Мозаечно пано с лика на Ботев е на читалищна фасада

Ново мозаечно пано е поставено на фасадата на читалището в старозагорското село Памукчии, предаде Дарик радио. Автор на идеята и изпълнител на проекта е Георги Тенев Георгиев, а паното е дар по повод 90-годишнина от създаването на читалището, което носи името на Христо Ботев. Това е и причината на новата придобивка да бъде изобразен българският поет и революционер. Паното на читалищната фасада в Памукчии е създадено само за месец, а в работата по него участвали Тотю Митев Тотев, Тодор Митев Митев, Кънчо Господинов Кънчев, Пенко Пенев Желязков, Георги Паскалев Георгиев, Ваня Георгиева, Митю Петров Койчев, Теньо Димов Камбуров, Тодор Минчев Тодоров, Теньо Георгиев Тенев, Стоян Николов Ничев. Материалите осигурил Теньо Минчев Тенев. Тържественото откриване на мозаечното пано с лика на Христо Ботев е утре от 10 часа.

Ген. Груди Ангелов: Постижението на българската армия е да има честни, доблестни мъже, които се справят с несгодите на днешното време, по примера на Ботев

Ген. Груди Ангелов, началник на Военна академия „Георги Стойков Раковски“ в интервю за предаването „Без Ботев няма България“ на Радио „Фокус“.

Говорим за заветите на Христо Ботев, останали в Българската армия. Наш гост е ген. Груди Ангелов – началник на Военна академия „Георги Стойков Раковски“. Започваме с въпроса, който задавам на всички – защо е важно да говорим за Ботев цялата година, а не само в дните на тържествата за неговото рождение и неговата гибел? Добър ден на ген. Ангелов.
Добър ден на вас и на вашите слушатели. Защо е важно да говорим за него? Защото мисля, че недостатъчно знаем за него, недостатъчно предаваме на поколенията след нас и на младите хора в България, само в деня на неговото рождение и неговата смърт говорим много. Има много какво да се каже, много повече от това, което си спомняме в тези два дни или в навечерието на тези дни. Защото Ботев има какво да се поучим от неговия живот, има какво да бъдем научени като лидери, като ръководители, за знаем как да обичаме България. И тук бих искал да спомена, че Дрангов също се е учил от него и е заимствал доста от неговите идеи, особено за жертвоготовността, да се жертва в името на България, в името на отечеството. Да не забравяме още, че Ботев също е поел ръководството на Българския централен революционен комитет 1873 година след смъртта на Левски. Въпреки неуспеха на Априлското въстание, той събира чета и преминава на българския бряг. Така че има много какво да се учим, особено как да бъдем българи, как да се борим за нашата родина.

Какво е мястото на заветите на Христо Ботев в Българската армия?
Аз мисля, че все още те са съхранени в Българската армия, защото малко или много всеки, който е влязъл в редовете на Българската армия, е влязъл за това, че на първо място за него е родината, отечеството, че все пак са останали хора, които да вярват в това – да вярват в честността, в себеотрицанието. Ботев също е бил изключително честен, доблестен мъж. Да не забравяме, че при овладяването на „Радецки“, той е подходил много коректно – не е наранил никого, не е обидил никого. Говорил е с капитана на „Радецки“ на френски и е превеждал също така на немски. Забранил е да се взима каквото и да било от българските граждани, от българите, когато тръгнали при Козлодуй. А също така е разрешил само дарения да се приемат за дейността на организацията. Така че има доста какво да желаем. Аз смятам, че Българската армия е постигнала това – да има честни, доблестни мъже, които се справят с несгодите на днешното време.

Ген. Ангелов, вие ръководите Военна академия „Георги Стойков Раковски“, най-елитното, реномирано висше военно училище в България. Какво е мястото, каква е ролята на Ботев в подготовката на офицерския състав на Българската армия и на висшата администрация на България?
Аз мисля, че всички ние сме длъжници на Ботев в този момент, защото все по-малко и по-малко отделяме внимание на българската история при обучението на нашите слушатели, а и на курсантите във Военния университет. Това да отделяме повече място за нашите герои Ботев, Левски, Раковски, защото те са живели по едно и също време, те са били дейци на революционното движение, с една добра военна подготовка. И ние трябва да отделим време и място да изучаваме тези наши герои и техния опит, който са оставили на поколенията.

Ген. Ангелов, вашата академия носи името на Георги Стойков Раковски, но не е ли редно да има и друго висше военно училище, което да вземе името на Христо Ботев? Тук историческата справка показва, че през 1961 година в Плевен започва да функционира Школата за запасни офицери „Христо Ботев“, в която се готвят командни кадри в запаса от всички специалности. Тя е приемник на две школи – от 1901 и 1903 година, съществувала е до 2008 година. Това е историческа справка.
Да, това е историческа справка. Както знаете, с редуцирането на Българската армия, учебните заведения също техният брой намаля. Така че не може да съхраним тази традиция, но би могло да се помисли. И аз мисля, че това решение трябва да бъде провокирано от политическото ръководство на Министерство на отбраната, също така от политически дейци, както сега например, има идея и стартира процесът да се възстанови Военно-въздушното училище. То носеше името на Георги Бенковски. Друг е въпросът дали ще си остане „Бенковски“, ще се съхрани като име или ще бъде наречено името на Христо Ботев. Вече това е решение, което трябва да бъде взето в близко бъдеще. Но да, би трябвало да бъде подкрепян по един или друг начин този наш герой.

Какво направи Военна академия „Георги Стойков Раковски“ до сега в годината на Христо Ботев?
Академията си почива. Всички мероприятия, които са планирани от Националния комитет за честванията, понеже аз съм също в този комитет, съм член на Националния комитет, подпомагаме и Трявна, Троян за възстановяване на част от Алеята на победите, също така с тържествата за Христо Ботев. Но имаме готовност във всеки един момент да подпомагаме дейността. Както знаете и випускът тази година на слушателите е наречен „Ботевски“.

И още един випуск носи името на Христо Ботев на Националния военен университет „Васил Левски“ и Професионалния сержантски колеж на тържествена церемония връчиха първото офицерско и сержантско звание на випускниците си и им дадоха името „Ботевски“. Може би випуск „Ботевски“ трябва да станат всички випуски през тази година.
Да, те ще бъдат, понеже при нас на 31 юли завършиха класното, което политическото ръководство на Въоръжените сили и отбраната, това са т.нар. „генерал-щабен факултет“. Следващият випуск, които са командно-щабен факултет завършват през октомври. Така че те също ще бъдат „Ботевски – втора смяна“. Този випуск, който завършва на 31-ви, беше наречен випуск „Ботевски – първа смяна“. Така че аз мисля, че всички випуски, които ще завършат обучаеми във Военна академия и във Военния университет, както и Военноморското училище, защото тяхното предстои завършването на курсантите от Военноморското училище следващата седмица, също ще бъде „Ботевски“. Така че пазим традицията.

Кой от заветите на Ботев е най-близо до вас самия?
Най-близо?

Може да бъде стих, може да бъде откъс от публицистиката, а може просто да формулирате посланието от делото и живота на поета.
Важното за мен е да възродим българския дух, защото това е най-доброто, което би могло да се запази. И да възстановим традициите на българина, на Българската армия. Защото Ботев е един от основоположниците на Българската армия с Раковски и Левски. Той е участвал в чети, готвил се е. Бил е в четата на Филип Тотю, която така и не преминава Дунав, но впоследствие той повежда собствена чета. Имал е собствен щаб. Така че за мен, да запазим традицията е най-важното, което бихме могли, и най-вече да има България, да бъде свободна и независима.
Цоня СЪБЧЕВА

Атанаска Нанева, писател: България има много велики и безсмъртни герои, но само Ботев може да бъде определен и като гениален

Атанаска Нанева, писател и автор на книгата „Ботевата чета“ в интервю за предаването „Без Ботев няма България“ на Радио „Фокус“.

Гостуваме в Карлово на писателката Атанаска Нанева, автор на книгата „Ботевата чета“. „Ботевата чета“, обаче, е една от поредицата исторически романи, посветени на Възраждането. И за това ще говорим с г-жа Нанева. Като начало, разбира се, и на нея няма как да не й зададем въпроса защо е важно да говорим за Ботев през цялата година, а не само в дните на празненствата за неговото рождение и на неговата гибел. Добър ден, г-жо Нанева.
Добър ден. Най-напред искам да ви поздравя за мотото на предаването – „Без Ботев няма България“. Поздравления за това.

Защо е важно да говорим за Ботев през цялата година?
Както казах, Ботев не е личност, която понякога изплува в нашите представи. Ботев е в сърцето на всеки един българин. С него сме закърмени, него посещаваме поне два пъти годишно, неговите песни пеем, неговият лик виждаме във всеки един град. И най-важното – неговите думи носим в сърцето си. То няма дете, още нетръгнало на училище, което да не знае неговите стихове и да не пее неговите песни. И затова още веднъж поздравявам за това мото – „Без Ботев няма България“.

Но и без България няма Ботев.
Така е.

Уникален исторически герой е. Няма друг на Балканите и няма и такъв в Европа.
Неслучайно, аз много пъти съм казвала – не подценявам никой от нашите национални герои. Велики, безсмъртни, всякакви определения има, но само пред Ботев слагаме името „гениален“. Той наистина е гениален – и в творчество, и в дело, публицистика, стихове. Няма дума, казана от него, която да не е актуална и днес, която да не може да се подпише всеки един честен българин под нея.

Г-жо Нанева, вие сте писател и ще го разберете. Всяко предаване започвам с откъс от негова публицистика, от негов фейлетон. И не можете да си представите колко е актуално. Все едно, че е написано за конкретен човек, живеещ днес. Конкретни процеси – уродливи и на съвременната действителност. И понякога се питам за 170 години нищо ли не се е променило?
Точно това е гениалното. Като че ли не. Ще кажа една негова фраза, която звучи малко обидно днес: „Свестните у нас считат за луди“. Много малко останаха лудите. Това е най-лошото. И аз се радвам, че вие обърнахте внимание точно на публицистиката. Ако ние стиховете ги познаваме широкият кръг читатели, българи, деца дори знаят неговите стихове, малко четем, малко знаем Ботевата публицистика, а там е гениалното у него. Както вие казахте преди малко – толкова актуална. Това е присъщо само на гения.

Тук ще ви кажа и още нещо защо започвам с неговата публицистика. Не само защото сте права – малко я четем или почти не, но и защото от Министерството на образованието свалиха от учебниците за гимназиите неговата публицистика, което е кощунство, защото това е генетичният ни код. Кой се уплаши от Ботев?
Уплашиха се тези, които не искат да черпят от идеите на Ботев. Започваме да се вторачвам в нещо, което е много дребно. Търсим жълтините в биографията на Ботев. Не можем ли да стигнем до него, да се доближим до него, ние всячески се стремим да го дърпаме надолу – в ниското, в тъмното, в черното. Затова Ботев не е удобен. Левски е по-удобният, защото няма такива остри думи. Освен че той е велик и безсмъртен, но той няма тази остра сатира, която да плаши днес. Може би затова не е удобен Ботев – за неговите огнени слова, които плашат.

Да. И защото би могъл да бъде един лош пример за подражание.
Да.

Българинът е човек на думите.
Да. А Ботев, гениалното у него е и това, трети път повтарям трети път думата „гениално“ – съчетава думи и дела и то по един невероятен начин със своята смърт. Това е Ботев. Истината е в Ботев.

И което е още една плесница за съвремието ни.
Абсолютно.

Защото понякога, както се казва жаргонно, „го докарваме на думи“, но делата са тези, които ни издават. Или обратно – тръгваме за делата, но думите прикриваме.
Нещо повече. Ние се опитваме да го очерним. Опитаха се някои, не бих казала колеги, защото ми е обидно, аз съм историк, да кажа колеги, да нарекат Ботев „терорист“. А това, което прави Ботев със завземането на кораба „Радецки“ е една гениална идея. Тя не е негова. Три опита преди него са правени – два в Италия и един в Гърция, но по такъв гениален начин никой не е успял да осъществи тази идея. И неслучайно един от неговите четници казва: „За такова велико дело трябваше велик човек, какъвто беше Ботев“ . Така че Ботев не е терорист, а е велик. Велик, а не терорист.

Именно чрез кораба „Радецки“ – превземането му и използването му за стигане на българския бряг Ботев го използва, го взима като символ, за да възвести на Европа за събудена България.
Всяка негова крачка, всяка негова дума е премерена. Неслучайно той изпраща тази телеграма до френски вестник и до посолството на Белгия в Букурещ. И не пише за себе си някакво друго определение, а пише, че 200 души български юнаци, предвождани от Христо Ботев, забележете, журналист, редактор на в. „Знаме“, орган на Революционна партия. Всяка една дума предварително е премислена. И всъщност тези телеграми дават началото на излизането на Ботевата чета, така да се каже, по широкия свят и отзвука, който получава.

Замислих се колко колеги могат да напишат днес, да се подпишат журналист, редактор.
Журналисти. Аз уважавам много вашата професия без нея не бихме били така отворени към света, но понякога се дразня, когато с най-добри чувства журналисти се опитват да налагат свое мнение по исторически факти, което не бива да става, защото ние всички обичаме нашата история, но преди да кажем някакъв исторически факт, трябва да сме сигурни какво говорим. Като гледам някои предавания, аз се хващам за главата. Небивалици, обаче те се налагат. И както казва един ваш колега, когато спорих с него защо се говорят такива неща, той каза: „Ама, моля ви г-жо, интересно е да има дебат, шум да се вдига“. Този шум е мръсен- отгоре с пяна, с мръсна пяна. И не бива, без да знаем конкретно нещо, да се опитваме да прекрачваме към биографията на Ботев с най-невероятни измислици. Достатъчно велики неща е направил той да споменаваме тях, а не някои дребнавости, при това измислени.

Затова ли подходихте и написахте книгата „Ботевата чета“?
Да. Именно затова. Между другото не знам на кое издание сте попаднали. Това е петото издание, което направих тази година с помощта на Община Карлово, за което благодаря. Втори път преиздават тази книга, което говори, че ясно нашите млади съграждани имат интерес към тази тема. Тази книга реших да напиша много, много отдавна, работейки в Музея на Ботев. Идвайки в музея, много от посетителите с най-добри чувства питат за факти от живота и биографията на Ботев, но много идват с една предварителна създадена представа. Като чух какви неща се говорят, при това казани „аз го четох еди-къде си, аз го видях еди-къде си“. Аз съм историк и държа на всеки един факт. Преди мен са писали велики учени за Ботевата чета. Като започнем – Бурмов, Унджиев, Михаил Димитров, Николай Жечев, Стефан Каракостов. Да не ги изброявам, но това са много силни академични личности. Малко са хората, които ще отидат в библиотеката и ще разгърнат стари издания да четат подробности и документални факти. И затова реших в едно популярно четиво, исторически достоверно, най-наситено с емоция, защото не може да се пише за Ботев без емоции, аз реших да направя това четиво, като започна от създаването на четата, завърша с гибелта на войводата, съденето на Ботеви четници. Между другото много малко се коментира фактът, че за първи път във възрожденските истории Ботевите четници са съдени официално от съд в Русе и в София. Официално се искат смъртни присъди, но благодарение на един блестящ българин, за който знаем много малко – Илия Цанов – тези смъртни присъди се довеждат само до две, което е един безспорен успех на дипломацията. Така че всички тези факти, пак казвам – аз не съм открила нищо ново, но трябваше да ги съберем, за да може един ученик, който е 5 или 6 клас, да чете и да му бъде интересно, да не е наситено само със сухи факти. Това беше моята идея.

Знаете, че подвигът на Ботевата чета някак си в битието може би защото, не може, малки сме, дребни сме, не можем да стигнем до този подвиг, не можем да стигнем до него и принизяваме до финала на Ботев с нелепия въпрос българин ли уби Ботев, четник ли го уби, овчар ли го уби.
Винаги се дразня адски много от този въпрос, но понеже предполагам ме слушат хиляди хора, искам да си кажа думата като историк. Смъртта на Ботев е казана много точно веднага след Освобождението. Това е факт. Във Враца има съдебен процес. На този процес се съдят черкези Вие знаете, нашите слушатели знаят, че Ботевата чета е преследвана главно от черкези и редовна турска войска. Ботев е нарочно мерен от черкези, казва син на един от черкезите, който го убива. Това е черкезинът Джамболет. Тъй като малко по-късно той самият бива убит от Георги Апостолов, черкезите, които са съдени, на съда заявяват: „Да, нарочно беше мерен с неговата блестяща униформа. Тя се виждаше от далече и късно привечер на 20 май (тоест на 1 юни по нов стил) той беше улучен“. Това е черкезка тактика – да се убие предводителят, след което четата вече губи този дух, който има. И аз завинаги цитирам една мисъл на Обретенов, който безкрайно много уважавам и се възмущавам, когато чувам най-нелепи приказки по негова адрес. Когато той е с другите членове на щаба, настигат четата и се чудят как да кажат и се чудят как да кажат на момчетата, че няма войвода вече. Питата момчетата: „Къде е войводата?“. Обретенов се замисля малко и казва една гениална мисъл, много проста, но колко е велика и днес: „Той отиде напред и ние вървим след него. Той е винаги напред и ние вървим след него“. Това може да бъде и днес нашето мото – „Ботев е напред и ние вървим след него“. Надявам се отговорих на въпроса.

О, да. Вие живеете в Карлово и във вашите книги се насочвате към времето на българското Възраждане в Карловския край.
Аз живея в Карлово, но бях 18 години директор на Музея на Ботев и оттам получих това желание и стремеж да пиша по тази тема.

Да, затова щях да ви попитам – на какво се дължи вашият избор на обстоятелството, че живеете в Карлово.
Да. 18 години бях директор на Музея на Ботев в Калофер и тъй като първата ми книга беше за неговия баща – за Ботьо Петков, а там попаднах на нещо много интересно. Когато Ботевата чета вече загива в България и получава вече отзвук в чужбина, един френски вестник пише, че войводата е син на писател, защото ние за даскал Ботьо Петков много малко знаем. Той е невероятен публицист. Ако сравним неговата публицистика с тази на Ботев, ще видим страшна прилика. Така че започнах оттам – бащата, сина. После за майката, после за дъщерята. И така се получиха вече 14 книги все на тази тема – Българско Възраждане, което е моята тясна специалност.

Много ви благодаря за това, че ни гостувахте сега. Надявам се и на нови срещи, защото вие имате много какво да разкажете.
За мен беше удоволствие.

Ще изберем и по-конкретни теми и събития. За мен беше огромно удоволствие, защото малцина днес усещат по този начин с душата си Ботев и могат да го изразят толкова красиво, както вие го направихте.
Благодаря ви. Дерзайте вие журналистите да не замръква величието и славата и на България, и на Ботев.

Ботев ни отпраща много предупреждения. Ние трябва да го отчетем.
Да се обръщаме по-често към него.
Цоня СЪБЧЕВА

Ген. Груди Ангелов: Едно от най-важните наследства на Ботев е любовта към България, редно е да се поучим как се обича Родината

Едно от най-важните наследства на Ботев е любовта към България, редно е да се поучим как се обича Родината. Това каза в интервю за предаването „Без Ботев няма България“ на Радио „Фокус“ генерал Груди Ангелов, началник на Военна академия „Г. Раковски“. Според него жертвата на Ботев е пример, който трябва да бъде последван от настоящите лидери и ръководители на държавата. Заветът на революционера в българската армия е приет, защото всеки служител, влизайки в редиците на армията, поставя на първо място поетия към Отечеството дълг, каза още Ангелов. „Все пак са останали хора, които вярват в честността и себеотрицанието.
Да не забравяме, че Ботев при овладяването на „Радецки“ е подходил много коректно – не е обидил никого, говорил е с капитана на „Радецки“ на френски и е забранил да се взема каквото и да било от българските граждани. А също така е разрешавал само дарения да се приемат за дейността на организацията. Смятам, че българската армия се осланя на това – да има честни, доблестни мъже, които се справят с несгодите в днешно
време“, коментира генерал Груди Ангелов. Той добави, че е редно да се обръща повече внимание на българските герои, сред които освен Ботев, се нареждат още имената на Левски и Раковски. С редуцирането на армията е намалял и броят на висшите военни учебни заведения у нас, но в бъдеще е възможно Министерството на отбраната да провокира някое подобно училище да приеме името на „Христо Ботев“, поясни Груди Ангелов.

Атанаска Нанева, писател: Христо Ботев е гениален – в творчеството си, делото си, актуалността на всяка негова дума и съчетанието между думи и дела

Христо Ботев е гениален – в творчеството си, делото си, актуалността на всяка негова дума и съчетанието между думи и дела. Това каза за предаването „Без Ботев няма България“ на Радио „Фокус“ писателката Атанаска Нанева, автор на книгата „Ботевата чета“, чието пето издание стана факт през тази година.
„Ботев е в сърцето на всеки българин, неговият лик виждаме във всеки град и най-важното – неговите думи носим в сърцето си. Малко четем обаче Ботевата публицистика, а там е гениалното у него – актуална толкова много години. Тези, които не искат да черпим от идеите на Ботев, започват да го отричат. Може би е неудобен заради неговите огнени слова“, коментира Атанаска Нанева. Тя разказа как се е зародила идеята за книгата ѝ „Ботевата чета“. „Реших да я напиша много отдавна, работейки в Национален музей „Христо Ботев“ в Калофер. Малко са хората, които ще отидат в библиотеката и ще разгърнат старите книги, за да прочетат подробности и документални факти в отговор на въпросите си за живота и делото на Ботев. Затова реших в едно популярно четиво, исторически достоверно, наситено с емоции, да опиша фактите, като започна със създаването на четата, завърша с гибелта на войводата, съденето на Ботевите четници и отгласа в Европа“, разказа още Атанаска Нанева. Писателката обясни неясните факти около смъртта на българския революционер Христо Ботев. Тя уточни, че на съдебен процес във Враца веднага след Освобождението, става ясно, че той нарочно е убит от черкези – редовните преследвачи на Ботевата чета. Тази черкезка тактика цели след убиването на предводителя, цялата чета да изгуби своя дух, допълни писателката.

Левски, Ботев и Раковски „оживяват“ на спирка в Ружинци

Лицата на Васил Левски, Христо Ботев, Иван Вазов и Георги Раковски възхищават жителите и гостите на Ружинци, съобщава Кмета.бг. Обликът на националните български герои са изрисувани на стената на автобусната спирка. Целта на инициативата е да се възроди и съхрани българщината.
„Искаме да възвърнем родното и да го направим модерно, да възбудим интереса към патриотизма и към нашите забравени герои!“,категоричен е местения жител Иво Иванов във Фейсбук.
Предстои довървшване и на другата част на спирката.

Камера пази паметник на Ботев от вандали

Община Враца продължава с мерките за превенция на вандализма, пътните нарушения и хулиганските прояви в града. Скоро към вече действащата система за видеонаблюдение ще се причислят още камери, които ще се разположат във възлови градски участъци. Записващо устройство с 360-градусово заснемане вече ще има до централния площад „Христо Ботев“. Камерата ще дава пълна картина за случващото се около знаковия монумент и градската градина зад него, съобщават от Община Враца.
„Знаете, че наскоро някакъв нереализиран творец реши да издраска паметника на Христо Ботев, който е историческа реликва и символ на Враца. За мен подобни прояви са странни и техните автори заслужават подкрепа, защото очевидно имат дълбоки проблеми. За да ги спрем от подобни изяви обаче, ще сложим камера, която ще ги снима, а после може и да ги популяризираме, щом толкова държат да се изявят в публичното пространство“, отбеляза кметът Каменов.
Той обяви, че общинската управа продължава и с мерките срещу наглото шофиране и паркиране в града. За превенция на пътните нарушения камери ще бъдат разположени около кръговото кръстовище под бензиностанция „Аванти“ (пресечна точка между булевардите „Илинден“ и „Христо Ботев“ ни на входно-изходната артерия в квартал „Кулата“, където трафикът става все по-натоварен. Записващи устройства ще има и при кръстовището на улиците „Ген. Леонов“ и „Кръстьо Българията“ (до училище „Христо Ботев“), което е нарицателно за зона на нагло паркиращи врачани.
Новите камери ще се закупят със средства от местната хазна.