Акад. Иван Радев: И в свои писма Ботев декларира, че се насочва към романов сюжет

Литературният историк и преподавател във Великотърновския университет акад. Иван Радев в интервю за в-к „24 часа“.

Акад. Радев, масовата публика познава Христо Ботев като поет, а вие сега ни изненадвате с негов „политически роман“. Откъде се появи това определение – в книгата си сте събрали статии на Ботев от вестник „Знаме“?
Има един такъв проклативен момент, но аз държа на тази формула – политически или репортажен роман, тъй като този тип романи при жанровата класификация и разслояване на романовата форма присъства в другите литератури. А в българската като репортажен роман се посочва само „Споржилов“ на Георги Караславов от 30-те години. А ние на практика имаме такъв тип текстове, в които акцентът е върху политическото, социалното, всекидневния ход. Връзката между материалите на Ботев във вестник „Знаме“ е безспорна. Но в изданието съм включил и още два коментарни момента, в които проследявам интереса на Ботев към романовия жанр. Самият той декларира в няколко от писмата си, че се насочва към романов сюжет. Има свидетелства на негови съвременници, особено на брат му Кирил Ботев, който изрично казва: Имаше написано от този негов сюжет над 70 страници, но те потънаха в архивите на Румъния.

Така подредени текстовете, в книгата се представя друго лице на Ботев. Например ми направи впечатление, че говори за единението на народите, но и че отрича железниците и навлизането им у нас…
Това е позицията на 70-те години – той на практика, предусещайки, осъжда глобализма. В това отношение Ботев си е много национално убеден и концентриран. И същевременно с такава отвореност към света – та той е 20 и няколко годишен, но подхожда изключително мащабно, проявява интерес към неща, които стават в Испания, дори в Южна Америка. Пише с такава толерантност към балканските народи – какво са сърбите за нас, какво можем да вземем от румънците, какво да чакаме от гърците… Та гениалното у Ботев в по-голяма степен се проявява точно в тази негова публицистика. Тогава жанровете не са уточнени. И той е част от този релативизъм в жанровете.

Ако Ботев беше жив днес, какъв щеше да е с неговия кръгозор, който описвате – на политик, публицист…
Трудно можем да гадаем. Но трябва да сме убедени, че той не би направил дори този повратен път на присъствие, какъвто е характерен за Стамболов. При Ботев има широта, има толерантност, има други качества, не тяснополитически.
За съжаление, политическият живот днес няма нужда от Ботев и го зачерква. Публицистиката му пада с обяснения, че тезите му не са политически коректни. От 1983 г. събрани съчинения на Ботев не са издавани. И от учебните програми отпада. Ето – мина юбилейна годишнина. От Народното събрание декларираха, че правят годината на Ботев, а нищо не са направили. Малко и заради това се хванах – поне една книга да излезе за него.
Лили ИВАНОВА

0 отговори

Остави отговор

Желаете да се присъедините към дискусията?
Оставете вашия коментар

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *