Стойо Карагенски, зам.-кмет на Карлово: Заветите на Борис Дрангов за българската армия са продължение на заветите на Христо Ботев към българския народ

Заветите на Борис Дрангов за българската армия са продължение на заветите на Христо Ботев към българския народ. Tова каза за Радио „Фокус“ зам.-кметът на Карлово Стойо Карагенски по повод получаването на офицерски и сержантски звания на тържествена церемония на випуск, наречен „Ботевски“, на Военното училище във Велико Търново. „Трябват ни хора, като Дрангов с такова възпитание, морал и ценностна система. Да могат да търпят критика и с личния си пример да заразяват всички около себе си, да могат да взимат трудните решения в трудно време, за да може България да излезе от застоя, в който е в момента“, каза той. Зам.-кметът на Карлово каза, че неминуемо учители на Борис Дрангов са били Левски и Ботев и е хубаво да си задаваме въпроса какво са ни завещали тези титани и какво от тези неща сме изпълнили.

Втори блок във Враца със стихотворение на Христо Ботев

Емблематичното стихотворение на Христо Ботев – „Обесването на Васил Левски“ – ще бъде изписано върху фасадата на блок във Враца. Жилищната сграда се обновява по Националната програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради. Блокът, който ще увековечи баладата на великия поет, се намира на бул. „Христо Ботев“ № 140, блок „Май“ №1. Строително-монтажните работи по жилищната сграда са на стойност 579 332 лв., а фирмата, която ги изпълнява е „ПИ ЕС ПИ“ ЕООД . По-уютни и по-топли домове ще имат още 54 домакинства, съобщиха от Община Враца.
Това е вторият блок в областния център, който ще бъде украсен със стихове на войводата и ще остави патриотично послание на поколенията. По този начин Община Враца продължава родолюбивата инициатива, която започна миналата година, да се изписва Ботева поезия на санирани сгради. Първият жилищен блок, на който грейна безсмъртната балада на поета революционер „Хаджи Димитър“, е на ул. „Братя Миладинови“ №10 и бе обновен в навечерието на Ботеви дни.

Ген. Константин Попов: Ботев е и огън, и меч, знаещ какво е свободата

Ген. Константин Попов, председател на Парламентарната комисия по отбрана, в интервю за предаването „Без Ботев няма България“ на Радио „Фокус“.

Водещ: Националният военен университет „Васил Левски“ и Професионалният сержантски колеж на тържествена церемония връчиха първото офицерско и сержантско звание на випуска на военното училище. Този випуск носи името „Ботевски“. Ген. Попов, традиция ли е в Българската армия випуските от военните училища да носят имената на националните герои?
Да, имаше такава традиция и е много важно, че тази традиция се възстанови. И наистина трябва да се отдаде значимото на тези, които са взели това решение, защото това има смисъл. Има смисъл първо, за да можем ние да си уважаваме историята. Второ, за да знаем кои са тези, които всъщност са били начело, когато сме си правили ние нашата собствена история. И трето, наистина Ботев заслужава. Заслужава, защото Ботев е и огън, и меч, човек на духа, лидер, човек борещ се и знаещ какво е свободата, възпяващ свободата. В края на краищата това е мястото и ролята на Българската армия – да пази родината ни свободна.

Какво е мястото, каква е ролята на заветите на Христо Ботев във всекидневието на Българската армия?
За Ботев може да се говори много и надали аз съм най-подходящият човек за това. Има сериозни хора, които са изучавали Ботев издъно, както се казва, хора изследвали живота на Ботев, хора с прекрасно слово. Аз като един нормален съвсем обикновен български човек по този начин мога да говоря за Ботев. Наистина за нас, повечето българи, като че ли Ботев е едно усещане, Ботев е едно знаме. Но като че ли това знаме стои прекалено високо за нас, обикновените. И моето усещане, моята надежда е, че трябва по-често да вдигаме поглед нагоре и трябва да виждаме нашите герои. Герои като Ботев, Левски, и те да не са някаква далечна икона, а те да са нещото, което символизира България, нещо, което символизира нас самите. И да ни дава смелост, да ни дава куража да продължаваме да правим това, което можем, за доброто на всички останали.

Знаете ли, в началото на всяко предаване чета откъс от публицистиката на Ботев. Подчертавам на годината, която е написана. Това е 1870 и някоя година. До ден днешен тази публицистика е актуална, все едно, че е написана сега. Ето това е Ботев, това са неговите завети. И ако ние по някакъв начин го свалим от пиедестала на националната идентичност и го сложим сред нас, той какви уроци ще ни даде, той какви примери ще ни даде с поведението си? Какво би направил Ботев, ако сега е един от нас?
Знаете ли, има три типа хора. Едните, които очакват някой нещо да направи за тях. Има други, които работят за себе си. Има и трети, които работят за другите. Ботев е от тези последните. И само си помислете, аз винаги съм се замислял, значи той се включва в Априлското въстание тогава, когато е ясно, че Априлското въстание е потушено. Той знае, че отива там на гибел. Но не само това, той е убедил и останалите, че трябва да отидат там, че това, което правят, има смисъл. Защото духът стои на най-високия пиедестал, свободата стои на най-високия пиедестал. Ето такива хора може би ни трябват и днес. Не само хора, които викат „дай“, а да могат да дават на останалите.

Ботев тръгва, защото знае, че огънят на свободата трябва да се поддържа. И затова в този огън той изгаря. Той тръгва с ясното съзнание, че ще изгори.
Но не само той. Помислете – той е убедил други хора да го следват в това нещо. Представете си каква сила на духа, какво обаяние, колко високо е поставена тази цел. Ти наистина да можеш да водиш. Той е лидер, войвода, той е омагьосвал умовете край себе си, той ги е палил. Ето такива хора ни трябват, които наистина със своя плам, със своя жар да могат да поставят себе си над ежедневието, над любовта към самия живот, към нашето малко сивичко ежедневие, понякога може би. Защото ние наистина някой път много сме се префокусирали върху самите нас. И според мен ще успеем тогава, когато по-малко се грижим за личното си благополучие, а повече обръщаме внимание на това какво ние можем да направим.

Кое ни пречи да го правим, ген. Попов?
Не знам.

Комфортът, леснотата?
Сигурно. И комфорта, и заради това, че така е наистина по-лесничко. По-лесничто е да не носиш отговорност за другите, да не носиш отговорност за съдбата си, а да викаш – другите трябва да направят нещо за мен.

Ботев би бил един обикновен критикар, ако не беше дал живота си за това, за което се бори и в името, на което са неговите критики. Ето това е нещото, което ни трябва днес.
Не. Съжалявам, че ще изразя малко по-различно мнение. Не, не е критикар. Той да, яко бие, яко мрази…

Публицистиката му е свирепа.
Да. Но и той много силно обича. Той е пламък, той не е жар. И той пали хората около себе си, той ги заразява и те му вярват. И всичко това в една градивна светлина, която блика измежду много острите му и силни критики. Това е любовта към свободата. Това е нещо велико. И то не свободата по принцип, а свободата и за самия човек да бъде свободен. В този смисъл не можем да кажем, че Ботев е критикар. Ботев е нещо много силно като емоция.

Възможна ли би била публицистиката на Ботев днес? И ето пример, няма да спра да го давам, докато не си оттеглят намерението от Министерството на образованието – извадиха публицистиката на Ботев от учебниците по литература за гимназиите. И аз си задавам въпроса, задавам въпроса на всички – тази публицистика днес възможна ли е? И това, че ние вадим Ботев, не правим ли така, че да е невъзможно раждането на друг Ботев? Той ще носи друго име, ще има новите измерения, нов език, но той ще носи същата сила, същия заряд на любов и омраза.
Да. Всъщност трябва ни някой като Ботев, разбира се, че ни трябва някой като Ботев. Ние не можем да имаме втори Ботев. Ботев е неповторим, той е уникат, той е неповторимо бижу в нашата корона. Но да, наистина, като че ли някои може би не желаят да виждат много Ботев. Не знам кои хора и с каква цел го правят. Нямам логично обяснение. Но очевидно е, че дали го има или го няма онзи Ботев в учебниците, все някога ще се появи някой като него. Нека да не бъдем песимисти. И неговата журналистика така или иначе ще продължи. Няма значение дали го има в учебника в гимназията или го няма. Хубаво е да го има. Хубаво е и трябва да го има. Но на Ботев в това му е силата, че той някак си преминава през десетилетия, през векове и изобщо не се съобразява от това кой какво пише за него.

Така е, защото всеки, който веднъж отваря стихосбирката му, ще пожелае да отвори и публицистиката му. И срещне ли се с този Ботев, тогава ще разбере низостта на тези, които в някакъв момент са го лишили от тази среща по-раничко. Генерал Попов, нещо друго да ви попитам. Тези млади хора, които получават „Випуск Ботевски“, каква ще бъде тяхната съдба? Те дават ли си сметка всъщност какво име взимат? Вие бяхте на церемонията, какви са вашите впечатления?
Да, те знаят, че това носи отговорност. Но самата церемония, индивидуалното изживяване е много по-силно. Може би с течение на времето, като се повтаря, че те са „Ботевски випуск“, така или иначе ще ги накара да премислят в някой момент, когато трябва да вземат важно решение, в някой момент, когато им е трудно, може би те ще се обърнат и ще кажат – дайте и ние да направим нещо, което наистина си заслужава.

В това е смисълът да се съпоставиш с величието.
Да, в това е смисълът. Стига да не губиш куража и да казваш – Е, той беше велик и за него това беше лесно, аз съм различен, аз не съм Ботев и затова ще правя друго. И когато имаш „Випуск Ботевски“ – тези млади момчета и момичета, които стояха горди в строя – това е нещо наистина емоционално и аз наистина бях развълнуван от една такава церемония. Стана много красиво.

Аз много ви благодаря, че ни направихте съпричастни към вашите емоции, към вашите мисли и съкровени чувства, вашето възприятие за Ботев, защото всеки от нас носи в сърцето си Ботев. Погледнато отстрани, сякаш всеки от нас е Ботев. Дали го осъзнаваме или не, по-добре да се събудим и да го разберем. Така ли е, ген. Попов?
Дай Боже. Дай Боже повече събудени хора да има и Дай Боже да има и такива като Ботев и за в бъдеще. Защото без Ботев, без Левски, без нашите възрожденци, без нашите герои няма да имаме България.

Така завършва и „Политическа зима“ – финала на фейлетона, който прочетох – „Зимата се свърши и нощта се измина“. Великолепен начин да кажеш: „Хей, хора, събудете се“.
Вярно е. Просто пред Ботев няма какво друго да кажеш.
Цоня СЪБЧЕВА

Стойо Карагенски, зам.-кмет на Карлово: Само малка част от това, което ни завещаха Ботев и Левски, сме успели да претворим в днешна България

113 курсанти от 140-ия випуск на Националния военен университет „Васил Левски“ и 44-ма кадети от Професионалния сержантски колеж получиха своите първи офицерски и сержантски звания на тържествена церемония във Велико Търново. А випускът получи името „Ботевски“. Гостуваме в Карлово, където наш събеседник е заместник-кметът на града Стойо Карагенски.

Г-н Карагенски, бяхте на церемонията във Велико Търново, какво ви впечатли от нея, как я почувствахте?
Различни чувства бушуваха в мен затова, защото от една страна, това е празник и за България, и за българската армия, в личен план – за курсантите, които получиха първото офицерско звание, за техните близки. От друга страна, едно сравнение с предишен „Ботевски“ випуск – 1988 г., когато също съм имал възможността да присъствам в град Калофер на връчване на първо офицерско звание. Тогава пред погледа ми бяха хиляди курсанти от военните училища от Велико Търново, Шумен, Долна Митрополия и Варна, и сега, когато фактически завършиха само 113 курсанти. Така че имаше гордост от това, което се случва, и едно сравнение с едни предишни години тогава, когато нещата в Българската армия изглеждаха по малко по-друг начин.

strong>И какво показва това сравнение, които вие сте си направили?
В разговорите във Велико Търново разбрах, че предишната година е имало два пъти по-малко курсанти, които са завършвали. Сега са вече 113 за тази година, а 1988 г. „Ботевският“ випуск само от Висшето народно военно във Велико Търново – между 900 и 1 000 курсанти. Тогава в Калофер видях ген. Добри Джуров, около него малко генерали и хиляди курсанти, сега във Велико Търново видях министъра на отбраната, много генерали и малко курсанти. Това е сравнението.

Какви завети дава Ботев за армията?
На самото тържество в самото начало бригаден генерал Пламен Богданов, който е началник на Военния университет, обяви, че това е „Ботевски“ випуск и това, което ми направи впечатление е, че цитира полковник Борис Дрангов. По съшия начин ми направи впечатление, че Деница Иванова, която е първенец на випуска, отново цитира Борис Дрангов. Така че много по-често в приветствията се чуваха заветите на полковник Борис Дрангов, отколкото за Ботев.

Вие с какво си го обяснявате? Това е много любопитно, между другото, тъй като е известно, че полковник Дрангов, е бил доста критично настроен към Българската армия тогава.
Това, което и аз като информация имам, и то е основно от книгата „Аз служих при Дрангов“ на Красимир Узунов, това, което прочитаме там за него като началник на школата в българското Скопие 1916 г., в самата книга спомените на военнослужещите, които са имали щастието да бъдат редом до него, това е един военачалник, който може да бъде като ориентир и като начин на поведение и мислене, включително и на днешните български военачалници. Но честно да ви кажа, трудно е да се сравняват с Борис Дрангов – много, много голям българин.

А какво е вашето обяснение, защо випускът е „Ботевски“, а по-малко се цитира Ботев?
Защото тази година е 170 години от рождението на Христо Ботев. Има Инициативен комитет, който, когато се събра януари месец в Калофер, едно от нещата, които се предвиждаха в програмата за тази годишнина, беше именно випускът да бъде наименуван като „Ботевски“ и това тържество да се състои в град Калофер. Останах малко изненадан, че е във Велико Търново, но някои са взели това решение на друго място.

Пред мен са цитати от Борис Дрангов и когато ги чета, когато ги гледам, все си мисля, че има много ботевско в тях: „Две смърти няма, без една не може“, „Важно е не да живеем дълго, а да живеем честно“, „Животът не се мери по дължина, по години, а по дела, по подвизи“, „Българският войник е създаден да бие и побеждава, а не да бъде бит и мачкан“. Ето защо трябва да препрочитаме Дрангов, мислейки за Ботев.
Точно това исках да споделя, че докато четох книгата „Аз служих при Дрангов“, това, което ми направи впечатление, е, че на всяка страница имаше цитат от Борис Дрангов и просто те кара да настръхнеш, когато четеш тези слова затова, защото те веднага бодат в съзнанието. И времето наистина е било такова, че без хора като Дрангов и тези великани във военното дело, които изнесоха на плещите си Първата световна война, успехът да защитят тогава в много голяма степен и териториалните граници на Република България, защото намерението на нашите противници тогава са били значително да бъде орязана България. Така че аз се радвам, че излезе тази книга „Аз служих при Дрангов“ плюс „Каймак-Чалан“, плюс „Добруджанска епопея“ – това са все книги, които всеки българин, всеки патриот трябва да прочете, за да знае нашето минало, защото без да познаваме историята си, как да вървим напред? – ще се загубим някъде в сложната обстановка и натиска от по-големите ни братя в днешно време.

Още един цитат от Дрангов: „Бъди възторжен идеалист, честен до саможертва, смел до безумство, влюбен в България до фанатизъм“ – ето едно продължение на Ботев.
Съгласен съм и си мисля, че на самия Борис Дрангов негови учители са били именно и Левски, и Ботев ,и трудното време, в което е израснал самият Борис Дрангов. И ако проследим неговата реализация като военен, виждаме, че не всичко е вървяло гладко и при него.

Точно заради критиките му той е и отстраняван от армията.
Стойо Карагенски: Да, да. Но това, което последно като цитат…

Но критиките са справедливи.
Да, но това, което като цитат прочетохте последно, си задавам въпроса – ако изпълняваме това, което Дрангов ни е завещал, днешната система, дали няма да смачка всички тези, които вървят по дранговския път.

Е, да, кой би посмял да каже на своя военачалник днес, бих искал да видя този човек, за да му стисна ръката: „Всеки началник да бъде глава, сиреч пример във всичко, заставя да правят подчинените му“.
Налага се изводът, че че ни трябват именно такива хора като Дрангов – с такова възпитание, морал, ценностна система, с личен пример да заразява всички около себе си, да могат да търпят критиката. И да могат да вземат трудните решения в трудното време, тъй като времето в момента е такова, за да може по-бързо България да изскочи от този застой, в който е в момента.

Г-н Карагенски, тъй като Карлово е и люлка на тържествата за Левски и за Ботев, вие правихте ли някакви постъпки към началниците на Военното училище в Търново именно церемонията да стане в Карлово? Защото Националният военен университет носи името на Васил Левски, випускът е „Ботевски“.
Специално за тази година програмата, която се обсъждаше в град Калофер на 6 януари, на 170-годишнината от рождението на Христо Ботев, още тогава беше предложено „Ботевският“ випуск да получи своите първи офицерски звания в град Калофер. Това се е случвало, както казах, още по времето на министър Джуров, но кой е променил това предложение и е решил да се проведе церемонията във Велико Търново, не мога да коментирам.

Защо е важно да говорим за Ботев през цялата година, а не само в дните на тържествата за неговото рождение и неговата гибел?
Хубаво е да си задаваме и въпроси. Какво ни завеща Левски, какво ни завеща Ботев и какво от това, което тези двама титани са ни завещали, днес ние сме изпълнили. Много е труден отговорът на този въпрос.

А вашият отговор какъв е?
Много малко от това, което ни завещаха, днес ние сме успели да претворим на практика в живота на днешна България.

Много ви благодаря за времето, което ни отделихте и до нови срещи.
Благодаря и аз. И по-често да говорим по тези теми.

Максимално, максимално често, колкото можем, г-н Карагенски. Всеки понеделник имаме час, в който го правим.
С удоволствие ще участвам в такива предавания.

Цялата ни програма е подчинена именно на тази линия – заветите на Ботев, Левски и тяхното място в живота ни днес. Благодаря ви още веднъж.
Цоня СЪБЧЕВА

Дипломира се випуск 140-и „Ботевски” на Националния военен университет „Васил Левски”

На 27 юли на тържествен ритуал, 113 курсанти от НВУ „Васил Левски” получиха дипломите си и им бе присвоено на първо офицерско звание. Свидетелствата получиха 44 кадети от Професионалния сержантски колеж, съобщават от университета.
Началникът на НВУ „Васил Левски” бригаден генерал д-р Пламен Богданов, се обърна към випускниците с думите: „Укрепвайте и защитавайте честта на Родината по примера на великите ни предци, опирайте се на офицерските и сержантските традиции и заветите, които те са ни оставили, ползвайте се от уроците на историята за благото на обществото, държавата и Българската армия. Това е вашата кауза. Това е общата ни кауза.”
На тържествения ритуал присъства министърът на отбраната Красимир Каракачанов. „Бъдете добри командири, учете вашите войници и подчинени на това, което вие сте научили, грижете се за тях, ценете техния живот и тяхното здраве” пожела министърът на випускниците. „Преминахте през тежка подготовка и получихте признанието на вашите преподаватели и командири; получавате доверието и на Министерството на отбраната. Но най-важното е, че във вас ще бъдат вперени погледите и вие трябва да спечелите доверието и на целокупния български народ, който винаги основно и единствено е разчитал на своята армия”, каза още министър Каракачанов.
Кметът на община Велико Търново инженер Даниел Панов отправи поздравление към военнослужещите, като им напомни да запазят в сърцата си спомен за Старопрестолния Търновград.
През настоящата учебна година завършват 113 курсанти от НВУ „Васил Левски”, обучавани по 16 военни специализации. Присвоява им се първо офицерско звание „лейтенант” и получават образователно-квалификационна степен „бакалавър” по военна и гражданска специалност.
Първенец на Випуск-140-и „Ботевски” е лейтенант Деница Иванова – специализация „Войски за ядрена, химическа и биологична защита и екология”. Тя завършва обучението си със среден успех от курса на обучение Отличен 5.75 и от държавните изпити Отличен 6.00. Лейтенант Деница Иванова е родена в гр. Казанлък.
Началникът на НВУ „Васил Левски” връчи на лейтенант Деница Иванова академичната награда „Полковник Борис Дрангов”.
5 са випускниците-лейтенанти, които завършват с успех над отличен 5.50 от целия курс на обучение и отличен 6.00 от държавните изпити. На тях бригаден генерал д-р Пламен Богданов връчи грамоти Cum laude.
44 кадети са випускниците от десетия випуск на Професионалния сержантски колеж, които ще получат свидетелства за професионална квалификация.
Кадетите са обучавани в секция „Сухопътни войски” във Велико Търново по 3 специалности и по 1 специалност в секция „Военновъздушни сили” в Долна Митрополия.
Отличници на випуска на Професионалния сержантски колеж са младши сержант Ирена Сакутова и младши сержант Ели Вичева, които завършват с успех Отличен 5.87.
На тържествения ритуал присъстваха още заместник-началникът на отбраната Емил Ефтимов, командващият на Съвместното командване на силите генерал-лейтенант Любчо Тодоров, командирът на Сухопътните войски генерал-майор Михаил Попов, заместник-командирът на Военновъздушните сили, бригаден генерал Петьо Мирчев, председателят на Комисията по отбрана в Народното събрание Константин Попов, представители на държавната и местната власт, заместник-министърът на вътрешните работи доктор Милко Бернер, академичен и административен състав на висши военни и граждански учебни заведения, представители на военнопатриотичните съюзи и много граждани.

Боян Ботйов: Свободата присъства във всяка мисъл на Ботев

Боян Ботйов, наследник на Христо Ботев, в интервю за предаването „Без Ботев няма България“ по Радио „Фокус“.

В годината на Христо Ботев ми е приятно да кажа добър ден на госта на предаването Боян Ботйов, наследник на Христо Ботев, правнук на генерал Кирил Ботйов, брата на Христо Ботев, председател на Общонародна фондация „Христо Ботьов“. Защо е важно да говорим за Ботев през цялата година, а не само в дните на тържествата за неговото рождение и неговата гибел?
Не бих казал, че трябва да има официален повод или пък Ботева година, както е обявена 2018-а по повод неговата 170 годишнина от рождението. Защото такива герои от епохата на Възраждането на Христо Ботев са мислили ежедневно, ежеминутно за свободата на България, тяхната дейност и творчество са били подчинени на тази велика кауза. И в тези юлски дни през 1875 г. има уводна статия във в. „Знаме“, в която великият българин пише: „Единственият изход от това грозно положение, в което се намира народът, е революцията. И то революция незабавна, народна, отчаяна, революция, която да изчисти Балканския полуостров не само от турците, които ни считат за стока и за добитък, но и от всичко онова, което може да вреди на истинните наши стремления за пълна и абсолютна човешка свобода.“ Като си спомняме такива философски и политически мисли и прозрения на Христо Ботев не само около 6 януари или около 2 юни, по-лесно можем да се доближаваме до идеите и заветите му към поколенията. Както и много други негови мисли, „като истината е свята, свободата – мила“. Това е мотото на в. „Дума на българските емигранти“. „Няма власт над оная глава, която е готова да се отдели от плещите си в името на свободата“. Във всяка негова мисъл свободата присъства, защото за него това е най-ценното благо, и не само за него, разбира се.
Годината е обявена за Година на Ботев, 2018-а. И през същата тази година бяхме изненадани от Министерството на образованието, че изваждат от учебната програма на гимназиите публицистиката на Ботев. Кой се страхува от Христо Ботев?
Не мога да гадая. Преди време се появяваха пак такива опасения, че публицистиката му е неразбираема и трудно смилаема от учениците. Можем да припомним една негова фраза, която е посветена на образованието, че както светлината е потребна за окото, така и образованието и науката са потребни за развитието на всеки един народ, за да стигне до определена степен на своето благосъстояние. Ако се вслушваме и стигаме до тези прозрения, ще разберем, че мислите на един такъв велик българин е добре да присъстват след подбор, направен в министерството, в учебниците, макар и на по-горните класове. Но не трябва да подценяваме нашите деца, които са много интелигентни и могат без речници на архаични и стари думи да достигат до творчеството на Христо Ботев, на Иван Вазов и на другите класици.
Не можем да си представим един Ботев, който ще търпи корупцията, подигравката с националното достойнство, с интереси на България. Да не би това малко да е попритеснило експертите в министерството? Четейки Ботевата публицистика и поезия, ние няма как да не се удивим от неговото абсолютно актуално звучене. Все едно че са написани днес.
Да, точно така е. Надявам се, че никой не може да се страхува от истината, както споменах вече, за която Ботев казва, че е свята. Ако има такива хора, то говори много лошо за тях и не би трябвало Министерството на образованието да се ръководи от напътствията им.
Ние ненапразно започваме всяко издание на предаването „Без Ботев няма България“ с откъс, избран от неговата публицистика. Днес прозвуча отказ от фейлетона „Политическа зима“ и по-точно пасажът, в който той прави разрез на европейските и световни дела. И този разрез също по някакъв прозорлив начин изглежда много съвременен. Само имената са променени на световните лидери са променени имената. Принципите са същото.
Да, разбира се. И отношението на Христо Ботев към Европа е такова. Той го е писал: „Трябва да взимаме от Европа това, което е нужно и полезно за нас, а не сляпо да им подражаваме.“ Това са също негови известни мисли и фрази, които трябва да си ги припомняме.
Посветил сте вашия живот на работата по опазване на историчността на българския дух. Какво прави вашата фондация в тази посока?
В тази година, обявена за Ботева година, издадохме отново неговите стихове в автентичен вид, без редакторски намеси. Също така подготвяме за пореден път изданието на личното тефтерче на Христо Ботев, което е историческа реликва, собственост на Народната библиотека в София и се пази в трезора на БНБ. Нещо любопитно, издание на „Песни и стихотворения на Ботева и Стамболова“, издадохме от 1875 г. Това са стиховете на Ботев и на Стамболов, единствената стихосбирка, излязла приживе, в която те са събрани. И, разбира се, редица други прояви, които са с годишнината от рождението му. В Калофер през есента ще има научна конференция, посветена на тази годишнина. В Народното събрание открихме изложба с председателя госпожа Караянчева, посветена на великия българин. Народната библиотека издаде дигитален вариант на личното му тефтерче на 1 юни тази година. И редица други прояви, които са свързани с училищата и с другите културни институции тук в България и извън България.
Г-н Ботйов, кои са ценностите, които Ботев ни завещава и които с особена сила продължават да звучат?
Ценностите са в строфите на поезията и публицистиката му, в прочита на неговия героичен живот, в саможертвата му, в добре тактически и стратегически премисления сценарий, свързан с кораба „Радецки“. С всичко, което е направил, и с 22-те стихотворения, които е написал и които са наистина бисери не само за българската, но и за световната поезия. За публицистиката говорихме повече. Така че от тези неща, които споменах и цитирах, всеки може да си извади за себе си това, което е ценно и смята, че трябва да остане, да пребъде в българската памет, преминала през моста на времето от възрожденската епоха към днешния ден.
Цоня СЪБЧЕВА

Максим Генчев ще снима филм за Ботев

Максим Генчев ще снима филм за последните 100 часа на Христо Ботев, съобщи БНР. Творецът нашумя като сценарист, режисьор и изпълнител на една от ролите във филма за Левски, реализиран с дарения от хората по повод 180 години от рождението на Апостола. Основен източник за написването на сценария са спомените на Иванка, дъщерята на поета. Максим Генчев признава, че все още търси актьор, който да възпламенява от екрана с мисъл, поглед и дума. Идеята на автора е и тази негова творба да бъде финансирана от дарения на родолюбиви и състоятелни българи. Първите 300 000 лв. за бъдещата лента ще бъдат осигурени от млад бизнесмен, пожелал анонимност. „За останалите средства ще разчитам на съзнанието и на патриотизма на всички, за които името на Воеводата значи нещо. За мен, като и за повечето българи Васил Левски и Христо Ботев са умът и сърцето на един организъм, наречен България“, съобщи пред Радио Стара Загора Максим Генчев.

Възстановена е целостта на мемориалната плоча на Венета Ботева

Възстановена е целостта на мраморната плоча над гроба на Венета Ботева – съпругата на големия български революционер и поет Христо Ботев, съобщиха от Община Велико Търново. Вечният ѝ дом се намира в парк „Дружба“ във Велико Търново.
През миналия месец мемориалният символ стана обект на поругаване. Веднага след вандалската проява Община Велико Търново сформира комисия, която констатира щетите и възложи изработка на нова фотография и съответната рамка, Те бяха поставени върху плочата в началото на този месец. Така бе възстановен първоначалният й вид.
Допълнително почистено бе и парковото пространство край гробовете на Венета и Иванка Ботеви.
В парк „Дружба“ се намират още гробовете на майстор Колю Фичето, на революционерите Христо Иванов – Големия, Христо Караминков, на възрожденския учител, драматург и общественик Добри Войников. Облагородяването на зелените площи край тях е част от текущата поддръжка на парковете в Старата столица.

Николай Зайчев, кмет на Пещера: И днес има истински българи, които дават своя дан за развитието на държавата

Николай Зайчев, кмет на Пещера, в интервю за предаването „Без Ботев няма България“ на Радио „Фокус“.

Гостуваме в Пещера, защото там са родени двамата братя Димитър и Атанас Горови, свързали живота си с делото на Христо Ботев. Димитър Горов, известен като „банкерът на хъшовете“, дава голяма част от спечелените пари, свои пари, за свободата на България. Раздава се до степен, че стига до просешка тояга. Но повече ще научим от разказа на нашия гост, кмета на Пещера Николай Зайчев. Какво трябва да знаем за двамата братя Горови, родом от Пещера?
Двамата братя Горови са наистина емблематични фигури от историята на Пещерска община. Двама радетели, изключителни българи със своята революционна дейност, хора, които са останали в паметта на общината ни, на България. Община Пещера се включи в инициативата във връзка с честването на рождението на Ботев, а именно дейността на двамата братя Горови – Атанас Горов и Димитър Горов. Вие споменахте във въведението си за „банкера на хъшовете“, но не по-малки са достойнствата и на Атанас Горов. Двамата братя са родом от Пещера, като по-малкият брат, Атанас Горов, се качва на парахода „Радецки“ в Гюешево още с първата група четници и в последствие, на 20-годишна възраст, на практика той загива още при първата битка на връх Милин камък, на 18 май 1876 г. Той е един от 30-те четници, които са убити там на място. Малко по-сериозна е дейността на Димитър Горов. Интересно да се каже, че неговата дружба с Ботев по информацията, която имаме, датира някъде от месец септември 1867 г., като в последствие те наистина стават много близки. Запазени са над 30 писма, които са си разменяли с Ботев в качеството им като най-близки приятели. Заедно със съпругата си Иванка, Димитър Горов продължават четниците на парахода „Радецки“ и още на 16 май той е с първата група четници, облечени като градинари. Следва раздяла, като е много важно да се знае, че Христо Ботев предава на Димитър Горов последните си писма, телеграми и личния си дневник, като между тях е и знаменитото писмо на Ботев до жена му Венета, дъщеря му Иванка и сина му Димитър. Копие от него има и в Регионалния исторически музей. Димитър Горов дава изключително много за революционната дейност и в Браила, тъй като на практика неговата къща се явява и като тайна квартира, където се е прехвърляла тайната поща. Отделно от това той се явява и като „банкерът на хъшовете“. Бил е от сравнително заможен род. Още на 24 години попада сред българските емигрантски среди. Родителите му са били достатъчно заможни и са успели да го изучат и по този начин той да попадне сред революционните дейци на България, които са били по това време в Браила. Както споменахте, изключително честен човек. След поражението на Априлското въстание 1876 г. и гибелта на Ботев, въпреки загубата на по-малкия си брат, Димитър Горов продължава с нови усилия революционната си дейност, като още през месец юли следващата година, през 1976 г., когато в Букурещ се изгражда Българския централен революционен комитет, той отново е сред учредителите. Впоследствие се явява, виждаме го и като преводач в Руско-турската освободителна война 1877-1878 г. След освобождението този честен, справедлив и влиятелен човек полага усилия като околийски управител в полза на държавата. Както споменахте, разпилява имущество и здраве по бунтовете и хъшовете. Той умира в крайна мизерия, като е забележителна фразата, която казва на съпругата си, като й дава последните средства, които има: „Ето ти тези 3 франка. Всичко това остана от всичкия ми имот. Запали ми една свещ на гроба“. Общо взето това е и равносметката на т.нар. „банкер на хъшовете“ – една наистина велика фигура в историята на Пещера и на България.

Към казаното от вас не мога да не направя съпоставка за непризнателността на освободена България към хора като Димитър Горов, защото той е спомоществователят на българската свобода, дава част от парите, изпраща до Вардим четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа през 1868 г.
Точно така.

През есента на 1875 г., както и вие казахте, наема къща за възстановения Гюргевски революционен комитет, в която да се помещава, да заседават. Вече казахме многократно за кесията му, която е отворена за всеки, изпаднал в беда. Бунтовник. Димитър Горов финансира издаването на песни и стихотворения на Христо Ботев, на Стефан Стамболов, дава част от парите, с които Ботев купува печатницата, спомоществовател е при организиране на четите на Таньо Стоянов и Христо Ботев. Дава брат си, загинал в четата на Христо Ботев. И „признателна България“ му отговаря с мизерия. Ето това е въпрос, който би трябвало да мъчи съвременната ни съвест.
Така е, смятам, че достойните хора на България за съжаление не са оценени в нашата история.

Г-н Зайчев, в Пещера какво място отдавате на делото, на живота на двамата братя, на Димитър и Атанас Горови?
Освен паметниците, които имаме в тяхна чест, които се посещават на рождените им дати, освен паметникът на Ботев, който винаги когато ние посещаваме, споделяме и признателността си към братя Горови, наистина пещерци се гордеят с двамата братя и с това, което те са дали за историята на България.

Правите ли някакви специални събития, организирате ли специални събития в тяхна чест?
Да, във връзка с всичките годишнини, отделно се водят различни публицистични местни радиопредавания. Надявам се, че отдаваме изключително голяма признателност към двамата братя, достойни българи и пещерци.

Да ви попитам, възможно ли е да просъществува днес човек като Димитър Горов, такъв филантроп, такъв спомоществовател, такъв предан на дело и кауза човек, който буквално да даде всичко мило, което има?
Аз смятам, че независимо от негативизма, който изказваме в подобни моменти във връзка с нашите исторически личности – примерно един Петко Войвода, независимо от всичко, и в момента в България има хора, които са истински българи, оценяват всичко, което се прави в държавата, и дават своя дан за развитието на тази държава по един или друг начин. Да, наистина като че ли тези идеали от Възраждането не са чак толкова силни в момента, но все си мисля, че трябва да сме добри, да сме признателни и същевременно с това да помагаме на хората, за да може по този начин най-малкото да помагаме и на държавата си, на всички наши съграждани и сънародници. Това е начинът да просъществува нашата държава и в бъдещето.

Много ви благодаря за това, че бяхте наш гост.
Благодаря и аз.

Благодаря ви, че ни дадохте възможност да поговорим за делото на двамата братя Димитър и Атанас Горови. Малко известно е то и едно от нашите задължения е повече да говорим за тях.
Точно така, точно така. Благодаря ви и аз.
Цоня СЪБЧЕВА

Гл. ас. Бета Хараланова, РИМ- Шумен: Хората в село Задунаевка почитат изключително много Христо Ботев, а 2 юни се чества с голяма тържественост

Гл.ас. Бета Хараланова, Регионален исторически музей- Шумен пред Радио „Фокус“- Шумен

Регионален исторически музей- Шумен проведе поредната си научна експедиция на територията на Украйна от 16 до 22 юни. От първата експедиция през 2009 година досега усилията на музея бяха насочени към украинските села Кулевча и Заря. Г-жо Хараланова кои селища посетихте тази година и какви бяха задачите?
Тази година решиме да посетим Задунаевка, също бесарабско село. Поводът е 170-тата годишнина от рождението на Христо Ботев, който е бил учител там. Целта ни беше не да проверим как се тачи паметта на Христо Ботев, защото тези, които са посетили селото пишат за годините, когато Ботев е бил там. Нашата цел бе същата, както и при теренните проучвания в другите селища- да проучим доколко се съхраняват българските традиции и обичаи, какво е българското самосъзнание, дали и доколко местните жители се чувстват българи. Село Задунаевка се намира в Одеска област, на 240 км от Одеса, на 50 км от Болград. За първи път посещаваме село от Арциски район. Селището е сравнително малко, към настоящия момент неговите жители наброяват около 1000-1200 души, докато в Кулевча например са 4 800, в село Заря- около 7 300 души. Още с пристигането ни пролича българският дух и нашето старо гостоприемство. В първия ден ни посрещна кметът Дмитрий Димитриевич. Селото почти не се отличава от останалите, в които сме били. Може би е малко по- изостанало, вероятно заради голямата отдалеченост от областния град, а и е по- малко. Много от младите хора идват да учат и живеят в България. Това е сериозен проблем, в училището намалява броят на учениците, а детската градина се посещава от 26 деца, поне през лятото. На следващия ден започнаха и нашите срещи с българите от селото. То е основано през 1822 година, тогава получава статут на такова, а иначе първите заселници се появяват 1816-17 година. Интересно е, че изследователи посочват, че това са българи от Пловдив или Сливен, но по думите на възрастни хора има преселници от Варна. Допускам такава възможност, тъй като в ежедневната си реч те изпозват редица български думи, докато в някои други села българските думи бяха видоизменени, с по- руско звучене. Например, разказвайки за зимните празници хората от Задунаевка изполват думи като лук, б аница, яхния. Ние не сме езикезове, но наистина личи, че няма т.нар. македонски или тракийски говор, а просто по- балкански, както е в Сливен или Варненския край. През 1890 година е открита тяхната църква „Св. Успение“. Един от въпросите при разговорите ни с различни информатори беше по какъв начин са успели да съхранят храма. Известно е, че по Сталиново време и особено след 1945 година църквите в Съветския съюз, в голяма част са били съборени. Историята, която разказват тук, е че когато големите метални въжета са били поставени, за да съборят купола на църквата трима души от селото с един удар, с един замах са успели да ги разкъсат и така са успели спасят храма . И тримата са попаднали в затвора за тези си деяния. Били са затворени около една година, на единият човек му беше много трудно да говори за това, явно спомените много тежат. След 60-те години църквата е била превърната в музей, след това е била пригодена за спортна зала, в която са се провеждали тренировки по борба и вдигане на тежести. След 1989 година църквата е възстановена като храм, със свещеник. Новият отец е успял да събере спонсори и да извърши основен ремонт. Кметството се помещава в Дома на културата. Пред него се намира Паметник на загиналите във войните. В Първата световна война са загинали около 60 души. Паметникът е от 1966 година. Плочата с имената завършва с думите на Ботев :Тоз който падне в бой за свобода, той не умира!. Изключително голямо уважение към Христо Ботев. Има много красив негов паметник в цял ръст, открит 1991 година. Негов автор е българският скулптор Георги Неделчев. В училището в Задунаевка, именувано на името на великия поет и революционер има бюст на Ботев до българското знаме. При пристигането си в селото, ние също отдадохме почит пред великия българин, поднесохме венец, който донесохме от България. В училището е обособена специална Ботева стая. В нея е устроена изложба, дарена от Врачанския музей. Децата там учат български език. При нашето посещение на дъската беше изписано – Диктовка по „Шибил“, като ни обясниха, че децата сами са изявили желание за диктовка по българрски разказ или стихотворение. Училището е голямо и добре уредено, но с намаляващ брой деца. В селището има четири главни улици, които са много дълги. Една от тях носи името на Ботев.

А какво ви направи впечатление по отношение на обреди и обичаи, запазени от преселението в България?
В тази връзка от проведените разговори с хората от Задунаевка стана ясно, че доскоро са правили Сурваки и Коледуване. Характерен е религиозният празник „Звезда“, който записахме и в село Кулевча. Той се прави по Нова година и е свързан с обикаляне на къщите. Характерни са били и седенките. Разпитвахме и за носиите- върху ризата е обличан сукман, който се завързва с пояс, а задължително главата е покрита с кърпа. Запазени са българските имена Коста, Мария, Стояна, Злата, Иван е много разпространено, имена, които също говорят за българският им произход, че пазят българската памет и традиции. Фокус: В село Кулевча вие имахте интерес към облика на селото, към неговите къщи. Гл.ас. Бета Хараланова: Да, и в Задунаевка разговаряхме за къщите. В началото те са строени от кирпич, но в последствие започва да се използва камък от близката до селото каменна кариера. Като визия са почти еднакви- много стаи наредени една до друга. Във всяка една къща има проводник- стаята, която се използва само за сватби и погребения. В Кулевча тази стая се нарича Голямата къща. Имат много хубав музей. Една от залите е посветена на Христо Ботев, представени са копия на снимки и материали, а в другите две зали е представен битът на селището, с интересни оригинални материали и снимки от историята на селото. Имат много известна школа по рисуване. Децата са завоювали много награди и отличия. На две стени бяха показани дипломи и грамоти. Впечатли ме това, че децата нямат стативи, а правят импровизация от дървена дъска, поставена върху стол, така рисуват. Но го правят успешно. Интересно е, чеЗадунаевка вероятно е едниственото село в цяла Украйна, което организира футболен турнир на фамилии. Цели фамилии състамят един отбор, като се включват от децата до прадядовци. В селището хората говорят с годост за този турнир. Върху герба на Задунаевка е изобразена вятърна мелница. Още в самото начало, с идването на първите заселници, през 1827 или 1837 година е построена първата вятърна мелница. И до днес се пази една като спомен. Доста далеко е извън селото, за жалост се оказа, че е в окаяно състояние и ако не се консервира, реставрира и този спомен ще бъде унищожен. Като цяло сме доволни от наблюденията и интервютата, които осъществихме, но не мога да кажа, че сме завършили напълно нашите проучвания. Вероятно и тук, както и в Кулечва, експедицията ще има няколко етапа.

С какви хора се срещнахте и разговаряхте?
Много бяха проведените интервюта. Например, успяхме да запишем трима от бившите кметове. Те разказваха как се е развивало селото, какво е построено, например Домът на културата е бил построен през 1966 година, с 800 места. Но трбва да кажа, че това, което впечатлява на прима виста е, че всички говорят за Христо Ботев. Тачат го и го милеят. Ние посетихме къщата, където е живял Ботев. Тя е е реставрирана, купена е от българин. Върху къщата, е поставена паметна плоча, на която е посочено ,че в този дом е живял българският революционер и учител Христо Ботев. Разгледахме къщата, голяма е, но е празна. Сред хората, с които разговаряхме имаше мъж на 90 години, имаше учител по история. Трябва да кажа, че не е лесно да се провеждат такива интервюта. Например излизахме вечер, когато хората са се събрали на приказка, на „дернек“ го наричат, в Смядово използват този израз и се получаваха много хубави разкази. Но още веднъж ще кажа, че въпреки изминалите години паметта за престоя на Христо Ботев в този райно се пази свято. Знаят стихотворенията на Ботев, пеят песни, посветени на Ботев. Празнуват тържествено 2 юни, канят гости от Одеса, от българското общество, сегашният посланик Красимир Минчев е бил сред гостите. Велик поет и голям революционер отдал живота си за България, така говорят хората тук за Ботев. И са горди. Горди са, че живеят в село, в което Ботев е бил учител. Ние можем и да ги разпитваме за нещо, свързано с историята, но пръвата им дума е за Ботев.
Ивелина ИВАНОВА