Вандали поругаха гроба на Венета Ботева във Велико Търново

Вандали поругаха гроба на Венета Ботева във Велико Търново. Жената и дъщерята на поета и революционер Христо Ботев са погребани в централната част на града, а преди дни бдителни граждани забелязали, че снимката на паметната плоча на Венета е съсипана, предаде Bulgaria On Air. Венета Ботева умира през 1919 година, след като вече е загубила съпруга си Христо и дъщеря си Иванка. Погребана е в централната част на родния си Велико Търново до гроба на дъщеря си. От община Велико Търново заявиха, че снимката на съпругата на Ботев веднага ще бъде сменена с нова. А търновци казват, че се надяват това да е последното вандалско посегателство. Близо век след смъртта ѝ в спомените им тя завинаги остава като една от първите еманципирани жени, която има огромна заслуга за развитието на града.

Д-р Емил Кабаиванов: Съвременният принос на Карлово към дейността на революционерите е да бъде инициатор и двигател на събитията заедно с Калоферската общественост

Д-р Емил Кабаиванов, кмет на Карлово и член на Националния инициативен комитет за честване на 170-aта годишнина от рождението на Христо Ботев, в първото издание на предаването „Без Ботев няма България“ на Радио „Фокус“.

Вие слушате съвместното предаване на радио „Фокус“, община Карлово и Националния инициативен комитет за честване на 170-та годишнина от рождението на Христо Ботев. Наш гост е членът на Националния инициативен комитет и кмет на Карлово доктор Емил Кабаиванов. Защо е важно да говорим за Ботев през цялата година, а не само в дните на тържествата за неговото рождение и неговата гибел?
Защото така правим повече, за да присъства Ботев в нашите мисли. Ако се ограничим само в чествания, в дати, свързани с рождението му, с 2 юни или по някакъв повод, това е инцидентно, кампанийно. Гледали сме го през годините и то не носи резултат. А това, което всички искаме, е с говоренето за Ботев, със спомените, с разсъжденията, с припомнянето на неговите стихове, с писменото наследство, духът, с който този 28-годишен велик български поет жертва живота си за свободата на България, любовта му към отечеството да бъдат ежедневие, та и ние да вземем да правим повече за това отечество, което ни е единствено.

Вие сте инициатор за създаването и член на Националния инициативен комитет за посветените на Христо Ботев чествания. Какъв е приносът на Карлово към тях? На Карлово, чийто кмет сте?
За принос на общината мога да говоря, за себе си е нескромно и няма да го направя. Нека след като дойде краят на тази година, по това, което сме направили, да съдят за това какво сме изпълнили. Иначе да започнем от там, че Карлово е родният град на бащата на Христо Ботев – даскал Ботьо Петков, и че Ботев е възпитан в духа на Карлово и на Калофер. Даскал Ботьо – неговият баща, не само биологичен, но и човекът, който го е изградил като личност, пък е продукт на карловската образователна и просветна школа на Райно Попович. Ние приемаме Карлово и Калофер като неразделна част от Карловската долина, от онази атмосфера на родолюбие, на патриотизъм, на жажда към знание и просвета, подготовка за национална революция, така както Левски и Ботев са взаимно свързани. Не можем да ги отделим. Днешният принос на Карлово е да бъде инициатор, да бъде двигател на събитията, заедно с калоферската общественост.

Д-р Кабаиванов, защо Карловският регион дава на България толкова светли умове – Васил Левски, Христо Ботев, Иван Вазов, Марко Балабанов, Христо Данов, доктор Иван Богоров, кметове на София, финансови министри? Какво е обяснението?
Нескромно ще бъде аз да давам обяснението, което да бъде меродавно, но ще кажа моето виждане. А то е, че за да се възпитат и израснат тези личности, които са оставили своя собствен почерк в най-новата история на България, дали са пример, показали са на хиляди след тях какво значи да обичаш отечеството и да работиш за него, е помогнала средата. Като започнем от Клисура, минем през Сопот, Карлово като духовен център, и Калофер, виждаме, че във всяко едно от тези четири селища и съставните на Карловската долина, които са още 23, хората са отделяли от залъка си, за да строят училища, църкви. Те са избирали и са назначавали най-добрите и най-прогресивните учители за онова време. Аз ви напомних за просветната школа на Райно Попович, да добавим към тези светли личности и братята Евлоги и Христо Георгиеви. Та тази школа на просвета и образование им е давала това, което светът по онова време е приемал за напредничаво като знание и постижение на науката, като знание за света и за себе си. Oсвен това тези млади тогава български патриоти и борци за национално, за духовно и политическо освобождение, те са се организирали в кръжоци, обсъждали са между тях това, което се случва в Европа, на Балканите. Пример са им били наскоро освободените Румъния, Гърция и други съседни балкански региони, и са се готвили за националното освобождение. Само един просветен човек може да изведе борбата за национално освобождение до край. Защото това не е просто един бунт, оглавяван от лидери, от водачи, това е осъзната национална революция. Всичко това е било в нашия край, като започнете от Клисура, от Калофер, тези личности са родени, възпитани, израснали и са кумири на вече поредица поколения българи.

Казвате национална революция, но такава с осъзната национална доктрина. Вие сте радетел за изготвянето на нова съвременна доктрина, национална, на България. Докъде стигна процесът?
Аз бих казал, че съм един от хората, които го казват не на глас. Необходимостта е назряла и тя е повече от може би 20 години. Правени са опити за стратегии за национална сигурност. Това не е този важен стратегически документ, който е важен на България, за да определи развитието ни следващите няколко десетилетия. Националната доктрина е този документ, който ще бъде изработен с ума, с енергията и с любовта към отечеството от научните, политическите среди, от гражданското общество, неправителствените организации също трябва да участват. И да бъде обсъден в рамките на българския парламент и общество, за да бъде такъв документ, такава доктрина, наистина национална доктрина, че който и да спечели следващите парламентарни избори, да не може да се отклонява от пътя, който обществото и нашия парламент е решил, че България трябва да следва през следващите десетилетия.

И да включва какво? Можете ли да ни го разкажете с няколко изречения?
Трябва да включва стратегическите области, сектори, важни за развитие на една държава – запазване на териториалната цялост; взаимоотношението на България със съседите; участието й в политически и военни съюзи; развитието на икономиката; развитието на нацията, тоест тук ще кажа накратко демографията; българското образование; екология. Вероятно може нещо в момента да пропускам, но това са стратегическите области, които като ги събереш, дават образа на една съвременна държава. Аз съм сигурен, защото познавам такива хора и от научните среди, и честни политици, които дори в момента да не са активни политици, биха могли да се включат, за да стане това факт. Разбира се, като казвам това, имам предвид пълната ангажираност на парламента, правителството и президентството. Без тези институции няма как да имаме пълноценна, задълбочена и консенсусна национална доктрина. А тя трябва да бъде приета с огромен консенсус, защото тя трябва да отрази надеждите, мечтите, реалността и въжделенията на българския народ, на българските граждани.

Д-р Кабаиванов, в Карлово как свързвате и свързахте честванията – годината, посветена на Левски? Тази сега, посветена на Ботев, следващата, която ще бъде посветена на Вазов?
Както казах, тези личности са свързани и ние не би трябвало да ги разглеждаме отделно макар и с възрастовате разлика между тях – знаете кога са родени те. Левски е идеологът и организаторът на Вътрешната революционна организация, на тази мрежа от Комитети, която прави възможно и Априлското въстание, и възстановяването на българската държавност след освобождението; Ботев е гениалният поет, а Вазов е…

Гениалният разказвач.
…гениалният разказвач, замислих се точно как да го определя, защото ние го знаем като патриархът на българската литература. Но тези личности са в духовна връзка. Преди малко говорихме защо в карловския край – по тази причина, която казах – те са в духовна връзка и работят на едно поле – това на просвещението, на литературата и поезията, на националната революция. Затова ние трябва да ги разглеждаме в една цялост и макар че Вазов е роден в съседната нам община Сопот, която се намира във вътрешността на Община Карлово, заедно с колегите ще работим, така че и следващата година да бъде наистина годината на Вазов. Той го заслужава. Няма нужда да се аргументираме защо.

Кабаиванов, къде е мястото на Левски, на Ботев, на Иван Вазов в съвремието ни?
Мястото им, освен на портрети, по стените, на бюстове, мисля че е най-важното и най-трайното място е в нашите умове и в сърца. Да се говори за тримата великани на духа и действието, може само с емоция. Ако някой англичанин, германец или французин говори за тях като личности, като поети, като революционери, той би могъл да говори само с разума си. Но един българин, освен с разума, когато става въпрос за Левски, Ботев и Вазов, говори и със сърцето си. И там е тяхното истинско място, за да се предават спомените, наследството, духовните послания да се предават от българин на българин, от поколение на поколение.
Човек чувства най-силно със сърцето си поезията. Вашият любим стих от Ботев?
Аз го казах в едно от вашите предавания. „Месец изгрее, звезди обсипят свода небесен, гора зашуми, вятър повее, Балканът пее хайдушка песен“. Вероятно изпускам нещо от целия стих, но той ми е запечатан в съзнанието и винаги ще бъде с мен, защото толкова прекрасно описание на природата, съчетано с това чувство, което предава, аз не познавам такъв поет. Само на 28 г. с 20 стихотворения, но какви? Велики като него.

„Настане вечер, месец изгрее, звезди обсипят свода небесен, гора зашуми, вятър повее, Балканът пее хайдушка песен“. В началото на предаването извадих един цитат. Така смятам във всяко следващо предаване да правя. Цитат от публицистиката на Ботев, от „Смешен плач“, написано е през 1871 г., тогава е публикувано, но една фраза гравира ума – „Лудите не може никой утеши. Бесните не може никой укроти“. Как я тълкувате?
Замислям се, защото тълкуванието няма да е с едно изречение. Аз ще допълня с една мисъл на Левски, който отсича накрая след много разсъждения – „И всекиму своето“. Този, който не може да схване моментът, не може да бъде в събитията и да бъде полезен за държавата, го оставяме да се развива и да си живее в неговия свят. На нас ни трябва общество, общност, която да работи в една посока. Искам да ви припомня и още нещо, написано от Ботев: „Няма власт над тази глава, която е готова да се отдели от плещите си“. Това също е от Ботев и е много велико.

Много ви благодаря за тази първа среща в предаването „Без България няма Ботев“.
Успех му желая.
Цоня СЪБЧЕВА

Цвета Караянчева, председател на Народното събрание: Длъжни сме да отдаваме дължимото на загиналите за свободата ни, те са онази спойка, правеща ни от масата народ

Цвета Караянчева, председател на Народното събрание и председател на Националния комитет за отбелязване на 170-ата годишнина от рождението на Христо Ботев, в интервю за първото издание на предаването „Без Ботев няма България“ на Радио „Фокус“.

Госпожо председател, 2018 година е на Ботев. Защо е важно да говорим за него през цялата година, а не само в дните не неговото рождение и гибел?
Ботев е светиня. Ботев е революционерът, благодарение на чието безумство я има България. Защото на него му е било ясно, че няма как с тези 200 човека да победи многохилядната османска армия. Но той е вдигнал глава, увлякъл е след себе си тези четници, за да покаже на света, че малка България не може и не иска повече да бъде поробена. Той е мерило за кураж, пример е. Изумително мъдър е за крехката си възраст, а целите, които си поставя, са гигантски – да освободиш една поробена държава и да дадеш бъдещето й. Затова за Ботев трябва да говорим години напред, за да могат и най-малките да знаят, че има такъв човек, че той е революционер, но и публицист. И трябва все повече да популяризираме и неговите публицистични произведения, за да видят нашите млади хора колко мъдър човек е бил той за крехката си възраст. Знаменателни остават словата му, че няма власт над оная глава, която е готова да се отдели от раменете си в името на свободата. В неговата уста имат особен смисъл думите робство и свобода, любов и омраза. Всяко едно нещо, свързано с Ботев, трябва да се популяризира. Защото в динамичните времена, в които живеем, сякаш забравяме за тези личности, благодарение на които България я има. И ще си позволя тук да цитирам Алфонс дьо Ламартин, който казва, че отечеството е създадено от праха на мъртвите. Ние сме длъжни да отдаваме дължимото на загиналите за нашата свобода, защото те са онази спойка, която прави от масата народ.

Споменахте творчеството на Христо Ботев. Как публицистиката и стиховете на поета революционер дават ключ към решаването на проблемите на деня днес?
Когато се прочете един стих на Ботев, не само смисълът, а чувствата, които те изпълват, сякаш те карат да се отлепиш от земята, да минеш в друго измерение. В днешното време на противоречия, на непрекъснати конфликти, в които живеем, трябва да имаме мъдри и прозорливи лидери. Трябва ни да се обръщаме към историята да черпим опит, разум. Защото в днешно време на отрицание, поругаване е трудно да бъдеш политик и управляващ. И може би ние, политиците, трябва да черпим мъдрост от тези наши исторически личности, останали някъде назад в историята. И по тази причина във всички мероприятия, които правим, свързани с Ботев, целим да увлечем и младите хора. Хубаво би било всички да се включат, но особено за нас са важни младите хора, учениците. И тези, които учат в училища, които носят името на Ботев. В началото на юни се състоя Националният сбор на училищата, които носят името „Христо Ботев“. Вече върви конкурс за есе за Христо Ботев, наградите ще бъдат раздадени на 1 ноември – Деня на народните будители. Защото Ботев е будител, нашите ученици, нашите учители – са будителите на днешното време. И те трябва да почувстват тази сила, тази енергия. И по тази причина на 1 ноември ще бъдат наградени най-добрите есета и стихотворения. Предстои ни национална конференция на тема „Ботев“, заедно с националния музей в Калофер. Всяка една стъпка, която предприемаме, цели да популяризира делото и личността на Ботев, да накара младите хора да се гордеят, че са българи, да се гордеят с нашата история, със славните ни исторически личности.

А гордеят ли се? Къде е мястото на Ботев в съвремието ни?
Знаете ли, изкачих връх Околчица на 2 юни, имаше толкова млади хора, малки деца. Много енергия видях в техните очи, толкова много гордост, че съм сигурна, че има място за Ботев в днешното време, има място за тези славни български герои. Две дечица – едното на 6, другото на 3 годинки и половина, горе на Околчица рецитираха „Хаджи Димитър“. И те го правеха от сърце. Макар че бяха толкова малки, те сякаш осъзнаваха подвига на героя. Това накара много от големите да се просълзим и да почувстваме тази национална гордост, от която имаме нужда. Важно е да говорим за Ботев. И аз виждам смисъла във всеки един ден, в който се срещам с младите хора. Направи ми впечатление, гледайки по телевизията, че имаше хора, които като чуха в 12:00 часа сирените, с които почитаме загиналите, спряха колите, излязоха и застанаха до автомобилите си. Това е знак, че българинът осъзнава, че трябва да почита героите си, за да може да гледа в бъдещето.

Вие спомняте ли си вашата първа среща с творчеството на Христо Ботев?
За съжаление не. Била е във времето, когато сме го изучавали в училище. Аз бях доста добър рецитатор и ми се е налагало много да рецитирам стихотворения от различни български автори. Но начинът, по който се чувстваш, когато рецитираш Ботев –трябва да го осъзнаеш, за да го направиш. Освен енергията, пламъка, с който зареждат неговите стихотворения, има и чувство на гордост и на възхищение от Родината и това, че тя не може да бъде поробена, и това, че ние като българи трябва да бъдем горди.

Вашият любим стих от Ботев, само за нас и само за нашите слушатели?
„Подкрепи и мен ръката, та кога въстане роба, в редовете на борбата да си найда и аз гроба“.

Пред стиховете на Ботев оставаме безмълвни. Но вие сте председател на Националния инициативен комитет за честванията на Годината на Христо Ботев по повод 170 години от рождението на революционера, поет и публицист. Казахте какво предстои, но какво направихте досега?
Имаме вече подготвен сайт, няколко инициативи се проведоха в Карлово, Калофер, в училищата, които носят името на Ботев. Във Враца има мероприятия, които кметът Калин Каменов провежда. Опитваме се максимално много да наситим програмата за Ботев през тази година, винаги има какво да научиш за него. И това, което сме направили до момента, също не е достатъчно. Аз мисля, че до края на годината дори и тези много мероприятия, които сме планирали, пак няма да са достатъчни. Предстои на 26 юли да дойдат в парламента учители от всички български училища извън пределите на България. И тогава всеки един от тях ще получи портрет на Ботев, за да могат да го занесат в българските училища и да може духът на Ботев да обладае тези училища, да може там да се чувства неговата сила, неговият строг поглед. Аз преди месец, точно преди 2 юни, в офиса в Кърджали получих един 2-метров портрет на Ботев. И сега той виси там и ни гледа строго. И поглеждайки го в очите, няма как да не се запиташ – направи ли всичко възможно за България? И аз мисля, че всеки един трябва да има в кабинета си портрет на Ботев, но не за да го показва или по някакъв начин да получава някакви дивиденти, или видите ли, аз съм голям почитател на Ботев, а да го поглежда в очите и да се пита – направих ли всичко, каквото можах, за България?

Портретът от кого е?
От един кърджалийски художник, който го е правил за едно училище, но е решил да ми го подари на мен, тъй като аз съм патрон на честването на 170 години от рождението. Изключително мил жест, който много ме трогна.

Госпожо Караянчева, какво ще пожелаете на посветеното на Ботев предаване на Радио „Фокус“ – „Без Ботев няма България“, в чийто първи брой вие сте първи гост?
Ще пожелая никога да не забравяме Ботев, да го помним и да го носим в сърцата си. Да се гордеем, че малка България има такива герои като Ботев, като Левски, като Раковски, като Каравелов и още много, много видни български революционери, които безкористно, в името на България са загърбили своето семейство и са останали верни на каузата за свободата. И благодарение на такива герои днес България я има. И благодарение на българите тези герои ще бъдат завинаги запомнени и техният подвиг, свято дело няма да бъде забравено.

Защото без Ботев няма България.
Защото без Ботев няма България.
Милослава АНГЕЛОВА

Д-р Емил Кабаиванов, кмет на Карлово: Съвременният принос на Карлово към дейността на революционерите е да бъде инициатор и двигател на събитията заедно с Калоферската общественост

Съвременният принос на Карлово към дейността на революционерите е да бъде инициатор и двигател на събитията заедно с калоферската общественост. Това каза за Радио „Фокус“ д-р Емил Кабаиванов, член на Националния инициативен комитет и кмет на Карлово, по повод 170-ата годишнина от рождението на поетът-революционер Христо Ботев. Той каза още, че благодарение на добрите учители на онова време, днешната история помни великите личности, оставили собствения си почерк върху най-новата история на България. „Като започнем от Клисура, минем през Сопот, Карлово и Калофер, ще видим, че във всяко едно тези селища и съставните на Карловкса долина, които са 23, хората са отделяли от залъка си, за да стоят училища и църкви. Избирали са и са назначавали най-добрите и прогресивни учители за онова време. Тази школа на просвета и образование им е давала това, което светът по онова време е приемал за напредничаво като знание за света и науката“, обясни той. Според д-р Емил Кабаиванов животът и делото на Васил Левски, Христо Ботев и Иван Вазов трябва да бъдат разглеждани като едно цяло. Той съобщи, че ще бъде направено всичко възможно идната 2019-та да бъде година на Вазов.

Цвета Караянчева, председател на Народното събрание: Ботев е светиня, Ботев е революционерът, без който нямаше да я има България

Ботев е светиня, Ботев е революционерът, без който нямаше да я има България. Това каза в предаването „Без Ботев няма България“ на Радио „Фокус“ председателят на Народното събрание Цвета Караянчева по повод 170-ата годишнина от рождението на поетът-революционер. Тя добави, че в динамичните времена, в които живеем, за съжаление сякаш забравяме за революционерите като него, благодарение на които България я има до днес. „За Ботев трябва да говорим с години напред, за да могат и най-малките да знаят, че има такъв човек, че революционер, но той е и публицист и трябва все повече да популяризираме и неговите публицистични произведения, за да видят нашите млади хора колко човек е бил той за крехката си възраст. Знаменателни остават словата му, че няма власт над оная глава, която е готова сама да се отдели от раменете си в името на свободата. В неговата уста имат особен смисъл думите робство и свобода, любов и омраза, така че всяко едно нещо, свързано с Христо Ботев, трябва да се популяризира“, обясни Караянчева. В заключение, тя пожела на всички българи никога да не

Община Карлово връчи грамоти на участниците в Националния ученически събор, посветен на 170-годишнина от рождението на Христо Ботев

Завърши Националният ученически събор, посветен на 170-годишнина от рождението на Христо Ботев, който се проведе в град Калофер на 12 и 13 юни. Това съобщиха от пресцентъра на Община Карлово. В Национален музей „Христо Ботев“ всички участници в ученическия събор получиха грамоти за участие от името на кмета на Община Карлово д-р Емил Кабаиванов, както и други подаръци, свързани с живота и делото на Христо Ботев. Грамотите бяха връчени от Радостина Николова – експерт от Министерство на образованието и науката. Преди да се отправят към своите градове, учениците посетиха също Даскал Ботьово училище и храм „Успение на Св. Богородица“ – в град Калофер.
Тази година Националният ученически събор бе под надслов „Какви деца е раждала, ражда и сега българска майка юнашка“. Всички участници в него показаха как трябва да се пази националната гордост и да се дава пример на следващите поколения.
Националният ученически събор е организиран от Министерство на образованието и науката, община Карлово, СУ „Христо Ботев“ – гр. Калофер, НМ „Христо Ботев“ – гр. Калофер и НЧ „Христо Ботев – 1869“ – гр. Калофер.

Таня Маринова: Участниците в Националния ученически събор за 170 години от рождението на Христо Ботев пазят националната гордост и дават пример на бъдещите поколения

Участниците в Националния ученически събор под надслов „Какви деца е раждала, ражда и сега българска майка юнашка“ пазят националната гордост и дават пример на бъдещите поколения. Това каза в седмичното образователно предаване „Всички в час“ на Радио „Фокус“ Таня Маринова, директор на СУ „Христо Ботев“ в Калофер – домакин на събитието. Тя уточни, че има желание двудневният събор, посветен на 170-годишнината от рождението на поета и революционер Христо Ботев, да се превърне в традиция с още по-голяма масовост. „Целите на събора всъщност са: на първо място – да се представи възможност за един социален, образователен и културен обмен между мотивираните млади хора със задълбочени знания извън училищните дейности. Втората цел е формирането на ценности като родолюбие, национална гордост и високо българско самосъзнание. Трето – да се стимулира творческия потенциал на българските ученици. Ние, като горди потомци на Ботев, със знамена в ръце участвахме в Парад на знамената, като стигнахме до паметника на Христо Ботев, където поставихме гирлянд в памет на загиналите за свободата на България“, обясни Таня Маринова. Тя каза още, че всяка презентация за кандидатстване в инициативата на Министерство на образованието и науката завършва с послание, които ще бъдат обобщени и публикувани в юбилеен сборник, какъвто ще получат всички участници.

Ученици писаха послания за бъдещите поколения по време на Национален ученически събор в Калофер

Ученици от училища с името на Христо Ботев писаха послания за бъдещите поколения по време на Национален ученически събор в Калофер, посветен на 170-годишнината от рождението на Ботев. Това съобщи за Радио „Фокус”- Пловдив зам.-кметът на Карлово Антон Минев. В регламента на събора беше предвидено всяко училище да представи презентация за историята му и послание за бъдещите поколения. Всички послания ще бъдат обобщени в общо, което ще бъде публикувано в книга с фотоматериали. Книгата ще се изпрати за спомен на всяко училище. В 17 часа вчера учениците, участници в Националния събор се събраха в музея на Ботев в Калофер, където се започнаха с живота и делото на Христо Ботев. Там им бяха подарени тениски с лика на Ботев. На площада в Калофер те рецитираха стихове на Ботев. Бе направен и гирлянд на славата, който бе положен пред паметника на поета–революционер. Там учениците прочетоха общо послание към бъдещите поколения.
Днес всички участници в Националния ученически събор получиха книгата на Атанаска Петкова „Ботевата чета” и посетиха Даскал Ботевото училище и родната къща на Ботев. Училищата в страната, носещи името на Ботев са около 200.
Цветана ТОНЧЕВА

В Калофер започна Национален ученически събор, посветен на 170-годишнина от рождението на Христо Ботев

В град Калофер започна Национален ученически събор, посветен на 170-годишнина от рождението на Христо Ботев, съобщиха от пресцентъра на Община Карлово. В него участват 15 средни училища, носещи името на великия поет-революционер.
Срещата бе открита от директора на калоферското средно училище „Христо Ботев“ – Таня Маринова и гайдарски състав от възпитаници на училището. В залата на НЧ „Христо Ботев“ представители на всички училища представиха мултимедийни презентации на тема „Моето училище – горд наследник на Христо Ботев“. На последния слайд от презентацията учениците бяха написали своето послание, свързано с личността на Христо Ботев и паметта за него у младите хора. С тези послания децата поставиха началото на създаването на Юбилейна книга. Тържествено шествие със знамената на всички училища се отправи към паметника на Христо Ботев, където бяха поднесени гирлянд на славата и цветя в знак на признателност. Националният събор продължи с концерт, в който взеха участие Първи ученически гвардейски отряд към ЕГ „Христо Ботев“ град Кърджали и певицата Деси Добрева.
Поздравителен адрес до всички организатори и участници в Националния събор бе изпратен от министъра на образованието и науката – Красимир Вълчев. В него бе написано: „…Благодаря Ви за провеждането на ученическия събор, с който давате възможност учениците да помнят и почитат тези, които са се посветили на великата кауза на свободата! Христо Ботев е не просто част от най-славния български път, Христо Ботев е част от вечността.“
На събитието присъстваха кметът на община Карлово д-р Емил Кабаиванов, народният представител Веска Ненчева, председателят на ОбС Карлово Теодор Шойлеков, заместник-кметът на община Карлово Антон Минев, кметът на град Калофер Румен Стоянов, експертът от Министерството на образованието и науката – Радостина Николова, експертът от РУО Пловдив – Димитър Ставрев, много жители и гости на града.

Обновиха Ботев парк в Козлодуй

Община Козлодуй обнови Ботев парк с беседки, барбекюта и ново осветление, предаде БНР. Проектът е почти завършен, а барбекютата вече се ползват за пикник от жителите и гостите на града, каза за Радио Видин Лиляна Рашкова, директор на дирекция „Хуманитарни дейности“ в общината. Средствата за ремонта са от бюджета на Община Козлодуй и със съдействието на АЕЦ „Козлодуй”. „Проектът включва нови беседки и нови барбекюта, които са разположени на централната поляна в парка. Имаме и ново LED осветление и дървена къщичка. Хората вече започнаха да идват и паркът е пълен, което много ни радва.“ – каза Лиляна Рашкова. Ботев парк в Козлодуй е мястото, където атомната електроцентрала провежда Деня на енергетика и Община Козлодуй организира редица събития. В централната част на парка, срещу паметника на Христо Ботев се оформя парково пространство с пейки и осветление. Там има и обособен кът, където млади двойки ще могат да сключват граждански брак.