Д-р Емил Кабаиванов, кмет на Карлово: Почитаме Ботев и правим чествания не само в името на неговата памет, а и за възраждането на духа на България

Д-р Емил Кабаиванов, кмет на Община Карлово, в интервю за обзора на седмицата „Метроном“ по Радио „Фокус“.

„Само оня, който е свободен, само той може да се нарече човек в пълния смисъл на думата“. Тези слова са на Христо Ботев и са мото на обзора на Радио „Фокус“ „Метроном“ за тази седмица, защото на 6 януари е роден Христо Ботев. Историците не са единодушни, дали месторождението е Калофер или Карлово, затова и двата града с чествания отдават почит на личността му. Като люлка на Възраждането, Карлово е с богат принос в културната и историческата съкровищница на България. Райно Попович, Брайко Хаджигенов, Христо Попвасилев – основоположник на женското образование в града, преводач на Александрията, д-р Иван Богоров, автор на първата българска граматика, издател на първия български вестник „Български орел“, създател на първата отделна книга с български народни песни, Ботьо Петков, братята Евлогий и Христо Георгиеви, Апостолът на свободата Васил Левски. В Карлово и Калофер вече започнаха честванията на 170-годишнината от рождението на поета-революционер Христо Ботев. Казвам добър ден и честит празник на кмета на Карлово д-р Емил Кабаиванов.
Добър ден. Честит празник на вас и на всички българи. Тези дни, освен наситени с посланието, което ни отправя Богоявлението, са изпълнени и с преклонение пред живота, делото и саможертвата на великия българин Христо Ботев. И наша отговорност, наша длъжност пред обществото е да не забравяме, а напротив, да повтаряме постоянно това, което Ботев е направил, да го повтаряме като преглед на неговия живот, на творчеството му като публицист, като поет. Изобщо това е богата личност с кратък, но много бурен житейски път. И като добавим неговото дело като учител, което е много важно, което го е изградило, защото дали Ботев е роден в Карлово или в Калофер не е толкова важно. Ние никога не сме имали такъв спор с калоферци – да им кажем той е роден в Карлово. Важно е, че Ботев е възпитаник чрез баща си на карловската духовна школа. Аз мога да кажа, че тя е и карловска, и калоферска, защото никога двата града, независимо от историческите епохи, не са се разделяли и не са се противопоставяли, а те са част от най-новата история на България и представляват най-бурната, най-красивата, най-емоционалната, изпълнена със съдържание част от най-силните години на България – епохата на Възраждането.

Доктор Кабаиванов, какво включва програмата за честванията за тази година?
Тази вечер има тържествено събрание в Калофер, посветено на 171 години от рождението на Христо Ботев. Там съм убеден, че както всяка година, калоферци ще дойдат масово. Ще говорим за Ботев и за заветите, които ни е оставил. А в утрешния ден, след ритуала, който е характерен за Богоявление – хвърлянето и улавянето на кръста, ще следват възпоменателните тържества за 171 години от рождението на великия българин. Те също се провеждат в Калофер, започват от Националния музей „Христо Ботев“, след това преминаваме в мемориалния комплекс „Христо Ботев“, поднасяме цветя и венци. Гости ще бъдат вицепрезидентът Илияна Йотова и вицепремиерът Мариана Николова, разбира се и народни представители, кметове, съветници, и най-вече почитатели на Ботев, на неговото творчество, на житейския му път от Калофер, Карлово, Подбалкана и се надявам и от цяла България.

Ще има и освещаване на българските знамена, защото 61-ва Стрямска механизирана бригада е в Карлово.
Точно така, започваме в Карлово с освещаване на бойните знамена на 61-ва бригада и след това се пренасяме в Калофер за тържествата, посветени на 171 години от рождението на Христо Ботев.

Какво отличават тържествата, честванията, емоциите, преклонението пред делото на Ботев тази година от предходните? Има ли различия?
Това е въпрос, на който не може да се даде еднократен или еднозначен отговор. Може би най-добре е след като минат тържествата, да ми зададете този въпрос, за да ви отговоря. Но моето желание и на екипа ми, който организира тържествата, е първо да има много хора, защото всичко се прави за почитане паметта на Ботев и те ще бъдат наистина всенародни тържества, когато има българи от Калофер, Подбалкана и от цяла България. Това е за мен най-важното. След което, разбира се, и аз, и съм сигурен, че и вицепрезидентът госпожа Йотова, която ще произнесе основното слово, ще се постараем в малкото минути, в които се говори в такива случаи, да кажем повече за Ботев и то най-важните неща, така, както го чувстваме. Защото за Ботев е написано немалко, издавани са на различни езици неговите стихове, неговата публицистика. Знаете, че той пише в „Свобода и независимост“ на Каравелов и издава „Дума“, „Знаме“ и „Будилник“. Той е страхотен талант. Който има време да прочете публицистиката на Ботев, ще разбере, колко надълбоко влиза той в политическите процеси на Балканите и на Европа, и колко е категоричен в това, че не трябва да се чака дипломацията да реши българския въпрос, а само като се продължи делото на великия апостол Васил Левски – с революционната организация, с готовността на българския народ да се освободи, тогава е по-възможно и по-близко времето, когато България ще бъде свободна. Говори за всеобхватна революция, революция, която не трябва да се отлага във времето, защото разбира, че тогава, говорим за годините 1868-1870 и след това 1874-1875, когато той участва активно в работата на БРЦК в Букурещ, разбира, че е дошло времето за освобождение и българският народ трябва да даде своята жертва, своята дан, за да бъде това освобождение скорошно.

Доктор Кабаиванов, казахте, че тази вечер ще има дискусия за заветите на Ботев. Вие как ги формулирате, кои за вас са завети на великия поет и революционер?
Ботев е от учителско семейство, самият той е бил учител, и в родния Калофер, макар и за кратко, и извън пределите на България, и в местата, населени с българи, той приема, както и Левски, че свободата е универсално право, за нея човек не трябва да се щади в битката и за нея човек трябва да жертва и живота си. Свободата е универсално право на народите за самоопределение и за държавност. Това е характерно и за Апостола, и за Ботев. Освен това Ботев ни завещава още един принцип, както и Левски, че не трябва да чакаме други да измъдруват, кога България трябва да възстанови своята държавност, а да вземем нещата в своите ръце. Освен това той ни оставя още един завет – завета за справедливост в обществото. И той говори за федерация на южните славяни, по-скоро за едно от съвременна гледна точка сътрудничество с оглед на динамиката в Европа и в света на християнските държави от Балканския полуостров.

Много ви благодаря. Хубави празници ви желая и до нови срещи.
Благодаря. И на вас. Нека да е светъл утре и празникът Богоявление, и утре повече българи да дойдат с плам в сърцата в Калофер, за да почетем Ботев. Защото ние почитаме Ботев и правим тези тържества не само в името на неговата памет, а и за възраждането на духа на България.
Цоня СЪБЧЕВА

0 отговори

Остави отговор

Желаете да се присъедините към дискусията?
Оставете вашия коментар

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *