В тефтерчето на Ботев: Ще целунем на отечеството свещената земя

Дигитално копие на личното тефтерче на Ботев, в което той пише година преди да загине, вече е в сайта на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“. Ценният документ може да бъде прелистван с най-обикновена компютърна мишка и детайлно разглеждан от потребителите на интернет. В чест на 170-годишнината от рождението на великия български поет и революционер най-старият културен институт извади оригинала на личния му бележник от трезора на БНБ и го изложи за три часа в зала в библиотеката вчера. Дигиталното издание на Ботевото бележниче е съвместен проект на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий и на регионалната библиотека „Христо Ботев“ във Враца. То бе представено за първи път на 31 май в рамките на „Ботеви дни 2018″ във Враца. Издателска къща „Труд“ преиздаде ценната реликва и тя вече е на пазара. Съдържа книжно копие на оригинала и „превод“ от проф. Николай Жечев. Наскоро ИК „Труд“ издаде и сборник с публицистиката на великия поет и революционер. По дштггализацията на Ботевото бележниче работиха екип компютърни спецове от националната библиотека и Враца. Морална подкрепа им оказаха айкидо дружеството „Обелиск“ и компютърният спец Пейо Пеев, които работиха благотворително по проекта с дигиталното тефтерче на Левски миналата година. Двете виртуални реликви са резултат от усилията на екипа на националната библиотека, начело с директора й доц. Красимира Александрова, да популяризира и дигитализира най-ценните си документи повечето от които се съхраняват в трезор и достъпът до тях е труден. „Те са национални светини и ние трябва да отговорим на търсенето и любопитството на хората към тях“, заяви доц. Александрова. Националната библиотека издава в лимитирана бутикова серия от 100 екземпляра и флашка с дигиталното ботево бележниче и миниатюрна книжка с негови стихове на български и английски. „Оказа се, че има много малко преводи на Ботеви стихове на английски, Свързахме се със съюза на преводачите, които ни помогнаха с намирането на малкото преводи на негова поезия от 50-те години на миналия век“, сподели доц. Александрова. Миниатюрната книжка съдържа още членската карта на Христо Ботев от Букурещ 1875 г., която е на съхранение в библиотеката, телеграмата му за покупка на печатница в Букурещ до съратника му Димитър Горов, снимки на самия Ботев, писмо до съпругата му Венета и биографични данни за него. От националната библиотека са приготвили печат с подписа на големия революционер за всеки, който пожелае. Следващ проект на екипа на националния институт е дигитализирането на личното бележниче на Георги С. Раковски, съобщи доц. Александрова. Той ще бъде на сайта на Националната библиотека през 2019 г.

Бележничето открито 64 г. след смъртта на поета. Писал е в него откъм гърба Стриктно записва всички свои разходи като Левски Разкрива обстоятелства около подготовката на четата си
Личното тефтерче на Ботев, чието дигитално издание вече е пред очите на хилядите потребители на интернет, свидетелства за живота му почти година, преди да слезе с четата си на Козлодуйския бряг с кораба „Радецки“ Започва да пише в него през август 1875 г. до 16-17 май 1876 г., разказа историкът Александър Мошев от Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“. Интересното според него е, че е започнал да пише в личния си тефтер отзад напред. По думите на младия историк, формално за Ботев сякаш не е имало значение подредеността на записките му. В него отбелязва най-различни факти и моменти от дейността си – не само революционна, но и издателска, както и обстоятелства около подготовката на четата.
Очевидно великият революционер и поет е осъзнавал важността на собствената си мисия. За това говори фактът, че е предал важни писма, документи и бележки от личния си архив, включително и малкото си бележниче на своя приятел и сподвижник – емигранта и търговец Димитър Горов, който е финансирал революционното движение.
Според историка проф. Николай Жечев Горов е придружил Ботев на кораба „Радецки“ заедно със съпругата си и по-малкия си брат, който е участник в Ботевата чета и по-късно загива в едно от сраженията й на българска земя.Самият Димитър Горов слиза със съпругата си на Бекет – последното румънско пристанище преди българския бряг. Тъкмо по него войводата изпраща по няколко ценни документи – прощалното му писмо до съпругата му Венета, доведения му син Димитър и дъщеря му Иванка, писмо до приятелите си Странски, Грудов, Кавалджиев, телеграми до европейските вестници, както и джобното си тефтерче, разказа проф. Жечев.

Ботев е имал чувство за историчност и свидетелство за това е, че още през 1875 г. в писмо призовава приятеля си Иван Драсов да опише „софийските работи, политическата деятелност на своите познайници и другари, ако не за обнародване, то поне за архива. Ще дойде време, Драсов, когато деятелността на всекиго ще има важност за нашата история“, както сам пише в предговора към преиздаденото бележниче на Ботев от ИК „Труд“ Наивник ли е великият българин, дръзнал да освободи България с чета от 120 души? „Според мен Ботев добре е съзнавал, че подобен опит няма да постигне целта на революционната организация. Но вероятно е вярвал, че отзвукът от неговото дело би имал дългосрочен мобилизиращ ефект върху България и българите и Великите сили в Европа. Качването му на „Радецки“ е бил до известна степен отчаян акт, но е постигнал европейски отзвук, който да постави българския въпрос на дневен ред“ коментира Мошев.
Много е вероятно Димитър Горов да е предал поверените му от Ботев документи на съратника му Тодор Пеев по негово указание, твърди проф. Жечев.
Пеев е бивш съратник на Левски, а по това време деловодител на българското книжовно дружество в Браила. Той умира през 1904 г., като има версия, че се е самоубил, твърди Ал. Мошев. „Според историографите Пеев е бил скромен човек, който след 1878 г. е заемал различни позиции в държавната администрация, без да парадира пред никого с революционното си минало. Изглежда, не е споделил дори с близките си, че притежава в архива си документи от Христо Ботев“, разказа историкът.
Всъщност тефтерчето и писмото остават неизвестни чак до 1940 г. Тогава наследниците на Пеев разрешават на сина на известния съратник на Левски Георги Данчов-Зографина да се разрови в архива на баща им, подозирайки, че там се съхраняват интересни свидетелства за близкото ни минало. „Така старият книжовник Никола Данчов – един от братята Данчови, автори на голямата българска енциклопедия от 1936 г. – попада на архива на Тодор Пеев. Там открива самото тефтерче и писмо на Ботев до Пеев от 12 февруари 1876 г. Описва възхищението си от ценната находка през 1940 г. във в. „Зора“ – тогавашният голям български всекидневник, в статия озаглавена „Неиззвестни досега Ботеви реликви“. „Така откритието му става публично достояние“, каза проф. Николай Жечев. В нея Данчов пише: „Намерих книжата на Пейо, запазени от неговите наследници – важни писма от П. Р. Славейков, Л. Каравелов, П. Хитов, П. Во-лов, Д. Горов, В. Друмев, Ст. Заимов, Марин Дринов, Св. Миларов и други. Всички те веднага бяха оставени настрана, щом пред мене излезе джебното тефтерче на Ботев и едно негово писмо (от 12 февруари 1876 г. – б.р.). Джебното тефтерче с толкова важни бележки, в което поетът е писал до парахода „Радецки“ и на него до слизането си на българска земя. Пред тези скъпи реликви облада ме чувство на дълбоко благоговение, което не съм способен да изразя и което изпитвах през всичкото време, докато ги разглеждах, и което изпитвам сега, когато говоря за тях“. Тефтерчето на Ботев попада в националната библиотека 8 години по-късно – през август 1948 г. Тогава във в. „Отечествен фронт“ се споменава, че наследниците на Тодор Пеев – дъщеря му Здравка и синът му Пенчо даряват на Народната библиотека тефтерчето на Ботев и писмото. Сега Ботевото бележниче се съхранява в трезора на БНБ.

Ботевото джобно бележниче съдържа много имена на дейци на революционното движение. Едно от тях например е на известния революционер капитан Райчо Николов, на Филип Тотю, на възрожденския деец Тодор Минков. Изпъстрено е и с много сметки за нощувки, храна, транспорт. На страница 9-а в тефтерчето е черновата на част от стихотворението му „Обесването на Васил Левски“. В него четем: „Гарванът грачи грозно зловещо, псета и вълци вият в мъглата“ (вместо „в полето“, както е в печатната версия). Това е едно от малкото, ако не единственото свидетелство за начина, по които той е редактирал и усъвършенствал своите текстове, смята историкът от националната библиотека Александър Мошев. Многократно е поставян въпросът дали Ботев и Левски са имали личен контакт. Има вероятност това да се е случило, защото се говори, че те са обитавали заедно изоставена воденица в Букурещ, но няма стопроцентови доказателства за това. Ако се съпоставят тефтерчетата на Левски и на Ботев (колкото и подобна съпоставка да е условна), Левски сякаш е повече организатор и човек на методичното действие, а Ботев – творец с експлозивен талант, характер и енергия, което, разбира се, не означава, че не е притежавал и организационни качества. Ако Левски е революционерът, то Ботев опоетизира и романтизира революционната борба. Този принос на поета е неоценим сега, защото носи целия заряд на онова време“, убеден е Мошев. В бележничето на Ботев присъстват и турски имена – Рутем Али Игин и Молла Осман Делиюсеин от Лом и Оряхово. Предполага се, че са свързани с дописки, изпращани до Ботев от тези селища. Историкът обаче не изключва това да са конспиративни псевдоними, защото и самият Левски е използвал псевдонима Аслан Дервишоглу. Едно от имената, които присъстват в ботевото бележниче е това на Христо Карагьозов, който по-късно става телохранител на княз Батенберг. Според Мошев неговото име вероятно се споменава във връзка с четата. На 19-а страница от тефтерчето Ботев е записал арабска поговорка, която вероятно е харесал: „Обичай който искрено те обича, макар да е на най-долното стъпало. Не обичай който не те обича, макар да е в Египет султан“. Почеркът му издава сложна, артистична натура, което се вижда от разлятото изписване на буквите, смята историкът. На следващата – 20-а страница има списък с негови издания Споменават се преводътна „Кремуций Корд“ – драма от Н. Костомаров, който той е направил, „Песни и стихотворения от Ботьова и Стамболова“, подготвеният от него календар за 1876 г. Част от страниците в тефтерчето са празни. Но от 29-а до 46-а страница са записани имена на четници и кандидат-четници В тази листа са братът на Ботев – Кирил, Никола Войновски -военният ръководител на четата, Димитър Габровчето, Христо, Андрей, Ганчо Пехливанина … Последните записки в тефтерчето са от 17 май 1876 г. „Приятели, днес, час по 9, ще целунем на нашето отечество свещената земя. Благодаря ви за доверието…“ Това е докуентално свидетелство, че бележникът е воден до последния момент на „Радецки“, коментира историкът.
Тази част от бележничето съдържа доста сведения за лицата, подпомагали разпространението на Ботевите произведения, които той изпраща до свои съратници в Крайова, Болград и т.н.
Третата и съществена част от тефтерчето заема списъкът с имената на неговите четници и евентуални кандидати за четници.
– Какъв човек наднича от това малко лично бележниче? Защото неговият първи биограф Захари Стоянов го описва като бунтар с буен характер, бохем и авантюрист. Лежал е в затвора в румънския град Фокшан за разпространяване на радикални идеи, занимавал се е и с фалшификация на пари. Даже се говори, че срещу него е имало дело за побой в Румъния. Вярно ли е?
– Вижте, Ботев действително е бунтар и експлозивна личност. Но той е и много обаятелен и човечен, изпълнен е с доброта и отзивчивост към ближните и обикновените хора. Свидетелства за богатата му душевност освен тефтерчето са и писмата му.
Вярно е, че е с много буен нрав и вероятно по тази линия вероятно се е сблъсквал с властите. Но не това е доминиращото. Той е високо нравствена и морална личност и това изпъква особено в едно от писмата му до Иван Драсов от 1875 г. В него пише: „Аз съм готов за целта да употребя всички страшни средства освен подлостта и лъжата. Защото ние трябва да бъдем преди всичко човеци, преди да бъдем българи и патриоти!“
Писмата му показват съчувствие към онеправданите, унизените, бедните. В спомените си Димитър Ночев -емигрант и негов четник споделя, че Ботев се е отнасял към хъшовете и четниците си като с много близки хора. Работниците в печатницата разказват как Ботев е давал и последния си грош за изпадналите в беда свои приятели.
И капитанът на кораба „Радецки“ -Енглендер, който наблюдава Ботев по време на десанта, се възхищава на бащинското му отношение към по-младите и неопитните. В спомените си пише: „Той милваше младите четници, напътстваше ги.“

Самият Ботев пише до приятелите си: „Онзи, който не обича родителите, децата си, семейството си, той не обича и отечеството си.“
Още в ранните си писма до Найден Геров и до Христо Георгиев Ботев пише, че иска от тях помощ, „за да чуе последната воля бащина“. Споделя, че трябва да се грижи и за семейството си. Затова не бива да приемаме повърхностно сведенията за неговия буен характер и авантюризъм.
– Животът му обаче е бил изпъстрен с несгоди, лишения и неволи.
– Наистина е така. Например в писмо до Иван Драсов от 1875 г. пише: „Тази неделя гладувах два деня, но печатница вече имам!“
Тоест той прави всичко, за да осигури печатница, в която да издава своя революционен вестник и книгите си. И изобщо тази представа за него като прой-доха е погрешна. Непримирим е към всякаква неправда, не търпи злото. Не-случайно пише и публикува специална статия във вестника си „Дума на българския емигрант“, озаглавена „Злото“. И мисля, че с цялото си поведение и дейност, Ботев се бори да възтържествуват хуманистични добродетели и принципи като свободата, справедливостта (правдата), истината. За тях той воюва с цялото си същество. Неслучайно „Свободата е мила, истината е свята“ става мото на вестника му.
– Имал ли е Ботев лични контакти с Васил Левски? Знаем със сигурност само, че братът на Левски – Петър Кунчев, е бил в Ботевата чета. Също, че в писмо до Киро Тулешков от декември 1868 г. Ботев пише, че двамата с Левски живеят в изоставена мелница в Букурещ, и го описва весел и пеещ, независимо, че и двамата гладуват и студуват.
– Някои изследователи отричат, други потвърждават, че двамата революционери имат лични контакти. И че конкретно описаната в писмото на Ботев до Киро Тулешков среща в Букурещ с Дякона наистина се е състояла. Също и че писмото, което цитирахте действително отразява състоянието на взаимоотношенията им. В него Ботев нарича Левски „нечут характер“ Но същото това писмо показва Ботев като целеустремена личност, която гони високи цели в живота си. Преди да спомене за съжителството си с Левски, поетът пише, че трябва да държи сказка в българското читалище „Братска любов“, но е останал съвсем без средства, че дрехите му са окъсани и че го е срам да излезе на улицата. Но в написаното присъства и един типично ботевски израз: „въпреки това критическо положение аз пак си не губя дързостта и не си изменям честното слово!“ Целта му е висока – посветена е на отечеството и на народа му. Така че в писмата на Ботев се срещаме с необикновена и надарена личност. Да не говорим за публицистиката му, в която обсъжда всички животрептящи въпроси на своето време.
– Легенди се носят и досега за красотата и обаянието му. Какъв е бил любовният му живот?
– За интимния му живот до нас са достигнали само догадки от спомени на съвременници. Бил сдържан и не е споделял за чувствата си в писма до приятели и роднини. Но преди да срещне любимата си Венета, е известно познанството и общуването му с калоферската учителка Параскева Шушулова, която като него е завършила в Русия. Нейна съученичка е Рада Гугова – племенница на Найден Геров, който е много близък на семейството на Ботьо Петков. Тъкмо Гугова говори, че са се запознали още при завръщането им в България от учение в Русия. Някои изследователи твърдят, че „До моето първо либе“ е посветено тъкмо на Шушулова. Други – че първото либе на Ботев е Минка Горанова, дъщеря на сродник на Ботевия баща от Карлово. С Минка, сестра й Елисавета и брат й Богдан се познавали от малки, когато семейството на Ботьо Петков живее в Карлово. По-късно Ботев посвещава по стихотворение на Минка и на брат й Богдан. Но няма никакви данни, че Минка и Ботев са имали извънбрачна връзка и незаконнородено дете, както твърдят жълти издания днес.
По-късно Минка Горанова сключва брак с богат чифликчия от Добруджа и от него им се ражда син – Сава Огнянов, който по-късно става един от най-известните български драматични артисти. По спомени на близки по-късно дъщерята на Ботев – Иванка, и Сава Огнянов са се харесвали и са изпитвали чувства един към друг. Даже според роднини на семейство Ботеви, Огнянов е искал да се сгоди за Иванка, но майка й Венета не е харесвала, че е актьор. Искала е той да си продължи образованието като инженер. В крайна сметка двамата се разделят.
По спомени на дъщерята на Сава Огнянов, Иванка Ботьова му е подарила съчинения на Ботев с посвещение. Това говори за духовно познанство и близост, но за друго няма никакви сведения.
– Спорно е и как е загинал Ботев – от ръката на свои ли (заради откраднати комитетски пари), от турски куршум ли, или се е самоубил?
– Вярно е, че версиите за смъртта на Ботев са много, но нито една не почива на сигурна основа.
Ботев избира да загине в борбата за свободата на отечеството, против тиранията, против поробителите и е логично в битката срещу тях във Врачанския Балкан да загине от вражески куршум. Оставил ни е огромно творчество. Оставил ни е и безсмъртен пример за саможертва, пример за покритие между думи и дела, пример, от какъвто днес имаме остра необходимост. Ботев остро негодува срещу онези „спекулативни личности, за които патриотизмът е средство за прехрана, революцията средство за обогатяване, а пък свободата – средство за добиване на почести и слава“. Тъкмо против такива фалшиви мними патриотари той воюва през целия си живот. А сам той е истински борец за свобода, безкористно служил на народа си и на отечеството си. Осъжда онзи аморален обществен ред, който допуска „безмерно богати и безмерно сиромаси люде“. Затова служи за пример на българите от всяко поколение.

Източник: в. „24 часа“

0 отговори

Остави отговор

Желаете да се присъедините към дискусията?
Оставете вашия коментар

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *