Атанас Янев: Нека гледаме на Ботев с широко отворени очи, без предразсъдъци

Сценаристът на новия документален филм за Ботев Атанас Янев в интервю за в-к „Стандарт“.

Кой е сценаристът на новия документален филм за Ботев Атанас Янев? Поет, казанлъчанин, какво бихте добавили още?
Автор съм на две стихосбирки „Мъгла в стонове „/2015/ и „Лазурът се разлисти” /2018/.Семестриално съм завършил право в Софийския университет „Св. Кл.Охридски“.Занимавам с много и най-различни дейности, включително и копирайтърска дейност. Получих покана да напиша сценария от режисьора, оператор и монтажист на филма – Борислав Марков, мой колега и приятел.

Сигурно сте запознати с изявлението на режисьора Максим Генчев от миналото лято, че соросоидите т.е. фондация „Америка за България“ му предлагали да направи филм за Ботев по техен сценарий със скандален синопсис, по който трябва да работи: Ботев хваща жена си в изневяра, отмъква семейните бижута, бяга в Букурещ и се отдава на разврат и пиянство… Припомням ви това, за да ви попитам кои са продуцентите на вашия филм и те поставиха ли ви някакви условия?
Нашият филм е копродукция на „България ин моушън пикчърс” и Национален исторически музей. Финансиран е изцяло с наши средства – мои и на г-н Борислав Марков. Никой не ни е предлагал да финансира филма, така че няма как да има упражнено каквото и да било влияние върху нас от когото и да било.

Какво беше най-голямото предизвикателство пред вас, докато пишехте сценария?
Най-голямото предизвикателство бе да намеря баланса между емоциите и рационалното, защото няма как човек да остане безразличен, когато става дума за фигура като Ботев. Така че, между субективизма и обективизма трябваше да се намери една златна среда – нещо, което силно се надявам да съм постигнал. Но последната дума ще има публиката.

Не ви ли обезкуражиха досегашните несполучливи опити да бъде направен филм за Ботев – и документален, и игрален?
Не, защото аз смятам, че голямото послание на нашия филм „На прощаване“ е да покаже, че не трябва да гледаме политкоректно на историята си, т.е. ние трябва да погледнем с широко отоврени очи към Ботев и епохата, в която е живял. Всички, дори децата знаят, че Ботев е силно квалификативен, но малцина са готови да приемат, че той отправя много тежки думи и към собствения си народ. И ние трябва да имаме сетива за това. Защото, в противен случай, ако гледаме политкоректно, избирателно, така да се изразя, на историята си, много лесно можем да изгубим възможността за себепознание като народ. А това е много опасно.

Защо нарекохте вашия филм „На прощаване“?
Историята със заглавието е доста интересна. Работната версия на заглавието беше „И аз съм дошъл народ да освобождавам…“. Това са прословутите думи на войводата Христо Ботев в подножието на Вола, когато овчар му поискал пари за шилетата. И всъщност, това е един лайтмотив, който, въпреки че впоследствие заглавието се промени, преминава през целия филм. Иначе, „На прощаване“ звучи по-кратко, второ, свързано е с една от най-силните творби на поета, и трето има някакъв елемент на недоизказаност, а това може да се стори интересно на зрителите.

В една анотация за филма прочетох, че той ни кара да погледнем с широко отворени очи на Ботев и епохата, в която е живял, и да се простим завинаги със заблудите и лъжите? Кои са най-устойчивите заблуди и лъжи за великия българин, с които искате да се разделим?
Едно от най-устойчивите клишета например е, че той бил поет и революционер, и само толкова. Нашият филм не етипичната възхвала на поета-революционер, нито пък изследва неговата физическа смърт. Такива филми вече са правени в България и са оказали своето въздействие. „На прощаване” е по-скоро духовно-екзистенциален проект. Ние изследваме, дано не прозвучи силно и високопарно, убийците на Ботев в духовен и екзистенциален план. Защото, тази епоха е много драматична, има както слава и безсмъртие, така и позор, и срам. Ние ликвидираме духовно Ботев, ако имаме очи само за едната страна на монетата.

Вие, предполагам, сте изчели много материали за Ботев в подготовката за сценария. За вас самия стана ли ясно коя е истината за смъртта на Ботев, която и досега остава загадка – от турски куршум ли е убит или от свои?
Истината много трудно може да бъде намерена в наши дни. Няма ясни исторически доказателства кой със сигурност е убил Ботев. Би могло да има нови исторически факти и доказателства, ако се отворят турските архиви от онова време, които за съжаление, като цяло са недостъпни на този етап за българските историци. Но аз пак ще кажа, това не е толкова важен въпрос. По-важно е да не гледаме политкоретно на историята си, а с широко отворени очи, без никакви предразсъдъци.

Какво според вас още не знаем за Ботев?
Според мен трябва да обърнем по-голямо внимание на неговата публицистика. Ботев е не само гениален поет – това е другото клише, с което трябва да се разделим. Той е и гениален публицист, сатирик, има и много остроумни гатанки даже. Много ценен извор за него и епохата му е и книгата „Ботевите четници разказват”, събрала много интересни спомени.

Премиерата на филма ще бъде на 5 януари в родния град на Ботев – Калофер. Кога ще могат да го видят зрителите от София и страната?
Премиерата ще бъде в Национален музей „Христо Ботев” – град Калофер на 5-ти януари, от 16 часа, и е част от програмата за честванията на 171 години от рождението на великия българин. След това ще има премиера и в София и в други градове. Филмът ще бъде пуснат в един видеопортал по-нататък, ще се опитаме да осигурим и телевизионно излъчване. Нека хората, които имат интерес, да следят официалната фейсбук страница на нашето екранно произведение, озаглавена „На прощаване – филм за Ботев“. Там ще намерят информация за всичко, свързано с лентата.

0 отговори

Остави отговор

Желаете да се присъедините към дискусията?
Оставете вашия коментар

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *