки ден да се докосваш до тези реликви, навярно това променя и възгледите ти за живота и самия ти личен живот. Питам Людмила Дамянова какво ще пожелае на българите в навечерието на 3 март. А тя ми отговаря, че „най-важното в момента е да се намерят средства и да се осигури възможност да продължим живота на кораба-музей, защото според мен, това е най-силният символ за Ботев и неговото дело. За мен лично си пожелавам да предам тази патриотична убеденост на младите хора, които посещават параход „Радецки“ и кампанията да събере необходимите средства, корабът да бъде пуснат на вода и да привлича и възпитава в патриотизъм“. Имате възможност и вие да допринесете за това родолюбиво дело. Защото Ботев и Радецки са част от светлите страници на българската история, а от нас зависи да оставим тези светини за поколенията. А пък нали знаете, както е казано – по делата им ще ги познаете.