Нов филм за Ботев представят в Калофер

Нов късометражен филм за Христо Ботев ще бъде представен в Калофер за 171-годишнината от рождението на поета-революционер, съобщава в-к „Стандарт”. Лентата „На прощаване” е 41 минути и е копродукция на „България ин моушън пикчърс” и Националния исторически музей. Режисьор, оператор и монтажист е Борислав Марков-Бобсън, а сценарист – младият казанлъшки поет Атанас Янев.
Според авторите му „На прощаване” е един документален разказ, който ни кара да погледнем Ботев и епохата, в която е живял, с широко отворени очи, прощавайки се завинаги със заблудите и лъжите. Първата официална премиера на филма ще бъде на 5-и януари в националния музей „Христо Ботев” в Калофер, и е част от програмата на официалните тържества по случай годишнината от рождението на великия българин. Входът е свободен

Искрен Красимиров, режисьор: Патриотизмът не трябва да се проявява само по празници – той трябва да е в сърцата ни всеки ден

На 28 декември отбелязваме Международния ден на киното. По този повод представяме на Вашето внимание интервю на Радио „Фокус“ – Пирин с един млад режисьор, едва 28-годишен, който през последните години работи много активно за заснемането на филми, свързани с историята на България. Неговото име е Искрен Красимиров. За себе си той казва, че по призвание е актьор и родолюбец. Основател е на проекта „НЕзабравимата БЪЛГАРИЯ“, с който вече три години обикаля цяла България, а и целия свят, където има българи, за да показва филмите за героите, които е направил като част от проекта.

Г-н Красимиров, колко филма успяхте да създадете през годините до този момент?
Вече става дума за над 10 филма като вече имаме филми за всички по-големи български герои от епохата на възраждането като започнем от Паисий, Софроний, Иван Вазов, Васил Левски, Христо Ботев, за когото имаме три филма. Най-новият ни филм пък е посветен на Райна Княгиня. Освен това имаме филм за освобождението на България.

Кой е Вашият любим филм от всички тези, които изброихте?
Моят любим филм може би си оставя първият, който направихме за Христо Ботев. Той бе създаден точно преди 5 години и се казва „Ботев – от Голгота към свобода“. Това е един художествено-документален филм, в който най-вече търсим отговора на въпросите: „Можеше ли Ботев да бъде спасен?“; „Какво доведе до неговата гибел“ и „Защо той реши да се жертва за нас и нашата свобода?“.

А какъв всъщност е отговора на въпроса – можеше ли Ботев да бъде спасен?
Отговорът е много интересен – не можеше да бъде спасен, защото той е Спасителя. Той е българският Иисус Христос. Няма как да спасиш, Спасителя. Той е пратен на този свят с мисия да спаси теб или в случая нас, българите.

Предполагам е голямо предизвикателство да се правят филми за големите български герои. Какво обаче е най-трудното?
Най-трудното честно казано е намирането на средства, защото каквото ѝ да си говорим такива са необходими и то доста – дори за документални филми, каквито правим ние. Не игрални, не холивудски продукции, а съвсем скромни, документални филми с участието винаги на млади хора. В нашите филми винаги има или ученици, или студенти, които търсят истината за нашите герои. Но дори за това се искат не малко средства и там е най-големия проблем. Слава Богу все още се намират добри хора и с дарения вече 5 години успяваме да правим средно по 2 – 3 филма на година, което според мен е голям подвиг.

В процеса на търсене мисля си, че срещате доста интересни материали. Предполагам и доста често се сблъсквате с един вид историческа истина, вписана в дадени архивни документи и друга, която например е написана в училищните учебници. В тази връзка как намират баланса между достоверността и онова, което по една или друга политическа конюнктура е било вписано някъде?
Смея да кажа, че имаме много качествени съветници в лицето на професорите Пламен Митев и Андрей Пантев, които придават историческата тежест на нашите филми. Това се случва чрез техните оценки на събитията. Във филмите ни има ѝ нещо много важно – стремим се да ги правим така, че да са близки, да минават през призмата на днешния млад човек. Именно заради това във филма за Софроний вкарахме водещо, който е съвременен студент да отиде във времето на самия Софроний, да се сблъска с него. Така например двамата заедно бягат от турците и се спасяват. Ето с такива интересни похвати мисля, че успяваме най-вече да докоснем и помогнем на децата. Целта ни е филмите да бъдат интересни за учениците и наистина учители споделят, че в рамките на 40-те минути продължителност на лентите, децата не издават звук, което не е характерно за малки деца. Мисля си, че именно това е ѝ начина образованието да се подобри.

В началото на разговора ни споменахте, че сте обиколил доста места, за да провеждате уроци по родолюбие. Бил сте и в Благоевград. Предполагам сте посетили и много други места в областта. Какви са Вашите впечатления за този край, който знаем, че е много тясно обвързан с историята? Особено ѝ с оглед на това, че доста по-късно се освобождава от турско робство.
Както навсякъде, така ѝ в Благоевград децата са много будни и добри, но е много важно как ще се работи с тях. На учителите често казвам, че децата са като пластилин, тоест могат да бъдат моделирани. Например аз отивам в някое училище и с разкази успявам да „запаля“ в тях искрата на родолюбието. За учителите наистина остава да моделират учениците, за да изкарат най-доброто от тях. А иначе от Благоевград имам само хубави спомени. Награждаван съм с една награда на общината за журналистика на името на ирландската журналистка Вероника Герин. Освен това съм ѝ носител на приза за родолюбие „Дядо Йоцо“. Така, че от Благоевград имам само най-добри спомени. Последно пък бях в Якоруда, както ѝ в село Юруково. Децата са абсолютно с турски имена, има джамия в селото, но не ѝ църква. Въпреки това, когато гледахме филмите и когато ме видяха с униформата на Христо Ботев, която е другата атракция по време на уроците, те се радваха повече ѝ от децата в най-елитното софийско училище. Според мен това е показателно, че на село се раждат най-големите таланти. Там са ѝ най-умните деца.

Казахте, че Вие успявате да „запалите“ интереса на децата към темата „Родолюбие“, а задача на учителите е да продължат Вашата мисия. В тази връзка имате ли обратна връзка с учителите и какво Ви казват те – имало ли е деца, които преди посещенията Ви не са се интересували от историята, а след това ситуацията се променя?
Да, винаги давам за пример едно момче от Павликени, което след урок, който проведохме, вече постоянно ме търси, за да му помагам за домашните. Такива любопитни примери има много. А самият факт, че много от училищата, в които съм бил, след това ме канят втори, трети път с новите филми и уроци, които подготвям. Тоест вече има някаква оценка на делото, което съм захванал. Самият аз съм наясно, че делото ми е апостолско, будителско дори и няма да бъде оценено приживе, докато съм жив, но дано нещата, които правя останат за бъдещето. Често споделям, че с филмите и с проекта „НЕзабравимата БЪЛГАРИЯ“ правя една инвестиция в бъдещето. Искам да отбележа, че с нещата, които правим се стремим и към възрастните, но знаете, че нашето поколение между 20 – 50 години е горе-долу загубено за тези истински неща. Но над 50 години и преди 18 години се наблюдава една много приятна промяна, тоест „лъха един много приятен вятър на промяната“. Лично аз съм оптимист, че България ще я има.

Във връзка с Вашите думи се сещам и за още един въпрос. Днес, като че ли „патриотизма“ е на мода в България, но според Вас какъв е този патриотизъм – дали е такъв, какъвто Ботев описва, тоест „Патриот е – душа дава за наука, за свобода, но не своята душа, братя, а душата на народа!“ или е истински патриотизъм в чистата му форма.
Ако мога да продължа Вашия цитат, защото Ботев казва и друго: „Крещим: „Хайде на Балкана!“. Крещим, но щом изтрезнеем, забравяме думи, клетви, и немеем и се смеем пред народни свети жертви!“. Така е ѝ сега – наблюдаваме едно удряне в гърдите, едно демонстриране какви сме патриоти и колко сме вдъхновени от историята, но не знаем почти нищо за нея. Даже аз, който вече съм изчел стотици книги покрай филмите мога да кажа, че знам много малко за историята и героите ни, защото темата е необятна. Така, че на празници мен няма да ме видите нито на 3 март на Шипка да развявам байряка, нито на 2 юни на Околчица. Не е това патриотизма. Той не е 1 ден в годината. Патриотизма трябва да е с нас всеки ден, тоест наш дълг е да пазим постоянно в сърцата си онези хора, които си дадоха живота, за да ни има. Това е истината.

Тоест ако Ви разбрах правилно – трябва да обичаш родината, а не толкова да казваш, че си родолюбец?
Според мен най-важното нещо е да живееш със заветите ѝ на Левски и на Ботев. Какво е казал Левски – „Свята и чиста Република“; „Свобода и равенство за всички народи“. Виждате ли какви простички неща са това. Но защо 150 години никой политик не ги спази, защо не ги въведе като принципи на нашата българска република. Истината е, че Ботев и Левски някога са били неудобни, неудобни са ѝ днес. Не случайно затова ѝ портретите им стоят зад гърбовете на политиците, а не пред тях, защото е трудно да ги погледнеш в очите, но пък е лесно да идеш на паметниците им. Защото паметниците нито говорят, нито се вълнуват, нито могат да те обидят или накърнят. Не, отиваш на паметника, държиш реч, полагаш цвете и толкова. Но през останалите 364 дни ти въобще не мислиш за тези хора, мислиш само как да си напълниш джоба, което е падението на българина. Докато аз всеки ден съм сред децата, всеки ден давам всичко от себе си за тях. Иска ми се да има поне още един като мен. Хайде да не са всички, но поне още един. За съжаление именно за това и някога никой не се втурва да освободи Левски, защото ѝ той е бил сам в своята мисия за голямо съжаление.

Кой според Вас е завета на българските революционери, който е най-належащо днес да приложим в съвремието си с оглед на всичко, което се случва в българската политика, но и в световен мащаб, например бежанските вълни, загубата на национална идентичност?
От моите пътувания, но и обикаляния у нас и в чужбина, виждам, че още я има расовата омраза, етническата нетърпимост. Мисля си, че отговорът на Вашия въпрос се крие в съвета на Левски, който казва не гледаме на вяра, не гледаме на народност – всички турци, цигани, българи, евреи ще бъдат равноправни в нашата народна република. И наистина, ако спазват закона, това е условието, то всички можем да сме братя и да се обичаме. Това е за мен. Може би утопична идея, както казва един от нашите консултанти проф. Иван Стоянов, но аз смятам, че е осъществима. Ако всеки даде от себе си.

Тъй като сме в края на годината, то каква е Вашата равносметка за изминалите месеци и какви са бъдещите Ви творчески планове?
Само през тази година съм изнесъл над 150 урока у нас и в чужбина, което означава, че почти през ден съм бил в някое българско училище или българско неделно училище извън страната. Отделно през изминаващата вече година бях в над 10 страни, така че давам добра оценка на делото или поне на онова, което зависи от мен. Това, което зависи от другите – да му помагат, то мисля, че има още какво да се желае. Дано да успеем да намерим и още наши съмишленици, но нещата вървят добре. За догодина дори вече мога да потвърдя, че ще имам участия в Унгария – Будапеща; Норвегия – Осло; Америка – Ню Йорк; Англия – Рединг. Тоест нещата се развиват. Делото продължава и дано има ефект върху децата, защото това е моята най-голяма мисия и мечта – следващото поколение да поведе нашата велика страна. Не искам да казвам „държава“, защото нея не я обичам. Надявам се, че младите ще поведат Родината ни към едно по-светло бъдеще, за което се пее и в химна на Кирил и Методий.

Планувате ли нови филми?
Новите филми, които за сега плануваме са малко по-различни от досегашните ни. Например започваме да снимаме един филм за Странджа планина, който също е свързан с историята ни, но не е обвързан с конкретен герой. Всъщност герои във филма ще бъдат село Бръшлян и град Малко Търново. Там има доста интересни неща, които ще покажем. Местните хора също са страхотни. Другият филм, който правим в момента е обзорен. Той събира всички наши филми до сега в един. Нарекли сме го „Шест подвига за свободата“, защото шестте основни герои са Паисий Хилендарски, Софроний Врачански, Васил Левски, Христо Ботев, Райна Княгиня и освободителят на България, както го нарече Европа – Джанюариъс Макгахан, който е американски журналист с българско сърце. Така, че това са двата ни текущи проекта, а за напред имаме идея и за втори филм за Левски след първия „Лъвский – европеец в Българско“. Идеята е вторият ни филм да носи заглавието „Памет за Левски“, но там все още чакаме одобрението на Община Карлово. Така че не бързам да издавам тайни около този проект.

В края на нашия разговор какво искате да пожелаете на всички по повод предстоящите празници и какъв е Вашият апел към хората?
Пожеланието ми е свързано със стандартните неща – здраве, благоденствие и просперитет. Моят апел към хората е да не бъдат патриоти само на големите празници, да не афишират чак толкова какво правят, а в останалото време да забравят род и родина, и да пишат на шльокавица и на латиница, а напротив – да хванат една книга, да прочетат малко история, да видят кой е бил Ботев, например, и какъв велик човек е той, да видят кой е бил Левски – наистина това са все хора „океани“. Призовавам хората да познават нашата история, да видят лъжите в нея, които са също много. Освен това трябва да знаем и антигероите. Само по този начин ще бъдем горди като народ и ще можем да продължим делото, завещано ни от българските герои, а то наистина е велико. Защото България е най-старата държава в света и единствената, която никога не си е променяла името. Ние винаги сме били България, а народът ни винаги е бил български. Това е велико.

А и нямаме пленено знаме на бойното поле.
Абсолютно сте права. Това е и третата причина, поради която наистина трябва да бъдем горди, че сме българи.
Ливия НИНОВА

Проф. Пламен Павлов, историк: Без Ботев няма България, защото той е едно от най-ярките лица на българската душевност и жажда за свобода

Без Ботев няма България, защото той е едно от най-ярките лица на българската душевност и жажда за свобода. Това каза за едноименното предаване на Радио „Фокус“ историкът проф. Пламен Павлов. Той коментира и споровете между калоферци и карловци за родното място на поета-революционер. “Има свидетелства, че Христо Ботев може би е роден не в Калофер, а в Карлово. Според мен, обаче, това не е най-важното, тъй като независимо къде е роден, той е израсъл в Калофер и се вписва в младеща и училищата в града, където е неговият баща – даскал Ботьо Петков. Има логика по време на коледните празници даскал Ботьо Петков да се е прибрал в родния си град и съответно Ботев да е роден в Карлово. Има подобно сведение, свързано и с неговата майка. Призовавам калоферци и карловци да не хвърлят поводи за съперничество, тъй като Ботев принадлежи на цяла България”, обясни проф. Пламен Павлов. Той каза още, че съществува и теория, според която Христо Ботев е роден във Врачанско. Хората там са много запалени по нея, защото самият Ботев в свой фейлетон споменава нещо подобно, обясни историкът. Оттам се правят и връзки, че баща му е бил учител във врачанско, за което няма никакво основание, допълни проф. Пламен Павлов.

Д-р Емил Кабаиванов, кмет на Карлово: В политиката трябва да се върне идеалът, другото е проста пресметливост, която не води България към добро

В политиката трябва се върне идеалът, другото е проста пресметливост, която не води България към добро. Това каза за предаването „Без Ботев няма България“ на Радио „Фокус“ кметът на Община Карлово д-р Емил Кабаиванов. За жалост в днешният политически елит липсват хора като Христо Ботев, коментира още той. „С тази ниско преклонена глава пред Великите сили, с позиция да угодят и да не разсърдят никого… Господа политици, ако Вие не уважавате себе си и България, и нямате собствена позиция, никой няма да ни уважава. Уважаван е този, който има позиция и я защитава. Този, който когато трябва да каже „не“ – казва „не“ и когато трябва да каже „да“, го казва. Това „да“, обаче, да не е свързано със собственото му благополучие, а да минава през интересите на Отечеството, обясни той. Според д-р Емил Кабаиванов за да сме достойни наследници на Ботев, трябва да защитаваме справедливи каузи. Той каза още, че управляващите са длъжни да осигурят на младежта по-добра възможност за реализация в страната ни. Според него има добре образовани млади хора с чувство за дълг към отечеството, но много от тях избират чужбина, заради по-доброто отношение и условия.

Антоанета Първанова, директор на читалището в Калофер: Честването на рождението на Христо Ботев да не е на 6-ти януари, а на Коледа, по стария календар, когато е действителната рожденна дата на поета

Честването на рождението на Христо Ботев да не е на 6-ти януари, Йорданов ден, а на Коледа, по стария календар, когато е действителната рожденна дата на поета. Това каза в предаването „Без Ботев няма България“ на Радио „Фокус“ Антоанета Първанова, председател на Народно читалище „Христо Ботев“ в родния град на поета Калофер. Тя поясни, че за България Ботев е нашия Спасител, той е българският Христос. „Не съм съгласна с честването на 6-ти януари и изкривяването на историята. За мен Ботев е роден на Коледа и лично аз отбелязвам тогава рождението му на този ден. Освен това на 6-ти януари е Богоявление и в Калофер, както повечето хора знаят, се играе мъжко хоро. България повече я вълнува това. Не харесвам факта, че Ботев остава на второ място.“ Антоанета Първанова каза още, че на 6-ти януари за празненствата за отбелязването на годишнината от рождението на Ботев в Калофер са предвидени различни мероприятия, читалището в града ще отбележи годишнината по-рано – на 22-ри декември, за да е по-близо до истинската дата на рождение на поета-революционер.

Антон Минев, заместник-кмет на Карлово: Христо Ботев е катализаторът и огъня, който пали общественото съзнание

Христо Ботев е катализаторът и огъня, който пали общественото съзнание. Това каза за предаването „Без Ботев няма България“ на Радио „Фокус“ заместник-кметът на Карлово Антон Минев за честването на 170 години от рождението на поета и революционер. Поддържането и предаването на духа на Ботев е в основата на всички инициативи на Карлово през годината, допълни той и обясни, че акцентът в честванията е свързан с участието на деца и подрастващи, защото така ефектът от отбелязването на годишнината ще е по-голям. Според него днешните поколения са много по-прагматични в интерпретацията на миналото. „За тях не е толкова важно кога и къде е родена и умряла дадена личност, а идеите които е успяла да изяви в рамките на своя живот. Важно е да се запази споменът за Ботев и той да се предава на следващи поколения особено в областта на литературата и в акцента от революционната му дейност, който предизвиква намесата на Великите сили за решаването на българския въпрос“ каза той. Антон Минев каза още, че чрез образованието трябва се търси качествено израстване в поколенията, които следват. Според него това трябва да бъде и държавната политика.

Ученици от Гимназията по туризъм във Велико Търново спечелиха първо място в национален конкурс, посветен на Христо Ботев

Ученици от ПГТ „Д-р Васил Берон“ във Велико Търново спечелиха първо място в националния исторически конкурс под наслов „170 години от рождението на Христо Ботев – 170 години път към свободата, път към безсмъртието“, съобщиха от учебното заведение. Наградите бяха връчени в пленарната зала на Община Варна. В категория „Есе“ с поощрителна награда е ученичката на Гимназията по туризъм Диамира Кирилова от Хв клас, специалност „Анимация в туризма“ от Гимназията по туризъм. Неин ръководител е Бистра Стефанова. Първото място зае презентацията „Ти, учителю, си другото име на България“. Автори са Марианна Стоянова и Пламена Петева от ПГ по туризъм „Д-р Васил Берон“. Това е безапелационно първо място, заявиха от журито, тъй като във всички останали категории на първо място са класирани по две разработки, само в категория „Презентации“ е една. С грамоти от организаторите и от Асоциацията на българите по света, с плакет и грамота за принос в съхраняването на Ботевия дух, идеали и творчество от Общонародната фондация „Христо Ботйов“ и парична награда се завърнаха абитуриентките от XIIв клас.
Организатори на надпреварата, която се провежда под патронажа на кмета Иван Портних, са Регионалното управление на образованието и школа „История” към Първа езикова гимназия във Варна. В конкурса участваха 55 училища от 49 града от цялата страна. Представени бяха над 250 проекта в категориите: доклад, есе, презентация и драматизация/видеофилм. След направената селекция бяха отличени 74 групови и индивидуални проекта, както и 32-ма учители, подпомогнали успешната подготовка на учениците. Конкурсът, посветен на Христо Ботев, бе съпътстван от Национална ученическа конференция. В нея участваха Боян Ботйов, председател на Фондация „Христо Ботев“, д-р Милен Врабевски, председател на фондация „Българска памет”, историците от СУ „Св. Климент Охридски”- проф. д-р Пламен Митев и проф. д-р Димитър Веселинов, д-р Станка Димитрова, председател на Общобългарски комитет„Васил Левски“ за град Варна.

Стефан Груев, СОСЗР: Примерът, който са ни дали светлите личности като Христо Ботев и Васил Левски е основа за оценка и преоценка на действията ни във всекидневието

Примерът, който са ни дали светлите личности като Христо Ботев и Васил Левски е основа за оценка и преоценка на действията ни във всекидневието. Това каза в предаването „Без Ботев няма България” на Радио „Фокус” секретарят на Съюза на офицерите и сержантите от запаса и резерва в Карлово /СОСЗР/ Стефан Груев. Той съобщи, че алеята на воинската слава в Карлово вече е факт. Груев припомни, че през 2017 са открити първите 5 плочи на свързали имената си с Карлово воини. Това са ген. Петър Тантилов, фелдфебел Христо Василев, Райна Касабова, ген. Никола Бочев и майор Стефан Мазаков. Съвместно с Община Карлово се работи и по изготвянето на следващите 7 плочи в алеята, каза още той и уточни, че Общината ще поеме подготовката и поставянето на 5 плочи, а общинската организация на 2. „Тези седем плочи са съответно на генерал-майор Гурко Мархолев, генерал-лейтенант Иван Бангеев, майор Андон Балтов, четвъртото име е на полковник Иван Бочев, а петото е на полковник Петър Димков. Останалите две имена, плочите на които се поемат от общинската организация, са ген. Стоян Стоянов и капитан Дойчин Бояджиев“ уточни той. Стефан Груев каза още, че има и идея за паметен знак „Славата на Калофер“, която е в процес на подготовка. Характерното за Калофер е, че там няма да бъдат само воини, а и видни общественици, духовници с принос за историята на България.

Атанаска Нанева, писател и историк: Невероятна скромност и гордост са най-хакактерните черти за рода на Христо Ботев

Невероятна скромност и същевременно гордост са най-хакактерните черти за рода на Христо Ботев. Това каза за предаването „Без Ботев няма България“ на Радио „Фокус“ Атанаска Нанева, писател, историк и бивш директор на музея на Ботев в Калофер. „Иванка Ботева се жени за Даскал Ботьо, най-ученият мъж в Калофер. Тя е неграмотна, но до края на живота си се подписва Иванка Даскал Ботев. Не пропуска това. Даскал Ботьо превежда няколко книги, той е всестранно надарен, но остава неизвестен с тази си дейност. Понеже говорим за рода на Христо Ботев – той има братя, които заслужават същото преклонение. Стефан Ботев е първи директор на библиотеката в Пловдив. Боян Ботев едва 19-годишен вдига на атака взвод по време на Сръбско-българската война и загива от раните си. Кирил Ботев е зам. министър и два пъти началник на военното училище“, каза още тя. Атанаска Нанева говори и за дъщерята на Христо Ботев, която, по думите на историка, заедно с публициста Иван Клинчаров започват да подготвят издаването на първите пълни събрани съчинения на баща си.