Антон Минев, зам.-кмет на Карлово: Наследниците на българските народни будители трябва да съхраняват родовата памет за бъдещите поколения

Наследниците на българските народни будители трябва да съхраняват родовата памет за бъдещите поколения. Това каза за предаването „Без Ботев няма България“ на Радио „Фокус“ заместник-кметът на Карлово Антон Минев за официалната програма по повод деня на народните будители. В града са родени цяла плеяда от народни будители в различни сфери на обществения, политическия живот, революционното движение, просветата и културата, обясни той. „Опитваме се да съхраним духа на карловските възрожденци. В близкото минало възстановихме част от къщите в старинно Карлово. Днес те посрещат много посетители, които могат да видят какъв е бил бита и ежедневието на българина през XIX век. Училища също залагат в своята програма опазване и съхраняване на българския дух. В Карлово всяко училище и всеки учител носи това призвание в ежедневието си“, обясни Антон Минев. Той каза още, че мероприятията по повод деня на народните будители включват фото-документална изложба на видния карловски общественик Стефан Мазаков, награждаване на участниците в националния конкурс, посветен на поета-революционер Христо Ботев – „Свобода или смърт юнашка“ и връчване на наградата за чистота на българския език на името на д-р Иван Богоров. На 1 ноември ще бъде открита обновена детска градина в най-голямото населено място извън Карлово, село Розино, допълни заместник-кметът.

Петя Найденова, община Карлово: Младите хора не си представят робството, защото никога не са били зависими

Младите хора не си представят робството, защото никога не са били зависими. Това каза за предаването „Без Ботев няма България“ на Радио „Фокус“ Петя Найденова, директор на Дирекция „Хуманитарни и социални дейности” към Община Карлово във връзка с проведения Национален конкурс „Свобода или смърт юнашка“, посветен на делото на поета и революционер Христо Ботев. Младите хора приемат идеалистично това, за което са загинали Ботев, Левски и останалите български революционери, обясни тя. Съвременните хора възприемат свободата като даденост, каза Найденова и уточни, че за тях е все още трудно да осъзнаят, че в миналото физическата битка е отстоявала духовността. “Младите българи са патриоти чисто емоционално. Гордостта на по-голмите ученици (8-12 клас) от това, че са наследници на Ботев, че в тях има нещо ботевско, ги кара да бъдат не просто емоционално горди, но и осъзнато горди. В по-високата възрастова група децата не просто познават биографията на революционера, познават публицистиката, в произведенията си използват цитати от негови публицистични творби, включително и от вестник „Дума на българските емигранти“. Те имат култура на четене на Ботев и неговите творби. Не е просто наизустяване, а е осъзнаване на начина, по който е искал да прокара идеята си за национално освобождение”, каза Петя Найденова. Тя обясни, че в конкурса за рисунки младите хора изобразяват делото на Христо Ботев както чрез портретни, така и чрез идейни творби. Духовната свобода прозира в произведенията на творците, допълни тя. Наградите от Националния конкурс „Свобода или смърт юнашка“ ще бъдат връчени на 1 ноември в деня на народните будители.

Д-р Емил Кабаиванов: Личности като Ботев липсват на българина

Личности като Ботев липсват на българина, каза кметът на Карлово д-р Емил Кабаиванов. В предаването „Без Ботев няма България“ на Радио „Фокус“ той направи съпоставка с подема от преди 170 години, когато народът е припознавал своите водачи, защото им се е доверявал. Според него водач е този, който показва пътя за следване – като Васил Левски, Христо Ботев, Георги Раковски. “Има желаещи да оглавят институции, да управляват държавата, но знаете ли, какъв им е хоризонтът – ако можем да си изкараме мандата, ако може след това пак да сме в политическата върхушка, ако може да отидем на работа в ЕП или в ЕК, ако могат да създадат за нас даже място за комисар в ЕК, или да отидем на дипломатическа работа. Имат качества, но предпочитат да работят в своя полза и в полза на семействата си. Такива хора не могат да бъдат водачи”, обясни д-р Емил Кабаиванов. Той допълни, че дефицитът на водачи е една от причините държавата да се намира в положение, в което остават без отговор въпроси за бъдещето й след 20, 50 или 100 години. Д-р Кабаиванов предложи изработването на Национална доктрина като възможност за решение.

Акад. Иван Радев: И в свои писма Ботев декларира, че се насочва към романов сюжет

Литературният историк и преподавател във Великотърновския университет акад. Иван Радев в интервю за в-к „24 часа“.

Акад. Радев, масовата публика познава Христо Ботев като поет, а вие сега ни изненадвате с негов „политически роман“. Откъде се появи това определение – в книгата си сте събрали статии на Ботев от вестник „Знаме“?
Има един такъв проклативен момент, но аз държа на тази формула – политически или репортажен роман, тъй като този тип романи при жанровата класификация и разслояване на романовата форма присъства в другите литератури. А в българската като репортажен роман се посочва само „Споржилов“ на Георги Караславов от 30-те години. А ние на практика имаме такъв тип текстове, в които акцентът е върху политическото, социалното, всекидневния ход. Връзката между материалите на Ботев във вестник „Знаме“ е безспорна. Но в изданието съм включил и още два коментарни момента, в които проследявам интереса на Ботев към романовия жанр. Самият той декларира в няколко от писмата си, че се насочва към романов сюжет. Има свидетелства на негови съвременници, особено на брат му Кирил Ботев, който изрично казва: Имаше написано от този негов сюжет над 70 страници, но те потънаха в архивите на Румъния.

Така подредени текстовете, в книгата се представя друго лице на Ботев. Например ми направи впечатление, че говори за единението на народите, но и че отрича железниците и навлизането им у нас…
Това е позицията на 70-те години – той на практика, предусещайки, осъжда глобализма. В това отношение Ботев си е много национално убеден и концентриран. И същевременно с такава отвореност към света – та той е 20 и няколко годишен, но подхожда изключително мащабно, проявява интерес към неща, които стават в Испания, дори в Южна Америка. Пише с такава толерантност към балканските народи – какво са сърбите за нас, какво можем да вземем от румънците, какво да чакаме от гърците… Та гениалното у Ботев в по-голяма степен се проявява точно в тази негова публицистика. Тогава жанровете не са уточнени. И той е част от този релативизъм в жанровете.

Ако Ботев беше жив днес, какъв щеше да е с неговия кръгозор, който описвате – на политик, публицист…
Трудно можем да гадаем. Но трябва да сме убедени, че той не би направил дори този повратен път на присъствие, какъвто е характерен за Стамболов. При Ботев има широта, има толерантност, има други качества, не тяснополитически.
За съжаление, политическият живот днес няма нужда от Ботев и го зачерква. Публицистиката му пада с обяснения, че тезите му не са политически коректни. От 1983 г. събрани съчинения на Ботев не са издавани. И от учебните програми отпада. Ето – мина юбилейна годишнина. От Народното събрание декларираха, че правят годината на Ботев, а нищо не са направили. Малко и заради това се хванах – поне една книга да излезе за него.
Лили ИВАНОВА

Обраха къщата-музей на Христо Ботев в Калофер

Сабя, орден „Св. Александър“, настолен часовник, запалка и броеница, принадлежали на генерал Кирил Ботев, брат на големия поет и революционер Христо Ботев, са откраднати от Националния музей “ Христо Ботев“ в Калофер. В музея крадците са проникнали чрез взлом във времето между 18.30 във вторник и 10.00 часа вчера, въпреки алармената инсталация, свързваща експозицията с частен СОТ. Засега престъплението се разследва от РУ – Карлово срещу неизвестен извършител, съобщи БГНЕС. Откраднатите лични вещи на генерал Кирил Ботев са предоставени за изложба от правнука на генерала – Боян Ботев, единствен наследник на фамилията. И друг път експонатите са гостували в музея, този път престоят им е бил удължен с разрешението и на собственика, и на музея.

150 ученици от цяла България се включиха в Националния ученически конкурс на община Карлово, посветен на 170-тата годишнина от рождението на Христо Ботев

150 ученици от цяла България се включиха в Националния ученически конкурс „Свобода или смърт юнашка“, посветен на 170-тата годишнина от рождението на Христо Ботев. Това съобщи в предаването „Часът на Карлово” на Радио „Фокус”- Пловдив Маргарита Сангурова, главен специалист в дирекция „Хуманитарни и социални дейности“ на община Карлово. Националният конкурс „Свобода или смърт юнашка“ е организиран от Община Карлово под патронажа на Министерство на образованието и науката и РУО – Пловдив.
Участниците в конкурса са били разпределени в две възрастови групи – от V до VII клас и от VIII до XII клас. Участниците са се състезавали в четири жанра – есе, стихотворение, живопис и графика. „Престижната инициатива доказа, че патриотът, който отдаде целия си живот, младост и сила в името на идеала за свободна България, родолюбецът, който докосва всяко българско сърце с твърдата си воля и огненото си перо, продължава да вдъхновява и обединява младите българи”, каза Сангурова.
Компетентно жури е оценявало литературните творби. Друго жури пък е оценявало рисунките по темата. Поетът и преподавател по български език и литература в ОУ „Св. Св. Кирил и Методий“ в Карлово Мариан Кръстев е председателствал първото жури, а Димитър Бакърджиев, художник и скулптор – другото жури. Участниците в конкурса за есе са блили разделени на две възрастови групи – от V до VII клас и от VIII до XII клас. I място за есе е присъдено на Виктория Башкехайова – VI клас, ОУ „Неофит Рилски” – Велинград, II място – Деница Генчева – VI клас, Второ ОУ „Петко Рачов Славейков“- Стара Загора. Първо място за стиготворение печели Ева Владимирова – VII клас, частно училище „ЕСПА” – гр. София, II място – Михаела Валериева Александрова – VI клас, ОУ „Стоян Михайловски”- Пловдив и III място – Виктория Любенова Башкехайова – VI клас, ОУ „Неофит Рилски” – Велинград и Христина Пашова – VIIклас, ОУ „Св. Св. Кирил и Методий” – Карлово.
Наградите за „Живопис“ се присъждат на Дара Данкова – VI клас, ПМГ „Иван Вазов”- Димитровград, Иванина Веселинова Атанасова – V клас, СУ „Св. Св. Кирил и Методий” – Бургас, Радина Петрова – VI клас, IV ОУ „Христо Смирненски”- Пазарджик. Поощрителна награда взима Кирил Станимиров Върбанов – 13год., СУ „Стоян Заимов”- Плевен.
За „Графика“ I място печели Нина Мирославова Петрова – V клас, Общински детски център за култура и изкуство – Русе, II място – Калоян Лъчезаров – VII клас, СУ „Христо Проданов”- Карлово, III място – Сибил Пиронкова – VI клас, ОУ „Неофит Рилски” – Велинград. Тук се присъжда и поощрителна награда на Христо Димов Мудрев – V клас, СУ „Христо Ботев”- Павел баня.
Във втората възрастова група VIII – XII клас първа награда за есе печели Йоана Павлова – IX клас, СУ „Отец Паисий”-Кърджали, II място – Алекс Атанасов Радков – XI клас, СУ „Отец Паисий”- Габрово, III място – Хаджер Шевкед – IX клас, СУ „Отец Паисий”- Кърджали. Дават се и поощрителни награди на Елена Тодорова Таракова – XII клас, ПГИТ „Проф. д-р А.Златаров”- Петрич и на Ива Чернирадева – IX клас, СУ „Нешо Бончев”- Панагюрище.
Първо място за стихотворение печели Величка Петрова Зердашка – XI клас, СУ „Димитър Матевски” – Пловдив, II място – Николета Димитрова – X клас, ПГ по туризъм „Д-р Васил Берон” – Велико Търново, III място – Десислава Иванова – XII клас, ЕГ „Иван Вазов” – Пловдив.
Поощрителни награди взимат Стела Дилова – IX клас, СУ „Нешо Бончев”- Панагюрище и Иван Иванов – IX клас, СУ „Нешо Бончев”- Панагюрище. Първо място за „Живопис“ печели Ивелина Димитрова Тотева – VIIIклас , СУ „Христо Ботев”- гр. Павел баня. II място се дава на Силвия Пенчева – IX клас, СУ „Васил Левски” – Карлово и III място – Десислава Цветанова Димитрова – IX клас, ПЕГ „Екзарх Йосиф I”- Ловеч.
Поощрителна награда взима Стойчо Тошков Вълчев – X клас, ПГ по електроника „Джон Атанасов” – Стара Загора.
В раздел „Графика“ I място печели Даниан Рангелов Георгиев – 16 год., ПГ „Иван Аксаков“ – Пазарджик, II място – Ренета Иванова Стефанова – XII клас, СУ „Христо Проданов”- Карлово, III място – Росита Йорданова Митева – X клас, СУ „Христо Ботев”- Павел баня.
Поощрителна награда взима и Даниела Иринова Копчева – X клас, СУ „Христо Проданов”- Карлово. Специална награда за участник от община Карлово не се присъжда.
Поощрителни награди за участници от община Карлово за рисунки се дават на Александър Ангелов Ангелов – V клас, СУ „Христо Проданов”- Карлово, Диян Георгиев Трифонов – V клас, СУ „Христо Проданов”- Карлово, Георги Димитров Кръстев – V клас, СУ „Христо Проданов”- Карлово, Веселина Чонкова – VI клас, СУ „Христо Ботев” – Калофер, Сияна Геориева – VI клас, СУ „Христо Ботев” – Калофер, Стилиана Гологанова – VI клас, СУ „Христо Ботев” – Калофер, Недка Костадинова – VII клас, ОУ „Св. Св. Кирил и Методий“ – с. Ведраре, Мария Игатова – 13 год., ОУ „Св. Св. Кирил и Методий“ – с. Ведраре и Миглена Ангелова – VI клас, ОУ „Св. Св. Кирил и Методий” – Ведраре. За есе поощрителна награда се дава на Рени Илиева – XI клас, СУ „Васил Левски”-Карлово.
Община Карлово благодари на всички участници и им желае още творчески успехи.
Представител на Община Карлово ще уведоми отличените участници за награждаването, което ще се състои на 01.11.2018г.
Цветана ТОНЧЕВА

Потомък на Христо Ботев стана Почетен член на „Ботев“ (Пловдив)

Потомъкът на Христо Ботев и председател на едноименната общонародна фондация Боян Ботйов, бе удостоен със званието „Почетен член на клуба“ от ръководството на ПФК „Ботев“. На 3 октомври, навръх 89-годишнината от първата шампионска титла на пловдивчани, собственикът на най-стария футболен клуб в страната Георги Самуилов връчи на наследника на Ботевия род специална Грамота пред паметника на великия българин на базата на клуба. Боян Ботйов е първият почетен член на футболен клуб“ Ботев“ /Пловдив/ през новия век. Пазителят на духа и творчеството на Христо Ботев ще получи и уникална членска карта, удостоверяваща статута му в клуба.
Непосредствено, след като официално стана част от „Ботев“ (Пловдив), Боян Ботйов изнесе лекция пред десетки деца от „жълто-черната“ академия на тема „Български дух и делото на Христо Ботев“.
Същевременно ПФК „Ботев“ подписа споразумение за сътрудничество с основаната през 1994 г. и ръководена от Боян Ботйов Общонародна фондация „Христо Ботйов“.

Антон Минев, зам.-кмет на Карлово: На 1 ноември ще бъде финалът на Националния литературен конкурс „Свобода или смърт юнашка“.

Антон Минев, заместник-кмет на Община Карлово, в интервю за предаването „Без Ботев няма България“ на Радио „Фокус“

Две литературни прояви с конкурсен характер организира Община Карлово – Националния ученически конкурс за есе, стихотворение или рисунка, посветени на Христо Ботев и първата по рода си Национална награда за чистотата на българския език на името на името на големия български книжовник, писател и преводач с-р Иван Богоров. Ще ги представи заместник-кметът Антон Минев. Трябва да кажем обаче, че общото и за двете е, че финалът им е на 1 ноември – Денят на народните будители. Да започнем с Националния ученически конкурс. Той беше обявен през лятото, преди деня на рождението на Христо Ботев. Оценяването на работите мина през септември, какви са резултатите?
Да. Първо искам да напомня, че през тази година се навършват 170 години от рождението на Христо Ботев, и както ние още в началото на годината обявихме – тази година минава под името на този наш велик поет и революционер. Едно от мероприятията, заложени в националната програма на отбелязване на кръглата годишнина от рождението на Христо Ботев, е свързано с подготовката и провеждането на Национален литературен конкурс, който е на тема „Свобода или смърт юнашка“. Тук трябва да кажа, че целта на конкурса е да стимулира творческата изява на учениците в различните възрастови групи и чрез силата на художественото слово да изразят своето отношение към Христо Ботев и да го преосмислят 170 години по-късно. Това, което е направено до момента – конкурсът беше проведен, както и вие споменахте в анонса си – в рамките на предходните месеци, сега идва моментът, в който трябва да бъдат оценени творбите, които са предоставени на Община Карлово. Този национален ученически конкурс, на тази тема е свързан не само с литературни творби, но също и с произведения на изобразителното изкуство и затова условно можем да го разделим на две части, а именно: литературни творби и рисунки от страна на учениците от цялата страна. Тук по отношение на самия литературен конкурс трябва да допълним, че желанието на тези, които желаят и които са го заявили, е свързано с направление „Есе, стихотворение“, а при тези, които са с рисунка – основно живопис или графика – в това направление. Конкурсът се организира от Община Карлово, но тук искам да изтъкна прякото съдействие и разбира се финансиране от страна на Министерството на образованието и науката, които за втора поредна година (миналата, която беше 180 години от рождението на Васил Левски) бяха коректни. И на предложението, което беше отправено от страна на Община Карлово към Министерството на образованието и науката, отговориха по най-добрия начин. Специално и министърът на образованието, заместник-министър Михайлова, отделиха средства от бюджета на министерството, за да може да бъде финансиран този конкурс. По отношение на творбите мога да дам една приблизителна статистика. В момента литературните творби, които са постъпили от ученици от цялата страна, са 57 есета и 42 стихотворения или общо 99 творби от цялата страна, като срокът за оценка на тези творби е тази седмица до 5 октомври. Ще бъдат определени носителите на опредените награди по възрастови групи. Рисунките са общо 40 творби. В двете направления са сформирани комисии, които трябва да ги оценят със заповед на кмета на Община Карлово д-р Емил Кабаиванов. Кулминацията ще бъде на 1 ноември – Денят на народните будители, когато в тържествена обстановка ще бъдат връчени наградите. Те ще бъдат уведомени предварително, за да присъстват. Искам да поясня и това, че връчването на наградите ще бъде в Националния музей на Христо Ботев е град Калофер – родното място на Христо Ботев.

Г-н Минев, да ни представите и другата награда, която е първа по рода си – за чистота на българския език, която се присъжда на името на големия български книжовник д-р Иван Богоров?
Това е една много стара идея. Като казвам стара идея – варираща от десетилетия в карловската общественост, най-вече в Сдружението на писателите в Карлово. Миналата година ние поставихме юридическата основа на тази награда с едно решение на Общинския съвет в Карлово, с което беше приет статут за наградата за чистота на българския език, в който беше регламентирано кои и с какво може да участва. Също така във връзка с осъществяването на самата процедура и съответно стигането до този заключителен етап, а именно връчването на тази награда за чистота на българския език, голяма заслуга има и Съюзът на българските писатели. Община Карлово сключи с тях договор за съвместна дейност като едно от основните направление е да бъдат стимулиран автори, поети, писатели, които са творили в една или друга насока за съхраняване на чистота на български език в годините назад и в момента. Едно от предизвикателствата на нашето време е именно това да запазим и съхраним богатството, което са ни завещали нашите прадеди, а именно богатия български книжовен език. И неслучайно наградата е на името на д-р Иван Богоров, нашия съгражданин от Карлово, който още през 19-то столетие е обърнал внимание на навлизащите чуждици в българския език и се е опитал чрез своята енциклопедична дейност да даде възможност на българите да запазят това богатство, което съхраняваме още от древността. И в тази връзка в ход е процедурата по определянето на наградата за чистота на българския език, която ще бъде първа тази година и ще бъде връчена на 1 ноември. Тази година са номинирани шестима автори.

Бихте ли казали имената им?
Да, разбира се. Това са автори, които в една или в друга степен в своето творчество са засегнали българския език и като същност, и като теория, а също така са творили в различни направления. Ще ги изброя по периода, в който са подадени техните кандидатури – Георги Ангелов – поет и главен редактор на електронното списание „Литературен свят“, Желяз Кондев – писател, основно в художествената документалистика, Георги Балабанов, също писател и член на УС на Съюза на независимите български писатели, Благовеста Касабова – литературен критик, историк, публицист, доц. д-р Красимира Чакърова, а също така и местният автор Светослав Цветков – писател с множество книги, посветени и на Карлово, и изобщо на българската действителност. Това са шестте имена, които са предложение от представители на различни съюзи, организации и граждани. Комисията вече е определила носителя. Той ще бъде обявен на 10 октомври, а на 1 ноември ще имаме официална церемония в заседателната зала на Община Карлово, в която партньор ще бъде и Българската национална телевизия. Там ще бъде връчен и призът за първия носител за Наградата за чистота на българския език на името на д-р Иван Богоров.
Цоня СЪБЧЕВА

Ася Николова, Национален музей „Христо Ботев“-Калофер: На най-високо равнище премина Националната научна конференция, посветена на 170-тата годишнина от рождението на Христо Ботев

На най-високо научно равнище и с най-изявените изследователи на творчеството на Христо Ботев е преминала Националната научна конференция, посветена на 170-тата годишнина от рождението на великия поет и революционер. Това съобщи в предаването „Без Ботев няма България“ на Радио „Фокус“ директорът на Националния музей „Христо Ботев“ в Калофер Ася Николова. Според нея всяко поколение открива своя Ботев, стига да желае да опознае завещаното от него. „До ден днешен, когато се зачетем в Ботевата проза или в писмата, които ни е оставил, като че ли виждаме нашето съвремие. От нас зависи дали ще открием своя Ботев, но това откриване на прозренията му, на неговата гениална мисъл може да стане само, ако ние искаме. Трябва, когато произнасяме името му, да се замислим защо той е велик. В повечето от статиите на Ботев и в писмата му се говори с афинитет към свободата, която е и вътрешна потребност. В много отношения той е бил много по-свободен от нас – съвременните българи“ каза тя. Ася Николова припомни, че през целият си живот Ботев е бил учител и редактор на вестник. Човек, отговорен за отваряне на очите и душите на българите. Хора като него са имали вярата, че вършейки работата си, вършат народополезно дело, каза още Николова.